Фотограф: Христо Христов.       Мидридският евреин и мошеник! Н.М.

Именно при управлението на Сакскобургготски през 2002 г. беше отменен законът за досиетата, една услуга към наследниците на БКП, които през всички години на прехода искаха и продължават да искат архивите на ДС да останат затворени Централна фигура в докладната записка от 1981 г., предхождаща операция „КОРОНА” на Първо главно управление за проникване до архива и ценните исторически даренията на царската фамилия в чужбина, е бившият секретар на цар Борис III Станислав Балан. Кой е Станислав Балан Станислав Балан е роден през 1897 г. Той е син на акад. Александър Теодоров-Балан, езиковед и литературен историк, първият ректор на Софийския университет. Станислав Балан работи като секретар на цар Борис III и е смятан за един от хората, към които царят е имал най-голямо доверие. Той е единственият човек, придружаващ монарха при последната му среща с Хитлер на 14 и 15 август 1943 г. в главната квартира на Волфсшанце край Растенбург, на която фюрерът се опитва да убеди малко цар Борис III български военни части да окупират част от италианска окупационна зона в Гърция и Албания. Няколко дни по-късно, на 28 август царят изненадващо умира (виж таен полицейски доклад от 1943 г. за неговото отравяне тук).



Цялата статия: http://noligarh.com/%d1%82%d0%b0%d0%b9%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b2-%d1%86%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f-%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d0%b2-%d0%b8-%d0%bd%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d1%81%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4/ | www.noligarh.com Именно при управлението на Сакскобургготски през 2002 г. беше отменен законът за досиетата, една услуга към наследниците на БКП, които през всички години на прехода искаха и продължават да искат архивите на ДС да останат затворени Централна фигура в докладната записка от 1981 г., предхождаща операция „КОРОНА” на Първо главно управление за проникване до архива и ценните исторически даренията на царската фамилия в чужбина, е бившият секретар на цар Борис III Станислав Балан. Кой е Станислав Балан Станислав Балан е роден през 1897 г. Той е син на акад. Александър Теодоров-Балан, езиковед и литературен историк, първият ректор на Софийския университет. Станислав Балан работи като секретар на цар Борис III и е смятан за един от хората, към които царят е имал най-голямо доверие. Той е единственият човек, придружаващ монарха при последната му среща с Хитлер на 14 и 15 август 1943 г. в главната квартира на Волфсшанце край Растенбург, на която фюрерът се опитва да убеди малко цар Борис III български военни части да окупират част от италианска окупационна зона в Гърция и Албания. Няколко дни по-късно, на 28 август царят изненадващо умира (виж таен полицейски доклад от 1943 г. за неговото отравяне тук).

Цялата статия: http://noligarh.com/%d1%82%d0%b0%d0%b9%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b2-%d1%86%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f-%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d0%b2-%d0%b8-%d0%bd%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d1%81%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4/ | www.noligarh.comээ

На последната среща между цар Борис III и Хитлер през август 1943 г. от българска страна присъства единствено личният секретар на българския монарх Станислав Балан. Близо 40 години по-късно Балан е посочен на Първо главно управление на ДС като ключовата фигура, чрез която разузнаването може да се доближи до Симеон II и тайните в царския архив | Източник: Интернет. През 1945 г. т. нар. Народен съд осъжда Станислав Балан на „доживотен строг тъмничен затвор”. Баща му акад. Александър Балан е принуден да се обърне към Георги Димитров и след няколко години престой в затвора синът е освободен. Твърди се, че за освобождаването му помага и Трайчо Костов, с когото не само са съученици, но и Станислав Балан се застъпва пред Борис III за комунистическия функционер, арестуван след провала на ЦК на БКП през 1942 г., но осъден не на смърт, а на доживотен затвор. След като излежава част от присъдата ни на „народния съд” Станислав Балан е освободен и до смъртта на баща си през 1959 г. е негов секретар и успява да подготви трудовете му за печат. И по време на комунистическия режим Станислав Балан не спира да се интересува от царското семейство зад граница и от цар Симеон. От докладната записка до началника на отдел 14 КИР от 1981 г. става ясно, че Балан и съпругата му са слушали забранените от властта западни радиостанции, откъдето са се информирали за новите около Симеон. Насочване на вниманието на ПГУ към даренията за Симеон

Бившият български премиер Симеон Сакскобургготски е един от едва 26-те коронавани глави и представители на монархии от цял свят, поканени на юбилейния обяд по повод Диамантения юбилей (60 години) от възкачването на Елизабет II на трона. През 1979 г. именно британската кралица e патрон на монархическия форум в Лондон, на който Симеон II е представен пред монархическите кръгове | Снимка: Reuters. Едно от големите събития се случва през май 1979 г. в замъка „Сейвъри” край Лондон. Тогава Монархическата лига организира тридневен форум, посветена на цар Симеон II. Чуждестранните емисии, включително и тези на български език – Би Би Си, „Гласът на Америка” и „Свободна Европа” отразяват събитието. „Семейство Петя и Станислав Балан редовно следяха предаванията и по техни отбелязвания”, се посочва в документа, приложен в делото „КОРОНА” на отдел 14 КИР. По тяхното описание събитието протича така: Първият ден се изнасят доклади от учени – кой е българският народ и на кого е цар Симеон II. Вторият ден се поднасят поздравления от монарсите или техни представители. Третият ден се състои приема на домакина от юбиляра, като той самия изнася дълъг доклад (събитието е под патронажа на английската кралица Елизабет). От доклада на Симеон се научава с какво се занимава той и какво е съхранено от него и семейството му. Вниманието е в докладната записка е насочено към даренията, които монархът получава. Дарения от български източници В документа се твърди, че царското семейство съхранява редица материали и други ценности от различни важни български фигури (цитирани са в реда, както са изброени в докладната, б. а.), сред които: Изнесеното „съкровище” от България при бягството на ген. Никола Жеков, главнокомандващ българската армия по времето на Първата световна война и после почетен ръководител на Легиона. Изнесеното от България при бягството му „съкровище” на Иван Дочев, действителният водач на Легиона, а с него заедно и на помощника му инж. Константин Овчаров. Изнесеното и издирено след това в чужбина от прословутия проф. Всеволод Николаев (той бяга от България през 1956 г., отива най-напред във Ватикана, където става професор и епископ, а после в Мадрид – секретар на самия ц. Симеон; а още по-сетне – секретар на Нюйоркската българска митрополия).

Основателят на Българската епархия в Америка митрополит Андрей бракосъчетава Симеон Втори и доня Маргарита в православния храм „Св. Варвара“ във Вевей, Швейцария | Източник: desant.net. Съхраненото в продължение на 35 години от задграничния духовен глава на Българската църква – митрополит Андрей Велички. Самият митрополит през 1962 г. венчава Симеон с Маргарита Наварска в Лозана при шаферството на небезизвестната Жана Мамарчева Съхраненото в продължение на повече от 50 години от Жана Мамарчева, напуснала България през 1930 г., бидейки омъжена за италианския военен аташе в София граф Фоскини (Мамарчева е правнучката на известния от българската история капитан Георги Мамарчев, вуйчо на Георги Раковски, б. а.). Изнесеното от проф. Александър Цанков, а и издиреното след това в чужбина от него. Говори се за някаква защитна ред пред историята. Издиреното в чужбина от известния български учен проф. Любомир Владикин, за когото се говори, че е сформирал нарочна група от българи тъкмо за такива издирвания. Изнесеното от България и допълнено по сетне в чужбина „хранилище” на Гемето (Георги М. Димитров, земеделски лидер, спасил се от комунистическия режим през 1945 г. с бягство в резиденцията представителя на Държавния департамент в американската военна мисия Мейнард Барнс, а след това изведен от страната, а в чужбина е лидер на емигрантската политическа организация Български национален комитет, б.а.) През 1965 г. в Мадрид става честване на Симеон по случай 10-годишнината от „възшествието” му. На него присъства епископ Партений. Той споделя след завръщането си, че още тогава Гемето е говорил за даренията си на Н.В. Симеон Втори”, като е приканил и други да направят същото.

Иван Михайлов | Източник: freemacedonia.net. Архивите на македонския лидер Иван Михайлов. Твърди се, че след разкола в македонската емиграция е настъпил разкол, самият Михайлов прави „даренията” си тъкмо на Симеон – като на една „постоянна институция”, в която историята „вярва”. Десетки и стотици завещания, изпратени на Симеон от българи, живеещи в чужбина: от Австралия, Канада, САЩ. Пак по сведения на епископ Партений Симеон имал толкова дарения, че те надминават съхраненото в Етнографския музей: носии, старинни оръжия, картини, съдове. Чуждестранни източници на дарения В документа са дадени и 10 примера за съхранявани от царското семейство архиви, свързани с историята на България от чуждестранни източници. Те са: Оригиналите от прочутата Карнегиева анкета, която през 1913-1914 г. установява, че населението в Македония е българско.

 

Йоан XXIII, папа на Римокатолическата църква (1958-1963) г. Между 1925 и 1935 г. той е нунций на Ватикана в България | Източник: bg.wikipedia.org. Архивите от католическите мисионерства в България, съхранени от Папа Йоан XXIII (дългогодишен папски нуций в България – известния кардинал Джузепе Ронкалий. Сред тях е и „преписката” между цар Самуил и Император Отон II, от която се вижда искането на Самуил да бъде коронясан за цар. Към тази преписка напоследък Скопие проявява безмерен интерес. Архивите и спомените на банкера Бехар и на съпругата му Регина Бехар за проникването на чудите капитали в България и оттам за чуждестранното влияние у нас. Архивите на цар Фердинанд I и особено неговите мемоари и сбирки. По мнение на проф. Константин Гълъбов (учен филолог, следвал в Германия, декан на Историко-филологическия факултет на СУ 1933-1936 г., б.а.) , който ги бе виждал, те наистина са били уникални. Съхраненото от фелдмаршал Лист (Зигмунд Вилхелм Лист, командващ 12-та армия през април 1941 г. в окупацията на Гърция и Югославия, б. а.) – немски военачалник, който първи влиза в Гърция и Югославия. Твърди се, че неговите сбирки за българското присъствие в Егейска Македония и във Вардарска Македония са от изключително значение.

                                                                                                                                                               
На последната среща между цар Борис III и Хитлер през август 1943 г. от българска присъства единствено личният секретар на българския монарх Станислав Балан. Близо

Немският фелдмаршал Лист заедно с началника на Генералния щаб на Българската армия генерал Никола Хаджипетков по време на церемония пред паметните плочи на Първи и Шести пехотен софийски полк, 24 март 1941 г. На следващия месец 12-та армия на фелдмаршал Лист ще прегази Гърция и Югославия | Снимка: stara-sofia.blogspot.com. Съхраненото от немския военачалник ген.-полк. Александър Льор, който заедно с фелдмаршал Лист влизат на Балканския полуостров (по издадените в ГФР посмъртни бележки-мемоари на Льор се съди, че той е командвал немските войски – групата армии „Е” (Егея) и срещу него се бие българската войска през първата фаза на Отечествената война (цитатът е по документа. Става въпрос за опита на германските войски след излизането на България от Тристранния пакт и обявяването на война на Германия от България на 8 септември 1944 г., немските войски се опитват да разоръжат българските от Втори окупационен корпус на Халхидическия полуостров и да окупират тези територии. Това обаче не се получава, тъй като българите запазват бойния си дух и отблъскват немците при опита им да напреднат в Беломорието, б. а.). Архивите на протестантските мисии из българските земи. Например на мис Елена Стоун, пленена американска мисионерка от Яне Сандански през 1901 г. също и на шефа на балканските протестантски мисии д-р Хаус. Архивите и вещите на графиня Анна Греньо, дошла в България заедно с баща си, който е маршал на двора при княз Фердинанд. Тя става и съпруга на българския министър Димитър Станчов, който за известно време през Първата световна война е външен министър, а след това български посланик в Лондон и другаде. Търсене на полицейските досиета на д-р Делиус по данни на КГБ Мемоарите, подкрепени с документи на „д-р Делиус” – немският резидент в София (Ото Делиус или доктор Ото Делиус е оперативното име на Ото Вагнер, началник на резидентура „Чужбина” на Абвера в Царство България по време на Втората световна война, б. а.). Предполага се, че тъкмо там са полицейските досиета (по сведения на съветския разузнавач Янаки Почеканов).

Резидентът на Абвера в София майор Ото Вагнер, известен като д-р Делиус (вдясно), в самолета на аташето на Луфтвафе полковник Карл-Аугуст фон Шьонебек (в центъра), около 1941 г. | Снимка: lostbulgaria.com. Италианският проф. Жарж Нурижан, работил години наред върху „Македония в българската история”, както и събраното от него, са също в сметките на архивосъбирането на ц. Симеон. За това се научава от излизащото в Скопие историческо списание „Гласник”. „Дадените 20 примера (по 10 от всяка линия) не изчерпват в никакъв случай темата. Те само могат да покажат какво богатство се намира в бившето царско семейство и респективно в цар Симеон. Един контакт с него сигурно ще открехне още повече вратата към съхраненото там”, се посочва в докладната Предложението за контакт със Симеон чрез Станислав Балан „Но кой може да установи този контакт? Отговорът е един: Станислав Балан – някогашният приятел и секретар на цар Борис III”, се подчертава в документа. В него е изтъквано, че освен секретар на Борис III, Станислав Балан е син на акад. Александър Тодоров-Балан, който пък е велик магистър на масоните в България. Майката на Станислав, който по кръщелно се нарича Едмонд, а не Станислав, е французойка, дошла в България като католическа мисионерка. „Станислав Балан е на 84 години. След внезапната смърт на съпругата му Петя Балан, която беше дворцова дама и приятелка на царица Йоана, той осезателно започна да се променя – паметта му отслабна, стана разсеян и подтиснат – без желание да върши каквото и да е. Само съзнанието, че все още би могъл да бъде полезен на България с нещо, го съживява от време на време”, пише в докладната записка. В нея се допълва, че Балан няма наследници и с него свършва рода му.

Планът „Балан”




 

Станислав Балан | Източник: geni.com.
Предложено е Станислав Балан да замине веднага за местата, където живеят членовете на бившето царско семейство и на първо място за Мадрид – при Симеон. Пътуването му трябва да се оформи като частно. Но на практика да не е такова. Предвидено е, че пътуванията до Испания и Португалия, а може би и до Италия и САЩ, където е Мария-Луиза ще трябва да бъдат финансирани, както и разноските. Идеята е при пътуването Балан да бъде придружаван от лица – „едни просто, които да го улеснят при пътуването и други, които ще извършват именно събирателната работа в случай, че Симеон се съгласи за сътрудничество с нас”. В документа е изразено и мнението на самия Балан, че той желае да установи контактите със семейството, след което да представи лицата, които тепърва ще работят с бившия монарх. За повече е нямал сили. Тези лица, които евентуално ще бъдат представени, ще трябва да тръгнат с Балан и да са наблизо – Франция, Испания, Португалия. Балан трябва да бъде „въоръжен” с отговори на въпроси, които ще му бъдат поставени. А също и с даване на компенсации срещу полученото от нас. Даден е и пример за компенсационно искане. Ето какво, според автора на документа, представлява то: „При отпътуването на царското семейство от България му е било разрешено да вземе всичко, което може да се сметне за лично. Но някои среди били внушили страх, особено у царицата, че когато всичко е събрано на едно място, властите ще го конфискуват. Затова по-добре е нищо ценно да не се взема, а после по някакъв начин да бъде изнесено. Така безброй подарени на царя вещи, в това число и много картини, лично царицата ги е предала са съхранение тук и там. Тези неща вече 35 години са у тези хора, но какво е станал с тях? Дори мнозина от съхранителите ще са доволни от мълчанието по този въпрос, защото ще останат същински собственици. Може би, така предполагаше самата Петя Балан, царицата или пък Симеон ще поискат от Балан срещу даден на него списък, да подири оставените неща в България. И ако тези лица откажат да предадат исканото, ще се прибегне до съдействието на властта. Това е например едно компенсационно искане.” Отбелязано е, че Балан трябва да знае също така какво да отговори ако Симеон пожелае да се оповестят даренията му. Също така лицата, които ще се занимават, следва да бъдат изключително „потопени” в тази тема. Да могат да получат доверието на царското семейство, а не при евентуално проверка от негова страна да се предположи, че е имало някакво насилие срещу Балан или пък някаква фалшификация. Те трябва да са такива, че да могат да получат доверието на съответните чуждестранни власти, „в противен случай делото ще бъде компрометирано”. В делото „КОРОНА” няма други документи, сочещи по някакъв начин, че ПГУ е използвало тази богата информация, още повече чрез бившия секретар на цар Борис III Станислав Балан, който през 1981 г. е на пределната 84-годишна възраст. По спомените на писателя Георги Данаилов Станислав Балан умира след нелепа случайност. В ЦУМ, където той е отишъл да пазарува, „някакъв нещастник решил да се самоубива публично и се хвърлил от четвъртия етаж във вътрешното пространство. При падането тялото му закачило главата на Балан, който се случил на партера. От удара старият човек получил мозъчни увреждания и те били необратими”. Не се посочва годината на неговата смърт, за да се разбере дали това не е била причината планът за доближаване на Симеон Сакскобургготски да не се осъществи. Прехвърлянето на разработката „КОРОНА” на Пламен Митев На 14 ноември 1986 г. по нареждане на ръководството на отдел 14 КИР със строго секретен протокол за сдаване офицерът от отдела Цветан Станимиров, който отговаря за операция „КОРОНА” сдава делото на оперативния работник от същия отдел Пламен Митев. Според описа документите в разработката наброяват 22 листа.

 

Проф. Пламен Митев, декан на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, се въздържа да коментира дейността си като разузнавач в Първо главно управление на ДС, след отпадането на параграф 12 от закона за досиетата и разкриването на неговата принадлежност към комунистическите тайни служби през март 2013 г. | Фотограф: Христо Христов. Новият оперативен работник по „КОРОНА” Пламен Митев е щатен служител на културно-историческото разузнаване от 1982 г. От самото начало на работата си в ПГУ той работи на прикритие в Софийския университет „Климент Охридски” като млад и перспективен историк. Съмненията, че материалите по делото „КОРОНА” са прочестени, възникват, тъй като след приемане на делото от Митев към предходните материали е добавен само един единствен документ – предложение на оперативния работник от 1990 г. за прекратяване на операцията за кражбата на царския архив. Практиката при оперативната дейност в ПГУ, а и в Държавна сигурност като цяло, изисква строг отчет и конкретни действия от страна на оперативните работници (офицерите) по отделните разработки, за които отговарят. Абсолютно неестествено е да съществува такава голяма празнота по делото „КОРОНА” от 1986 г. до 1990 г. Показателно е и друго, че документите по нея са до 1984 г., когато Първо главно управление на ДС добива по-конкретна информация за прехвърлянето на царския архив от гр. Кобург в района на Щутгарт, Германия.

Ген. Румен Тошков, директор на НРС, утвърдил прекратяването на операция „КОРОНА” през 1990 г. | Снимка: nrs.bg. Липсва конкретен план за същинското подхождане на разузнаването по операцията за проникването в царския архив и за „придобиването” му. Тази неестествена празнина от документацията по „КОРОНА” намира присъствие и в годишните отчети на отдел 14 КИР. Единствено в отчета за 1984 г. на отдела за културно-историчедско разузнаване в ПГУ е отбелязана работата по това дело. В следващите години то просто отсъства. Ако обаче разузнаването не е успяло да реализира операцията защо тогава по делото няма предложение за прекратяването й още през 1985-1986 г., а чак през 1986 г.? Отговор на този въпрос може да даде последният оперативен работник по делото Пламен Митев, който днес е декан на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Той обаче упорито мълчи. След разкриването на неговата принадлежност към Държавна сигурност след отмяната на параграф 12 от закона за досиетата в края на 2012 г. той се оказа един от хората, крити дотогава от „чадъра” на измислената от новите специални служби (по същество наследници на комунистическите тоталитарни служби) секретност в името на националната сигурност. Въпреки поканата за разговор пред desebg.com проф. Пламен Митев не пожела да хвърли повече светлина върху дейността си в Първо главно управление на ДС. Прекратяване на операция „КОРОНА” На 6 юни 1990 г., четири дни преди първите свободни избори след краха на комунизма, кадровият служител в отдел 14 КИР на Първо главно управление на ДС Пламен Митев предлага да бъде прекратена разработката „КОРОНА”. „През изминалия седемгодишен период амбициозно замислените мероприятия не дадоха съществен резултат. Безплодни се оказаха и усилията да се ангажират резидентурите в Испания и Португалия за установяване точното местонахождение, състоянието на личния архив на българския цар и конкретните възможности за придобиването му”, посочва офицерът Митев (интересно е, че за резидентурата в Бон не се споменава нищо, въпреки че следите за царския архив сочат към Германия б. а.). Той уточнява, че е установено предоставянето на значителна част от архивите от страна на Симеон II на Конгресната библиотека във Вашингтон. „Политическите промени в страната през последните месеци създадоха подходящи условия за поддържане на официални контакти със Симеон II. И в тази връзка е нецелесъобразно по-нататъшното издирване на царския архив по оперативен път”, заключава оперативният работник от преименуваното ПГУ в Национална разузнавателна служба (НРС) старши лейтенант Пламен Митев.

Строго секретното предложение за прекратяване на разработката „КОРОНА”, подписано от старши лейтенант Пламен Митев, броени дни преди първите свободни избори на 10 юни 1990 г. вече в качеството си на служител на Националната разузнавателна служба | Източник: comdos. Строго секретното му предложение за прекратяване на разработката „КОРОНА” е утвърдено от тогавашния директор на НРС ген. Румен Тошков на 15 юни 1990 г. Делото остава скрито в продължение на 23 години. А с него и дейността на ПГУ, както и тази на историка – оперативен работник Пламен Митев. През 2013 г. тази тайна, пазена повече от две десетилетния пада с отмяната на параграф 12. Архивното дело „КОРОНА” привлича вниманието на члена на комисията по досиетата Екатерина Бончева и тя повдига завесата на съдържанието му. desebg.com