Ще припомня, че валутният борд у нас беше въведен не за да се спасява икономиката, а за да се предотврати обезценяването на откраднатото от "олигарсите" на криминалния капитализъм, което логично доведе до унищожение на българската икономика, на социума и на демографията. Това беше началото на нахлуването на така нареченият "либерален капитализъм", изродил се в актуалната мутренска банда. Разбиращия от всичко Петър Стоянов  ,се зае да ни агитира , да не бутаме валутния борд, за което БАН му бутнаха Honoris Causa. Стоянов се изживява и като някакъв сътрудник на Клинтън, като световен правозащитник и китаевед, което е сериозно постижение за тази бракоразводна адвокатска шушумига.

Именно тези "либерали" извършиха двете най-големи престъпления за последните десетилетия:

1. осъществиха тотално престъпната приватизация;
2. с нейна помощ създадоха тотално корумпирана и престъпна държава.

В България след 1990 г. се появи капитализъм, който беше наречен бандитски, разбойнически, грабителски, хищнически, криминален. Регресът ни върна не към капитализма, а към феодализма. Той се съпровождаше от грандиозен грабеж.

Същността на тази система е в това, че всички задължения на централната банка (парична маса) напълно са покрити с резерви в определена чуждестранна валута - в марки, долари или евро. Фактически централната банка се отказва от своите така наречени дискреционни права. Ръстът на левовете може да дойде от вътрешно производство или от нарастване на износа. Липсват и двете.

Така, имаме от една страна басейн, в който вода не се налива, а от другата - сифон, от който изтича налятото досега. В момента сме в ситуация, в която басейнът е почти пресъхнал, което обрича България и българите на криза, безпаричие, липса на инструменти за стимулиране на каквото и да било производство. В тази ситуация закономерно се появява въпросът дали този валутен борд не трябва да бъде отменен.

Либерализмът носи идеята на отрицанието. При него настъпи развод с националните, а след това и със социалните практики, с така наречената "демокрация", която няма нищо общо с народовластието.

Защото днес либерализмът е най-перверзният вариант на неоколониализма и на финансовото робство. Фашизмът и либерализмът се оказаха родствени явления - два варианта на западната експанзия в света, тоест на войната между западния лихвен и виртуален капитал и реалния капитал на СССР/Русия, Германия и Китай.

Заради това от известно време обяснявам, че онова, което става на Запад и у нас от 20 години носи чертите на неофашизма и че причините за нова световна война, както и за предишните, отново са налице.