Тайната война на САЩ 

Имат ли право американските тайни служби да се разпореждат на чужда територия така, както в собствената си страна? Очевидно да – съдейки по разкритията на екип от германски журналисти. Разкритията на „Зюддойче Ьайтунг“ и на Северногерманското радио (НДР) са доста парливи. От тях става ясно, че особено там, където са разположени американските военни бази в Германия, агенти на ЦРУ, Агенцията за национална сигурност (АНС), Сикрет Сървис и американското министерство на вътрешната сигурност са можели да работят абсолютно необезпокоявано – независимо, че се намират на територията на чужда държава. А и в Германия все още има 43 000 американски войници. От разкритията на „Зюддойче Цайтунг“ става ясно например, че от американските бази „Рамщайн“ и „Щутгарт“ са издавани заповеди за смъртоносни нападения с безпилотни самолети в Сомалия. Решението за акцията „Африком“, задействана от германска територия, е било взето съвместно с германското правителство, казва Джон Гьоц – един от 20-те журналисти, които в продължение на две години са разследвали характера на подкрепата, оказвана от Германия на американските тайни служби и на американските военни. Журналистическият екип публикува резултатите от своето разследване в серия от материали под общото заглавие „Тайната война“. От тях става ясно, че сътрудници на американските тайни служби са имали значителни правомощия на редица възлови места: под техен контрол са се намирали контейнерите с товари по германските пристанища. Те са можели дори да определят кои товари да бъдат превозвани и кои – не. Германското правителство е знаело какво се случва От разкритията излиза също така, че германското правителство е издавало многобройни (над 200) специални разрешителни на американски фирми, натоварени от американското правителство да извършват деликатни поръчки в Германия. Сред тях, по данни на разследващите журналисти, е и разработката на софтуер, който с помощта на сателитно наблюдение създава поведенчески профили на определени хора. На франкфуртското летище, например, германската полиция подпомогнала американските агенти да попречат на един естонец да замине във ваканция, макар да не е имало международна заповед за арест. Всичко това говори, че е съществувала тясна връзка между службите за сигурност на двете страни. На този фон твърдението на федералното правителство, че не е подозирало нищо за шпионските акции на американците на германска земя, изглежда все по-невероятно. Голяма част от действията на американците са били извършвани в „сива“ правна зона. Американски служители по принцип нямат правото да извършват в Германия дейности, нарушаващи суверенитета на държавата. Германските политици обаче постоянно се позовават на т.нар. „Статут за войските на НАТО“, съгласно който германската държава е задължена да защитава войниците на съюзническите войски от САЩ и да им гарантира свобода на действие. Преди година историкът Йозеф Фошепот установи, че някои тайни споразумения между Германия и САЩ, сключени през 50-те години на миналия век, са валидни и до днес. А след терористичните нападения от 11 септември 2011 година са били сключени и нови тайни споразумения. „Това, което ме шокира, е начинът, по който федералното правителство е сключвало много от тези договорености със САЩ без да уведоми за това парламента“, казва журналистът Джон Гьоц. В рамките на своите разследвания той се е натъкнал дори на една германска молба към американците – да запазят в тайна наличието на някои от американските военни обекти в Германия. „Това би довело до ненужни обществени дискусии в страната“, се казва в документа, предаден от американския военнослужещ Брадли Манинг на Уикилийкс. Доказателствата не са от Сноудън Американското посолство в Берлин определено не е очаровано от всички тези разкрития. Оттам отказват комантар, но в писмена позиция се жалват от „чудовищните обвинения“. Журналистът Джон Гьоц разяснява по този повод, че той и неговите колеги са провели класическо журналистическо разследване, в което всяко твърдение е било доказвано многократно. Проучванията са били правени в публично достъпни архиви на американското правителство, както и в американските военни бази в Германия, като паралелно са били водени разговори с бивши представители на тайните служби. „Изненадващо е колко охотно и дружелюбно ни бе предоставяна информацията“, разказва Гьоц. А както посочва Фредерик Обермайер, също член на разследващия екип, сериозни заплахи или пречки по време на работата не е имало. Журналистическият проект стартирал навремето поради това, че в дигиталния атлас „Google-Maps“ имало прекалено много германски райони, които били заличени. Разследванията в крайна сметка показали, че именно в тези точки са разположени американските военни обекти. „Това предизвика любопитството ни“, казва Гьоц. От което следва, че разкритията на журналистите от НДР и „Зюддойче Цайтунг“ не се базират на сведения от Сноудън, а са собствен продукт. Източник: dw.de