Постинг
30.10.2014 18:24 -
КАКВО ОЗНАЧАВА ПЕРПЕРЕК (ПЕРПЕРИКОН) ? http://sparotok.blogspot.com/
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 569 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.10.2014 18:25
Прочетен: 569 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 30.10.2014 18:25
КАКВО ОЗНАЧАВА ПЕРПЕРЕК (ПЕРПЕРИКОН) ?
До неотдавна траките бяха считани за войнолюбиви варвари с постижения единствено на бойното поле. Малко по малко обаче, с появата на укривани в миналото данни, а и с откритията на редица забележителни тракийски паметници, започна да става ясно, че дедите ни са били народ с изключително висока култура. Перперек (наричан неправилно Перперикон) е едно красноречиво доказателство за това. Това място е обитавано от предците ни още от незапомнени времена. Било е свещено за тях и за това сред скалите биват издигнати различни храмове. Някои са градени преди хиляди години, други в Средновековието. Атмосферата край Перперек е особена, хората посетили тракийското светилище изпитват усещането, че се връщат векове назад във времето когато гласът на Орфей е отеквал по планинските ридове... Какво означава обаче Перперек (Перперикон)? Древно ли е, или е дадено едва в ново време? От Стефан Византийски знаем, че едно от древните имена на нашата земя е Перке.
Върховния бог на дедите ни е носел епитета Перк(ос)/Перкон. Има тракийско селище Перинт край Мраморно Море и друго място Перкота, разположено недалеч от Троя. Сродно е разбира се и името на Пирин планина, имащо диалектен и всъщност правилен вариант Перин. Елементът ПЕР притежава значение скала, отломък, планина в езиците на различни хора. Среща се в хетските думи перуна-скала и парку-висок(като скала), а също и с индо-арийските пару-планина, парвата – скалист, груб, планина. Дали в Перперек срещаме редупликация на ПЕР-скала, или значението е по-дълбоко? Перперек отговаря добре на определението скалист. Светилището е буквално издялано в скалите, постройките също са направени от дялани камъни. Напълно е възможнообаче Перперек да е двусъставно име. В такъв случай първата частица – пер притежава значение скала, а във втората частица трябва да търсим името на древния бог Перкос. Логично е да предположим, че Перперек означава Скалата на Перкос, място свещено за върховния бог. Със сигурност Перперек е било особено място свързано с най-старите култове по нашите земи. Със сигурност там са извършвани излияния на върховния бог, чийто епитет е Перкос – биещият с мълнията. През 2012 г. Николай Овчаров намери в Перперек керамичен релеф на Тракийския Конник - върховният бог на предците ни.
http://www.bnews.bg/article-41948
Етимологията на теонима е българска както можем да очакваме. Името Перкос се обяснява с глагола пера, перкам – бия, нанасям удар, чупя. В днешният ни език няма дума пер-скала, камък, планина, но това е нормално. Във всяка епоха се губят думи дори и от основния речников запас. Важното в случая е това, че пер-скала може да се обясни с помощна на българския. Това става със същия глагол, който използвахме за тълкуването на теонима Перкос. Пера, перкам означава и чупя, правя на парчета. Думата пер означава – нещо отчупено, нещо с остри ръбове, отломък...скала. Името на древният бог на дедите ни Перкос е интересно, но малцина от нас са чували за него. То е сродно на арийското божество Парджания, литовския Перкун, хетския Тархун, германския Тор, галския Таран, да не забравяме и Перун. Учените смятат, че се касае за индо-европейско божество на мълнията. Това по принцип е обяснение за всяка неудобна подробност. Горките учени дори не смеят да предположат, че Перкос е изконно тракийско божество, а дедите ни са разпространили култа към него посредством своите миграции от най-дълбока древност. В кавказките езици (абхазки, картвелийски и др.), които са съвсем различни от индо-европейските, има думи като пире, пири, парану със значение мълния (С.Николаев, Б.Страхов). Тези думи са явно заемки и са дадени от нашите деди. За тракийска керамика в Кавказ, по-точно Триалети, Грузия спомена Р.Ходинот. За тракийско присъствие в Армения пише Г.Б. Джаукян. Този автор споменава за три етапа на тракийски миграции – XV, XIII и VIII-VII век преди Христа. Джаукян пише и за силното влияние на траките върху арменците. До това заключение изследователят стига поради значителното количество тракийски антропоними и топоними в арменската ономастика. Джаукян показва връзката между трак. Арисбос и арм. Арипша, трак. Арне и арм. Арния, трак. Бероя и арм. Парая, трак. Газа и арм. Газу, трак. Мару и арм. Марииа. Споменати са и други интересни факти, а именно това, че в урартските надписи се срещат не само лични имена притежаващи паралели в тракийската ономастика, но и явни тракизми – урартски заемки, или пък употребявани от тракийско население обитаващо Урарту (древна държава на арменска територия). Още по-смайващо е откритието на Джаукян по отношение на това, че в грузинския топоним Триалети се крие името на тракийското племе трери (точно в Триалети е открита керамика от тракийски тип). С името на тракийското племе скаи Джаукян свързва арменската дума скаи-великан, гигант. За тракийско присъствие сред хети и индийци има достатъчно исторически извори. Други сведения на летописци дават данни за ранни контакти между траки и келти. Не разполагаме с трудове на стари автори писали за тракийски преселения в земите на германите, но тук на помощ идва археологията. В Северна Германия и Дания са намерени достатъчно артефакти като тези от нашите земи. Защо в такъв случай да не предположим, че Перкун, Таркун, Таран и др. са само местните варианти на името на древното тракийско божество Перкос? Никой учен няма да отрече, че римляни и гърци са заели богове от траките. Ако високо развитите римляни и гърци приемат култура от дедите ни, защо и други да не го направят? Дано след време когато догмите съвсем се сринат, учените ни да могат да обясняват без страх, че в името на Перперек е срито название на божеството Перкос, свидетелстващо за миграциите на дедите ни и силното им влияние върху други хора. Дано българчетата да раснат със съзнанието, че дедите им са били благородници и да се стремят също да станат такива.
До неотдавна траките бяха считани за войнолюбиви варвари с постижения единствено на бойното поле. Малко по малко обаче, с появата на укривани в миналото данни, а и с откритията на редица забележителни тракийски паметници, започна да става ясно, че дедите ни са били народ с изключително висока култура. Перперек (наричан неправилно Перперикон) е едно красноречиво доказателство за това. Това място е обитавано от предците ни още от незапомнени времена. Било е свещено за тях и за това сред скалите биват издигнати различни храмове. Някои са градени преди хиляди години, други в Средновековието. Атмосферата край Перперек е особена, хората посетили тракийското светилище изпитват усещането, че се връщат векове назад във времето когато гласът на Орфей е отеквал по планинските ридове... Какво означава обаче Перперек (Перперикон)? Древно ли е, или е дадено едва в ново време? От Стефан Византийски знаем, че едно от древните имена на нашата земя е Перке.
Върховния бог на дедите ни е носел епитета Перк(ос)/Перкон. Има тракийско селище Перинт край Мраморно Море и друго място Перкота, разположено недалеч от Троя. Сродно е разбира се и името на Пирин планина, имащо диалектен и всъщност правилен вариант Перин. Елементът ПЕР притежава значение скала, отломък, планина в езиците на различни хора. Среща се в хетските думи перуна-скала и парку-висок(като скала), а също и с индо-арийските пару-планина, парвата – скалист, груб, планина. Дали в Перперек срещаме редупликация на ПЕР-скала, или значението е по-дълбоко? Перперек отговаря добре на определението скалист. Светилището е буквално издялано в скалите, постройките също са направени от дялани камъни. Напълно е възможнообаче Перперек да е двусъставно име. В такъв случай първата частица – пер притежава значение скала, а във втората частица трябва да търсим името на древния бог Перкос. Логично е да предположим, че Перперек означава Скалата на Перкос, място свещено за върховния бог. Със сигурност Перперек е било особено място свързано с най-старите култове по нашите земи. Със сигурност там са извършвани излияния на върховния бог, чийто епитет е Перкос – биещият с мълнията. През 2012 г. Николай Овчаров намери в Перперек керамичен релеф на Тракийския Конник - върховният бог на предците ни.
http://www.bnews.bg/article-41948
Етимологията на теонима е българска както можем да очакваме. Името Перкос се обяснява с глагола пера, перкам – бия, нанасям удар, чупя. В днешният ни език няма дума пер-скала, камък, планина, но това е нормално. Във всяка епоха се губят думи дори и от основния речников запас. Важното в случая е това, че пер-скала може да се обясни с помощна на българския. Това става със същия глагол, който използвахме за тълкуването на теонима Перкос. Пера, перкам означава и чупя, правя на парчета. Думата пер означава – нещо отчупено, нещо с остри ръбове, отломък...скала. Името на древният бог на дедите ни Перкос е интересно, но малцина от нас са чували за него. То е сродно на арийското божество Парджания, литовския Перкун, хетския Тархун, германския Тор, галския Таран, да не забравяме и Перун. Учените смятат, че се касае за индо-европейско божество на мълнията. Това по принцип е обяснение за всяка неудобна подробност. Горките учени дори не смеят да предположат, че Перкос е изконно тракийско божество, а дедите ни са разпространили култа към него посредством своите миграции от най-дълбока древност. В кавказките езици (абхазки, картвелийски и др.), които са съвсем различни от индо-европейските, има думи като пире, пири, парану със значение мълния (С.Николаев, Б.Страхов). Тези думи са явно заемки и са дадени от нашите деди. За тракийска керамика в Кавказ, по-точно Триалети, Грузия спомена Р.Ходинот. За тракийско присъствие в Армения пише Г.Б. Джаукян. Този автор споменава за три етапа на тракийски миграции – XV, XIII и VIII-VII век преди Христа. Джаукян пише и за силното влияние на траките върху арменците. До това заключение изследователят стига поради значителното количество тракийски антропоними и топоними в арменската ономастика. Джаукян показва връзката между трак. Арисбос и арм. Арипша, трак. Арне и арм. Арния, трак. Бероя и арм. Парая, трак. Газа и арм. Газу, трак. Мару и арм. Марииа. Споменати са и други интересни факти, а именно това, че в урартските надписи се срещат не само лични имена притежаващи паралели в тракийската ономастика, но и явни тракизми – урартски заемки, или пък употребявани от тракийско население обитаващо Урарту (древна държава на арменска територия). Още по-смайващо е откритието на Джаукян по отношение на това, че в грузинския топоним Триалети се крие името на тракийското племе трери (точно в Триалети е открита керамика от тракийски тип). С името на тракийското племе скаи Джаукян свързва арменската дума скаи-великан, гигант. За тракийско присъствие сред хети и индийци има достатъчно исторически извори. Други сведения на летописци дават данни за ранни контакти между траки и келти. Не разполагаме с трудове на стари автори писали за тракийски преселения в земите на германите, но тук на помощ идва археологията. В Северна Германия и Дания са намерени достатъчно артефакти като тези от нашите земи. Защо в такъв случай да не предположим, че Перкун, Таркун, Таран и др. са само местните варианти на името на древното тракийско божество Перкос? Никой учен няма да отрече, че римляни и гърци са заели богове от траките. Ако високо развитите римляни и гърци приемат култура от дедите ни, защо и други да не го направят? Дано след време когато догмите съвсем се сринат, учените ни да могат да обясняват без страх, че в името на Перперек е срито название на божеството Перкос, свидетелстващо за миграциите на дедите ни и силното им влияние върху други хора. Дано българчетата да раснат със съзнанието, че дедите им са били благородници и да се стремят също да станат такива.
Вълнообразно
Опааа... Насилствените "тестове за ...
Добавената смъртност в България и Русия
Какво всъщност се случва с американското...
Добавената смъртност в България и Русия
Какво всъщност се случва с американското...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. stela50
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. stela50
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69