Около 49 000 първолаци ще получат еднократна помощ от 250 лв., съобщи на старта на учебната година вицепремиерът и социален министър Йордан Христосков. Покрай първия звънец също така бе съобщено, че общият брой на децата, прекрачващи за първи път школския праг, е 66 500.
Сметката сочи, че над две трети от семействата на тези малчугани са крайно бедни. Общият тон, чрез който в медиите се обсъди проблемът, бе насочен към нищетата – “ужасно е, че толкова много хора и децата им живеят в немотия”.

Това наистина е ужасно, но данните ни отвеждат и към една друга статистика. Тя е още по-тревожна. Всеки знае, че от “ученическата помощ” се ползва най-вече циганското малцинство. Българите са изключение, турският и другите етноси – също. Така става ясно, че около две трети от първолаците всъщност принадлежат към циганското малцинство.
Защо обаче “около”? Защо не сме точни? Ами защото етническият състав на първолаците е една от най-строго пазените тайни в държавата. Той липсва в статистическите справочници на Националния преброителен институт. Няма го и в регистрите на общините и областните управи.

Това са “неудобни данни”. Затова нито властта, която и да е тя, нито учените, които и да са те, искат да ги съобщят на обществото.
Ако някой се съмнява, че от ученическата еднократна помощ се възползват предимно циганите , ето го подоходният критерий за отпускане – средномесечният доход на член от семейството за последните 12 месеца не трябва да надвишава 350 лв. Т.е., ако семейството е от три деца и двамата родители работят, то те трябва да вземат най-много по 875 лв. месечно.

Ако децата са две, заплатата на всеки един от родителите не бива да надхвърля 700 лв. И това трябва да е всичко, което семейството получава средно всеки месец. Като към трудовите възнаграждения се добавят и всякакви суми от наеми, ренти, продажби, граждански договори, обезщетения за майчинство, безработица, временна инвалидност на родителя, други обезщетения, стипендия на млади родители и т.н. И ако има такива доходи, то е ясно, че семейните приходи надхвърлят допустимия праг за отпускане на помощи.

С една дума – най-често това означава възрастните да се трудят на ръба на минималната заплата и да нямат абсолютно никакви други доходи.
Разбира се, разгледахме вариант, при който родителите работят. Но ученическа помощ се взема и когато те нямат трудови доходи – най-честата практика. Но разгледахме и двата варианта, за да покажем, че от този „бонус” се ползват предимно циганите.

Това е социалната група, която е или трайно безработна, или се труди за съвсем малко пари. Всеки родител, който е имал нерадостната участ да кандидатства за “ученически”, разбира в крайна сметка, че правилата са направени така, че да бъдат от полза предимно за циганите.

Две неща се натрапват като извод. Първо, критерият за ученическа помощ пренебрегва истински бедни хора, които обаче имат доход над прословутия праг от 350 лв. на човек. Като се има предвид кой взема помощта, може да се заключи, че това си е етнически критерий.
И второ, по-важното – етническият състав на българското общество се променя главоломно в последните десетилетия, като циганското малцинство расте ударно за сметка на другите групи.

Тенденцията е най-видна в ниските възрастови групи, сред които са и първолаците. Данните обаче нарочно се крият – все едно са звяр, който така или иначе един ден ще ни изяде. Ние обаче сме на мнение, че мълчанието не ни помага да се спасим.
А има още едни данни, които стават все по-секретни – етническият състав на новородените всяка година.

Източник: в. „Десант“