Военно-стратегическата ситуация в Европа и Черноморието се променя рязко

Военно-стратегическата ситуация около Украйна и в цяла Европа се променя. Това засяга и България с всички възможни отрицателни последици. САЩ и НАТО засилиха предните си позиции около Русия, предимно в Балтийските републики, Полша и Румъния. В Балтийско море се появиха нови военни кораби на Холандия, Белгия, Естония и Норвегия. По този начин в европейската част на континента се формира втори международен район на напрежение, свързан с прякото проитвостоене на НАТО и Русия. Първият е присъствието на бойни кораби на САЩ и Франция в Черно море, което има вероятност да стане постоянно. Вторият са маневрите на силите за бързо реагиране на НАТО на Балтика и десантът на първата рота американски военнослужащи в Полша. От НАТО определиха Русия като „враг“. Какъв ще е отговорът на Русия? Може да е в две посоки, като и двете ще са насочени към обезценяване и евентуално елиминиране на ПРО на САЩ в Европа. Едната опция на Министерството на отбраната на Русия е да бъдат разположени най-новите ракетни комплекси Искандер в района на Калининград, в непосредствена близост до границите на някои европейски държави. Втората е разполагането в Крим на части на ВВС на Русия, в това число на самолетите – ракетоносци Ту-22М3, чието основно въоръжение са крилати ракети с далечина до 500 км, които могат да бъдат въоръжени както с обикновени, така и с ядрени бойни глави, като в техния обхват ще се окаже и България. Маневрите на НАТО в Балтийско море не бяха изненада. На 16 април се състоя заседание на Съвета на НАТО, на което Расмусен заяви, че пактът има намерение да засили въздушното патрулиране в Балтика, да въведе кораби в Балтика и Източното Средиземноморие и да разположи в Балтийския район допълнителен военен персонал за засилване на боеготовността. Насочеността е ясна – Русия. Москва реагира еднозначно – няколко дни след решението на НАТО два руски стратегически бомбардировача Ту-95МС, които носят крилати ракети Х-55 и са предназначени за поразяване на важни обекти в тила на противника по всяко време на денонощието и при всякакви атмосферни условия, съпровождани от изтребители Миг-31 и летящият радар А-50, отработиха полети над „безориентирна местност“ и дозареждане във въздуха над неутралните води на Северно море. Самолетите бяха във въздуха над 16 часа, което предизвика истерия в Холандия, която с два прехващача F-16 не можа да догони руските бомбардировачи и беше принудена да предаде тяхното проследяване на британски пилоти. По същото време стана ясно, че тежкият авионосен крайцер – „Адмирал Кузнецов“, успешно е завършил изпълнението на задачите в състава на военната групировка в Средиземно море и започна преход в района на Северния Атлантик. Пристигането на крайцера, в чийто състав влизат 20 изтребители Су-33 и 15 хеликоптера Ка-27 на базата в Североморск стана в края на май. Освен това в самото Балтийско море руският Балтийски флот в края на април проведе мащабни учения, които бяха заключителният етап на зимния период на бойната подготовка на флота. Десантчиците на кораби на въздушни възглавници и десантни катери отработваха десант на „необорудвано крайбрежие“. Върхът на ученията на балтийския флот станаха пусковете на противокорабни ракети от най-новите корвети от проекта 20380. Ракетната стрелба се изпълняваше едновременно от три кораба с използване на главното оръжие на корветите – противокорабният ракетен комплекс Уран в условията на сложно радиолокационно противодействие. Целите бяха поразени. Едновременно в Калининградска област започнаха да пристигат випускниците на учебните части на Министерството на отбраната след тримесечен курс на обучение. Става дума за 1300 младши специалисти. От военна гледна точка засиленото присъствие на кораби на Холандия, Белгия, Естония и Норвегия в Балтийско море не решава нищо. Но тази акция се съпровождаше със засилване на групировката на САЩ в някои европейски страни. В края на април Пентагонът изпрати в Полша първата група от 150 военни, като до края на април, заедно с Литва, Латвия и Естония, те бяха увеличени до 600. В тази ситуация вече нищо не пречи на Русия да направи адекватен отговор и да вземе окончателно решение за разполагане в Калининградска област на оперативно тактическите ракети комплекси Искандер, чиято разработка започна в края на 90-те години и са в серийно производство от 2006 г. Според немски източници, сателитни снимки са показали, че над 10 комплекса SS-26 са били разположени в района на Калининград през последните 12 месеца. „Искандер“ е наистина уникално оръжие, което прави системата на ПРО на САЩ и техните агресивни планове безсмислени. Ще припомним, че ракетният комплекс „Искандер“ беше разработен в края на 90-те години като високомобилен ракетен комплекс за близко действие, чиито ракети просто не могат да бъдат свалени. Те могат да носят противобункерни бойни глави за скрити дълбоко под земята отбранителни системи, устройства за електромагнитен импулс за извеждане от строя на отбранителните системи на комуникациите, за разрушение на летищни писти или пък обемни взривове за поразяване на живата сила на противника. Като крайно ефективен и най-добър в своя клас „Искандер“ е фактор, който може да променя „хода на играта“. Русия има стотици комплекси „Искандер“, въведени на въоръжение през последните две години. В тези преломни времена „Искандер“ може да е системата, която все още държи света да не се плъзне в планираната Трета световна война с използване на ядрено оръжие. В началото на 2012 г. беше съобщено, че на въоръжение е приета първата ракетна бригада „Искандер“ и че постъпването на това оръжие продължава с ускорени темпове. В Русия „Искандер“ трябва да замени остарелите тактически ракетни комплекси „Точка“, които са на въоръжение още от 70-те години. Влизането на „Искандер“ на въоръжение започна в края на 2010 г. През лятото на 2011 г беше съобщено, че сухопътните войски ще получат на въоръжение 120 комплекса „Искандер“ до 2020 г. „Искандер“ е оперативен ракетен комплекс предназначен за поразяване на бойните части на малкоразмерни и площадни цели в дълбочина на оперативното построяване на войските на противника. Ударите могат да се нанасят по ракетните комплекси, реактивните системи за залпов огън, далекобойната артилерия, средствата за противоракетна и противовъздушна отбрана, самолетите и хеликоптерите, летищата, командните пунктове, центровете за връзка и други важни обекти на военната и гражданска инфраструктура. Ракетата на „Искандер“ е едностепенна, управляема и маневрираща. Голяма част от нейната траектория на полета минава на височина 50 км, което намалява вероятността от поразяването й от противника до нула. В момента подобни задачи като „Искандер“ не може да решава нито една друга аналогична ракета в света. Както и при други такива въоръжения, с разработката на „Искандер“ се занимаваха много институти, но основното предприятие е Коломенското машиностроене което произведе зенитните комплекси „Игла“ и „Точка-У“, средствата за активна защита „Арена“ и по голямата част от съветските и руски миномети от всякакви типове. Първото, което е важно в „Искандер“, е голямата далечина на стрелбата, бързината на разгръщане (времето за разгръщане е 30 минути, до пуска 4-16 минути, интервал между пусковете – 1 минута) и нанасяне на удара. Всеки „Искандер“ носи две ракети на пусковите установки и още две в запас. Това са твърдогоривни едностепенни ракети, чието главно преимущество е управляемостта и маневреността през целия полет, с помощта на аеродинамични и газодинамични перки. Ако на комплекса бъдат установени крилати ракети, арсеналът на целите значително ще се разшири. Най-активните маневри са на най-важните участъци от полета – стартовият и финалният. Основното полетно време ракетата е на голяма височина до 50 км и специалното покритие я прави практически невидима за радарите. Тази част от полета става със скорост 2100 км/час. При приближаване към целта скоростта и потенциалната ракета-прехващач трябва да лети на скорости 2-3 пъти по-големи, което е невъзможно. Точността на попадението на ракетата е засекретена. Според едни данни при далечина на стрелбата до 500 км в обикновения вариант „Искандер“ поразява целта с кръгова вероятност на отклонението до 20-30 метра. Иначе казано 50 на сто от изстрелите ще бъдат в очертан около мишената кръг с такъв радиус, а останалите 43 на сто в кръг с радиус 40-60 метра. Но по-вероятни са съобщенията, че точността на ракетата не надминава няколко метра. Стартовата маса на „Искандер“ е 3,8 тона, бойната част тежи 480 кг, ракетата може да носи 10 вида бойни части, в това число и касетъчни. Интерес представляват съобщенията, че Русия ще въведе и нов безпилотен летателен апарат за целеуказване на „Искандер“. Новият комплекс под условното назване „Щъркел“ е предназначен не толкова за обезпечаване на „Искандер“, колкото за решаване на широк кръг задачи и се намира на финалния стадий на своята разработка. Достигането до противника от „Искандер“ е половината задача. Трябва още точно да се порази целта. Затова ракетата има инерционна система за насочване, а на последните етапи от полета се включва напълно автономна оптическа глава за самонасочване. За нейната работа, ракетата, още по време на полета, формира оптично изображение на местността и го сравнява с предварително заредения еталон. Семейството на „Искандер“ включва три модификации. „Искандер-М“ е вариант за въоръжените сили на Русия. Далечина до 500 км. „Искандер-Е“ е износен вариант с далечина на стрелбата до 280 км и само една ракета на пусковата установка. „Искандер-К“ е специално за стрелба с крилати ракети. На него могат да са поставени новите ракети Р-500 (този вариант беше успешно изпробван през 2007 г.), което ще увеличи далечината на стрелбата до 2000 км. Впрочем и без превъоръжаване с крилати ракети, разположените в Калининградска област „Искандер“ ще покриват цялата територия на Литва, Латвия, Полша, Източна Чехия и Германия, и юга на Естония. „Искандер“ е въплътил най-добрите научно-технически достижения в областта на оперативните ракетни системи. По бойната си ефективност това оръжие е абсолютно пето поколение, което превъзхожда съществуващите „Скъд“, „Точка-У“, „Lance“, „ATAMS“, „Плуто“ и други. От територията на Калининградска област с „Искандер“ се прострелва практически цялата територия на Полша, Литва, Латвия и част от Швеция. Това може да се направи практически в 100 процента. А ако се вземат предвид и информациите, че далечината на полета на някои видове крилати ракети на „Искандер“ е 2000 км, тогава под обстрела на руските батареи от Калининград е практически цяла Европа, в това число и Англия. Досега евентуалното разполагане на „Искандер“ в Балтийския регион беше основен коз на Русия срещу разполагането в Европа на американската противоракетна отбрана. Москва говореше на Брюксел и Вашингтон, че американската ПРО в Полша или Румъния няма никакво отношение към Иран и е насочена преди всичко срещу Русия. Сегашната поява на американски войски в непосредствена близост до границите на Русия и Беларус прави разполагането на „Искандер“ в Калининградска област неизбежно. Заслужават внимание и други съобщения за евентуални военни мерки на Русия в Крим, които по коренен начин могат да променят военно-стратегическия баланс на силите и тук. Според предварителни данни, в Крим на авиобазата на Гвардейск ще бъде разположен, наред с други бойни самолети, и полк бомбардировачи Ту-22М3, чието основно въоръжение са крилати ракети с далечина до 500 км, като радиусът на бойния полет на тези машини надминава 2000 км. Останалата авиация на полуострова ще бъде обновена и модернизирана, в това число изтребителите Су-27, противоподводните Ту-142 и Ил-38 и хеликоптерите Ка-27 и Ка-29. Всичко това трябва да стане до 2016 г. Разполагането на далечните бомбардировачи Ту-22МЗ има ключово значение, тъй като ще доведе до промяна на военния баланс в района и в Европа и ще бъде удар на Путин срещу изгражданата от САЩ европейска противоракетна отбрана ЕвроПРО. Какви са възможностите на Ту-22МЗ, който според НАТО се нарича Backfire. Той е модификация на бомбардировача, експлоатиран от 1983 г. Самолетът беше създаден в рамките на концепцията за многорежимен самолет с крило с променлива стреловидност. На ниски скорости и при излитане крилото практически е изправено, но при свръхзвукова скорост достига 65 градуса. Това позволява използването на самолета в много широк диапазон от скорости и височини. Радиусът на действие на Ту-22МЗ е около 2400 км. Бомбардировачът е оборудван с мощна радиоелектронна и навигационна система. В управлението на самолета активно участва и автоматичната бордова система за управление, която облекчава работата на пилота. В началото ще бъде обновена цялата електроника на Ту-22МЗ. След това ще бъде заменено и прицелно-навигационното оборудване. Силовата установка на бомбардировача ще продължи да има два двуконтурни турбореактивни двигатели с форсмажорна максимална тяга 2Ч25000 к.с. След това ще бъде разширена номенклатурата на съвместимото със самолета въоръжение. Названията на новите системи, които ще бъдат носени от Ту-22МЗ, не се съобщават по понятни причини. Основното въоръжение на Ту-22МЗ са крилатите ракети Х-22 с далечина до 500 км и скорост на полета до 4000 км/ч. (могат да са въоръжени с ядрени бойни глави и да нанасят удари и по кораби), и ракетите Х-15 с далечина до 250 км и скорост на полета до 6000 км/ч. също могат да носят термоядрено оръжие. В разработка в момента е и ракетата Х-32, която вероятно ще може да поразява цели до 1000 км с огромна точност. До 2020 г. 30 Ту-22МЗ трябва да бъдат модернизирани до версията Ту-22МЗ и ще бъдат въоръжени с тези ракети. Може да се предполага, че в Крим ще бъдат дислоцирани именно обновените бомбардировачи. Както се вижда радиусът на действие на Ту-22МЗ плюс далечината на полета на крилатата ракета, са достатъчни, за да бъде напълно покрита цяла Западна Европа в това число и Великобритания. До страните от Източна Европа самолетът може да долети на постоянна свръхзвукова скорост, т.е, доста бързо. Ще припомним, че Пентагонът прекрати обсъждането на ПРО с Русия, използвайки кризата в Украйна. Това беше и една от целите на Вашингтон – да принуди европейците да се отдалечат от Русия, да издигне нова желязна завеса чрез своята противоракетна отбрана – ПРО, на европейска територия. И, докато западните политици и медии фокусират върху „анексирането на Крим от Русия“, САЩ незабелязано и тихо разширяват своя противоракетен имперски апарат. Под претекста на украинската криза САЩ разположиха 12 F-16 в Полша и други 10 F-15 в Естония, Латвия и Литва. Те в скоро време ще могат да носят новите 61-12 ядрени бомби, които са на склад в Европа. Това означава, че изграждането на американската система ПРО покрай границите на Русия не само продължава, но и рязко се интензифицира. Ясно е, че САЩ никога не са имали намерение да постигат договорености с Русия по този въпрос. Целта на американците беше да преминат „точката на невръщане“, водейки преговори на устройващо ги равнище и дневен ред. В тази игра руските аргументи бяха игнорирани. На 28 октомври 2013 г. започна строителството на ПРО в Румъния на базата в Девесалу. На 31 октомври 2013 г. президентът Путин спря участието на Русия в останалата без работа работна група за взаимодействие с НАТО в областта на ПРО. Ясно е, че САЩ нямат намерение да се откажат от изграждането на ПРО, а Русия има намерение да предприеме ответни мерки в Европа и по света. В американските противоракети GBI отначало бяха заложени ударни функции. Основата на GBI стана американската междуконтинентална ракета Минитмън. По същество това е ракета със средна далечина, на която бяха възложени и задачи да прехваща руски ракети. Разположената в Полша противоракета GBI може да долети даже до Новосибирск. В информацията за ПРО в Европа даже не се споменава най-главният елемент на системата – пунктовете за радиоуправление и радиовръзка на ракетите-прехващачи и техните самонасочващи се глави, влизащи в системата IFICS. Но без IFICS нито едно от всички остарели средства на ПРО няма техническата възможност за точно насочване на ракетата-прехващач към балистична цел. Заради това шахтените пускови установки за ракетите GBI в Полша не могат да решат задачите на ПРО. Следователно те са предназначени за други цели. Тези изводи бяха направени още през 2008 г. През 2009 г. се появиха руски разработчици за ударната насоченост на американската ПРО в Европа срещу Русия. След визитата на Обама на 28 май 2009 г. в Москва, американците бяха принудени да се откажат от изграждането на третия позиционен район на ПРО с прехващачи GBI. Но още през септември 2009 г. Обама заяви, че сега основната тежест ще е върху мобилната система ПРО в Средиземно, Балтийско и Черно море и на територията на редица европейски държави. И всичко щеше да бъде по-добре, ако не беше станало по-лошо. Разстоянията до Москва се съкратиха още повече. Долетното време на ракетата SM-3 е още по-малко отколкото на прехващаните GBI. Противоракетата SM-3 е мини Пършинг 2, до самите граници на Русия. Ако преди години Пършинг от тогавашната Западна Германия трябваше да прелети над 1800 км, сега разстоянието от Москва до Черно море е 1000 км. Балтийско море е още по-близо 700-800 км, т.е. 3 пъти по-малко отколкото от Германия. От предните си позиции до руските граници американските противоракети могат да изпълняват стратегически задачи несравнимо по-добре от междуконтиненталните ракети. Минималното долетно време на американските ракети е 5-6 минути и прави руския ответно-насрещен удар практически невъзможен, Времето за взимане на решение за ответен удар е по-малко от 4 минути. Според руски източници „група американци е подготвила доклад, че не е необходимо да се бомбардира цяла Русия, а само 12 основни цели, по които е нужно да се нанесе удар и държавата ще бъде повредена“. Американската мобилна ПРО е старателно укривано средство за унищожение на Русия. Ситуацията е много по-лоша от 1941 г. Тогава ръководството на страната поне имаше време, а сега го няма. И на пръв поглед нищо не се беше случило. Само беше заменена една противоракета GBI с друга противоракета SM-3. След разполагането на ПРО до границата на Русия светът навлезе в третата ракетна криза без да осъзнава това. По този начин Европа продължава да бъде заложник на интересите на САЩ, както по време на Студената война. Путин веднъж напомни разговора с Джордж Буш, който на неговия въпрос „Защо разполагате вашата ПРО около нашите граници?“ е отговорил „Тя не е срещу вас.“, на което Путин е отговорил: „И нашите ответни мерки не са срещу вас“. Източник: strogosekretno.com

на НАТО на Графа? Какви ли ще бъдат ответните мерки? Кой ли ще е виновен за смъртта на българи? Какви са средствата на президент и правителство да заемем неутрална политика? Какво ще правим ние, обикновените граждани?

въпроси,на които народът само може да отговори!Ако иска.Това е отговор и на последното питане!Какво ще правим ние /по подразбиране след../. Трябва да се мисли преди...