България в ЕС – от големите надежди до безразличието

Защо едва 30% от гражданите, които имат право на глас гласуваха на евроизбори 2014? Веднага давам отговор – защото в най-бедната държава със средна месечна заплата от 159 евро хората не само не се интерсуват, а и не искат да правят богати още 17 политика, които не правят нищо в Европейския парламент срещу общо възнаграждение от 40 000 евро. По същата причина избирателната активност в цяла Европа е плашещо ниска. Евроскептицизма у нас не е плод на конспирациите, въртящи се в главите на „тинк-танковете“ от американските фондации, принизяваща всички разочаровани българи от ЕС до „комунисти“ или „путинисти“. Как биха обяснили евроскептицизма във Великобритания, където дори се готвеше референдум, с който англичаните ще решат дали страната им трябва да продължи да членува в евросъюза?! Нали някой не вярва, че ако ЕС беше толкова добър и водеше политика, която отговаря на нуждите на хората, нечия чужда пропаганда би могла да превърне хората в евроскептици? Все едно да твърдиш, че ако имаш хубава къща някой може да те убеди да я напуснеш и да заживееш в барака, говорейки ти от телевизора. И най-страшното е, че защитниците на ЕС и неговата политика, която доведе до невиждана корупция и безработица и превърна Европа в упадъчно поамериканчен васал не искат това да се промени. Цялата им енергия е насочена в това да изливат помия върху обикновенните хора, които не са съгласни с посоката, по която се движи Европа и в сляпа защита на ЕС. Но тези хора не са „врагове“, те са реални хора, със свой живот и проблеми, за които ЕС или нехае и не води политика или дори допринася. И чуваме „колко е добър Европейския съюз“, но не и примери. Е, понякога чуваме примери като обяснението на Джоузеф Дол, че свободния достъп до порното било най-големия плюс и нова свобода на съвременните европейци. Чуваме и по-надеждни примери като свободното пътуване, възможността да прехвърлиш бизнеса си и на европейските пазари, достъпа до образование, инфрастуктурните проекти с „европейски“ пари. Но тези примери са неверни. Пътуваме свободно, но мнозинството от нас, а именно онези 53% в статистиката на Евростат, които живеят в трайни лишения и бедност, не могат да си позволят почивка или пътуване в Европа. Повечето пък нямат причина да пътуват из Европа, защото работят минимум шест дни от седмицата, а парите стигат колкото да покрием кредити, сметки и храна. Е, с какво се подобри положението на тези хора след 7 години в ЕС? За пенсионерите няма и да споменавам, те нали са „пенсионери“, така и така са накрая на живота си – голяма работа… За бизнеса на европейските пазари… Колко българи ги касае това? Едно много мъничко малцинство, което има възможност да развива бизнес на чуждите пазари, в случая на европейските. За тях няма значение дали има ЕС, или не, те имат нужните капитали, за да правят бизнес в чужбина. Това е важното, а не дали сме държава-членка на ЕС, или не. Бизнеса в България е предимно малък (семеен) или средно голям. Крупния бизнес, благодарение на ЕС и „усилията“ на правителствата след 1989г. е от чужди корпорации. Дори българите, които държат един най-обикновен хранителен магазин, или кафенце пак работят с пари от чуждите банки. Да не говорим за хората, които благодарение на чуждите монополи фалират ден подир ден. Икономически сме тотално колонизирани и ЕС води целенасочена политика, убиваща икономиките на държави като нашата. Да не говорим за земеделието, а сме аграрна държава. Ето един сериозен аргумент защо ЕС е вреден за България, но пък нужен – в геополитически аспект сме нужни на Европа и САЩ. Чуваме как НАТО говори за „българската територия“, което си е показателно, ако се напрегнем. Тези съюзи и алианси не гледат на нас като на „партньори“, а на територия, на която за жалост има около 6-7 млн. източноевропейци. За ЕС Източна Европа е заден двор. За това и България получава най-малко пари от всички държави-членки на съюза. Така ще бъде и през новия програмен период. За изминалия сме получили едва 30% от договорените средства. И тук идва момента с „европейските“ пари. Реално ние сме вложили в евробюджета колкото и сме получили. Но най-важното е, че това, което получаваме можем да инвестираме тъй както ни кажат от Европа. И в случая с примера за инфраструктурните проекти. Това са си наши пари, които Европа ни казва как да харчим. Това е много удобно за нашите политици, защото от тези проекти се краде лесно. И този пример издиша, хората имат други основни нужди. Няма лошо в новите пътища, но поне да се строят качествено. Не одобрявам, че строим една магистрала от 40 години насам, но пък когато хората нямат пари дори за бензин и едва покриват сметките си не мисля, че това е приоритет. Всеки иска детето му да получи образование в европейски колеж, но пари да изпратят детето си да учи в чужбина имат много малко хора. Основно децата на онова овластено и богато малцинство, за което не е проблем да плати образованието им навън. За това за тях не е от значение дали сме в ЕС или не, те имат тази възможност. А възможностите струват пари. А тези, които завършат висшето си образование у нас работят за хора с основно образование и най-вече като обслужващ персонал, хранещ се от бакшиши. Ето защо големите надежди на българите за ползите от членството в ЕС станаха на пух и прах, преминаха през скептицизъм и накрая надмощие взе примирението и безразличието. За това едва 30% от хората са гласували на евроизборите. Българина се опитва да преживее всеки един месец, да осигури основните нужди на своите деца, получава най-ниски заплати в ЕС и не вярва на високопарните изказвания и големи обещания за таблети и подобряване на позициите на страната ни в Европа на този и онзи кандидат-евродепутат. Защото ние така и не разбрахме какво по-точно правят евродепутатите освен да гласуват под строй. А тези от нас, които са наясно, знаят че ЕП няма особено голяма власт, Европа се управлява от еврокомисията. Колкото до нашите 17 евродепутати, повярвайте ми дори и при най-голямо желание и искреност те не могат да повлият за нищо.
Източник: alterinformation