В Мизия хората са отчаяни и без надежда

Военнополевата кухня в Мизия всеки момент ще спре да работи и ще се изнесе от Мизия. Консервираната храна свършва, вода за пиене – няма. Доброволците се броят на пръстите на едната ръка. Хората от бедстваща Мизия ровят в кал, смрад и тиня, с надежда да спасят неспасяемото от живота си. Те са без дом, а вече няма да има и къде да се нахранят.

Пари – няма. Българският Червен кръст предстои да затвори пунктовете си, доброволците идват само в почивните дни – събота и неделя.

А се необходими и лекарства, покрив, спокойствие – вместо това ги заливат от всички краища на страната предизборните речи, ругатни, закани, лъжи на познати политически лица.

Дали е късмет, че не се удавиха в пороя и оживяха спасени – питат се жителите на Мизия, но няма кой да им отговори.

Събарят се къщи, други са рухнали от придошлата вода, трети са наводнени и бяха потънали до над покривите в тиня, вода, съдържанието на септичните ями.

„Нямам обувки, нямам дрехи”, „Не ми се живее, как, за какво да живея?”, „С какво да строя дом тепърва, на 62 години съм?” – хората са отчаяни пред камерите на няколкото телевизии, които все още се сещат за тях.

Сега им отнемат и залъка, водата, времето поне е милостиво, топло, но нощите на открито са студени.

Тепърва се гради ВиК мрежа, копаят се нови септични ями, но къде ще се подслонят хората – това никой не го е грижа.

Все още няма задържани за рукналия порой от двата язовира, което се разбра по рибата, която се въргаляше в калта и тинята.

В президентството стои един човек, който изобщо не се сеща за хората от Мизия – само чака къде да замине, да яде и пие на държавна издръжка, докато говори несъстоятелно и опасно. Този човек има къщи, има шестцифрени суми в банки, той се е самозабравил от имане и власт, която по всичко личи, че не му приляга.

Вицепремиерите си назначават безчет съветници, създават бордове, уволняват и назначават, но Мизия не им е тема в служебното управление.

Хората от цял град бедстват, животът им е под руините. Няма пари, няма спестявания, няма никаква надежда.

Председателят на БЧК, Христо Григоров обясни, че Българският червен кръст не се изтегля от град Мизия, като изрази разочарованието от излязлата грешна информация. Той добави, че те ще продължат да помагат на хората там. Според него, е логично гражданите да бъдат притеснени, защото зимата идва и това, което трябва да се направи от институциите е тези хора да видят, че действително държавата е влязла в своята роля и им протяга ръка. „Хората имат нужда от жилища, от възстановяване на инфраструктурата и от върнати надежди. Всички заедно ще успеем да направим така, че тези хора да са спокойни”, добави Христо Григоров и допълни, че помощта, която българският народ е дал на Мизия е изключително голяма.

В Мизия през последните дни възникна напрежение заради опасността част от пострадалите да прекарат зимата без дом. Хората заплашиха да протестират и да бойкотират предстоящите избори. По същото време се разбра, че в трудното лято с много наводнения бедственият резерв на БЧК е намалял драстично. Очакваше се попълване на запасите чрез споразуменията за незабавно подпомагане с организациите от съседните страни, писмо беше изпратено и до централата.

В столицата заседава Изборния борд, Енергийния борд – покрай задаващите се предсрочни избори кипи безсмислен труд. Досега нито една партия не се е отказала от милионите партийна субсидия, за да помогне на мизийци, като им ги даде.

А те са без дрехи, без обувки, с по една риза на гърба си, и се редят на опашка, за да получат консервирана храна и вода.

Досегашният комисар за бедствията при ЕС, Кристалина Георгиева, даде съвет на обезверените жители на Мизия да направят така исканията си, че Европа да не ги върне и загърби.

Освен да дава съвети, Георгиева е заета с уреждане на бъдещото си комисарстване в ЕК и едва ли й е до Мизия.

БЧК има бедствен резерв, който е за 5000 души и се състои предимно от стоки от първа необходимост: одяла, чаршафи, възглавници, дюшеци, легла, хигиенни материали. Но тези стоки от първа необходимост предполагат да има помещения, където да се използват, а такива няма в Мизия!

Сега под въпрос са храната и водата. А задаващата се есен, а пари за покрив, за подслон? Държавният резерв нещо кънти на кухо, но за това не се говори официално.

Ясен Сливенски, директор на Дирекция „Мениджмънт на бедствията” към БЧК, в интервю за Агенция “Фокус”поясни: В Женева има Фонд за незабавно подпомагане, който всички национални дружества, които членуват във федерацията, могат да се обърнат за подпомагане с парични средства или в стоки, или персонално чрез други национални дружества за продължаване на операцията в съответната пострадала страна, но това е различно от средствата, които съответната държава отпуска или това е допълнителна помощ по линията на Международното червенокръстко движение. Също така е различно и от структурите на Гражданска защита на ЕС.

Има фондове, има дружества за подпомагане, има структури, но всеки би си задал въпроса – какво направи държавата за пострадалото население досега, а отговорът е не съвсем благоприятен.

Но... БЧК не може да замени държавата, а тя присъства в минало свършено време. За служебните министри и по-важно дали са се воюва с Русия и как да задържат още затворена банка КТБ. За така нареченият президент е важно да се омеша с европейските чиновници на поредната среща на държавните ръководители, да се метне на врата на  някой от тях за целувка и да демонстрира русофобското си настървение.

Църквата ни също се спотайва – нейните митрополити предпочитат да опяват, но не и да спасяват.

Прокуратурата мълчи и не издава и звук за появилите се риби от изпуснати язовири в започнатото досъдебно производство.

Всеки божи ден слънцето изгрява и залязва, но за хората в Мизия няма надежда, няма желание за живот, няма вяра. Те са покрусени от мъката и бедствието, което ги сполетя.

На тях няма да дойде нито една американска фондация да им плаща за да протестират, защото служебното правителство се появи като награда за протестите.

Какви са пострадалите в Мизия – хора.

Какви са политиците – също хора. Поне това се вижда на първо четене.

Престъпниците ги наказват и затварят, а тези в Мизия не са престъпници, не са и затворени, но покрив им е небето, а храна им е въздухът, който дишат. Т. е. те са наказани, но не с присъда, а са наказани да живеят – без надежда, без храна, без вода, без покрив, без миналия си живот.

Животът им оттук нататък е онемял дух, заробен от дисциплината пред институциите, нещо като тъпо примирение.

Животът им е в ръцете на хамелеони и далтонисти, бездарни и ограничени хора научени на привилегии и безнаказаност.

Те са свръхчовеци, но не по Ницше, а след криминална интерпретация на имбецилна мания за величие.

Иисус е създал човека по свой образ и подобие, но „свърхчовеците” от върховете на властите не са в тази категория.

Говоря за нашите „свръхчовеци”, за които властта е материална и квазиинтелектуална наслада на тромаво композираните им мозъци – дръзка, самовлюбена и жестоко насилвана, за да си въобрази, че е всесилна.

Пороят в Мизия и в другите Добрич, Бисер, Аспарухово  се оказа нескопосано заложен капан за масова употреба срещу безсилието и беса на идиотите, чийто живот е подсигурен и ненакърним.

Жертвите са живите, които оцеляха от пороите – те са като Създателя, с една риза на гърба си, боси, гладни, жадни и обречени...

На всеки може да се случи да остане без дом, без надежда – трябва ли да го изпитаме, за да осъзнаем хала на бедстващите от Мизия?