За да се разберат политическите процеси в България, не е нужно да си голям гений, а да си си направил труда да почетеш и да помислиш малко върху фактите и действията на управляващите през последните 25 години. Те следват една и съща линия, диктувана от Запада, въпреки че едните се обявяват за социалисти, а другите за демократи. Не е тайна и миналото им, което безусловно е свързано с партията майка – БКП. Няма да анализираме по отделно новите и някои стари пребоядисани партийни функционери, тъй като електоратът им е предимно на хранилка и ги вълнува само личната им банкова сметка, въпреки че по площадите се представят за големи активисти.

Но да се върнем на политическите и икономическите действия, които се предприемат от т.нар. партии на прехода:

1. Унищожаване на икономиката и приватизация за жълти стотинки, след като предприятията умишлено се докарват до фалит, а някои от тях са приватизирани, въпреки че са печеливши. Виновни и наказани няма при нито едно правителство. Всичко това се осъществява под диктовката на Запада, като ни представят „Свободния пазар“ за нещо прекрасно, само че са пропуснали да споменат факта, че той не вирее в корумпирани държави. Свободният пазар в корумпирана държава води до олигархичен и корпоративен монопол. Това се пропуска, както от нашите, така и от чуждите медии, в чиито държави „корупция“ не е чужда дума, а е доста срещано явление.

2. И природните ни ресурси не бяха подминати. Отново под предлог, че държавата не е добър собственик, бяха раздадени на приближени до властта или на чужди корпорации срещу съответната комисионна. Разбира се и тук концесионните такси са смешни и ощетяващи държавата, но прокуратурата както обикновено си затваря очите от има-няма 15 години.
   Управляващите от всички правителства твърдят, че държава, която им е поверена да ръководят, не е добър собственик или с други думи казано, те не са добри управители на държавното ни имущество – това си е самопризнание за престъпно бездействие или корупционни схеми.

3. След като унищожиха земеделието ни, не и без помощта на Европейския съюз, който чрез квоти и различния размер на субсидиите създаде нелоялна конкуренция между наши и чужди производители, дойде време за разпродаване на земята ни, която по Конституция е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото. Както много от вас сигурно знаят, това се случи под диктовката на Американската търговска камара, посолствата на Израел и Турция. Това, обаче не им беше достатъчно и както БСП, така и Герб, започнаха да сключват договори за добив на природни ресурси с изключително вредни за земята и водата ни технологии. Тук за щастие имаше отпор и малкото будни граждани успяха да спрат престъпните концесии, но за съжаление отново ще трябва скоро да се борим срещу чуждите корпорации.

4. Плосък данък – трагикомедията продължава. За правителството на Герб, както и за десните партии е разбираемо, че подкрепят плоския данък, все пак са защитници на корпоративните интереси, въпреки че опозиционния лидер Бойко Борисов имаше комични моменти, в които се обяви против него, за да привлече малко електорат, но БСП като предполагаема лява партия е доста цинично да ни обяснява как плоският данък бил добре за икономиката. Още повече, че в нито една от така наречените „бели държави“, от които управляващи и опозиция твърдят, че вземат пример, няма плосък данък. Всъщност той е вреден за икономиката, но в момента няма да правим анализи.

5. Увеличаване на корупцията във всички сектори. Раздаване на еврофондове на приближени до властта хора, фирми или НПО-та, без значение дали са десни или леви. Обикновено свършената работа с усвоените средства е със съмнително качество и все по-често ще се убеждаваме в това.

6. Образование и здравеопазване – под всякаква критика. Неграмотността се увеличава, историята ни се заличава, а ако ти се наложи да потърсиш медицинска помощ, тогава става страшно.

7. Увеличаване на престъпността. Въпреки че в биографията на бившия премиер има няколко задържани престъпници, това си беше чисто разчистване на конкуренцията. Битовата престъпност нараства, а безчинствата на малцинствени групи се оставят безнаказани и се поощряват от правителствата на прехода с помощи за всяко отроче, което ще израсне неграмотно, каквито са и родителите му.

8. Защитаване на правата на човека, но само, ако човекът принадлежи към дадено малцинство. Има множество НПО-та и фондации, финансирани от задгранични мозъчни тръстове, които в един глас надават вой за всеки хомосексуалист, циганин, незаконен имигрант, бил той и фанатик, но не и за етническите българи, които са подложени на огромен натиск. Основната дейност на въпросните организации е да харчат милиони за интеграция и да учат малцинствата да повтарят „Това е дискриминация, ще те съдя!“. Всъщност самата интеграция си е вид дискриминация спрямо българския етнос. Това се толерира от всяко правителство, без значение от политическата му окраска. Нещо повече, пропагандата на хомо и всякаква друга сексуалност се е превърнала в държавна политика в западните държави, а вече и у нас, като на всеки гей парад се редят посланиците на различни държави и се опитват да ни убедят, че ненормалното е нормално и трябва да се поощрява, въпреки че те нямат право да се месят във вътрешният живот и политики в държавата ни.

Така че следващият път когато кукловодите сменят марионетките, не бързайте да се радвате.