Прочетен: 573 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.11.2014 18:58
Утопичен филм. Зяпам го с полуинтерес. Тъкмо посегнах към дистанционното, за да сменя канала и някой светна лампата. Защо Борисов, Станишев, Доган, Костов, Сакснезнамкойси и техните отрочета не излязат пред народа и не кажат истината? Истина, която и без това вече всички я знаем. Защо не ни кажат в прав текст: „Грабили сме ви и ще ви грабим вечно. Убиваме ви и ще ви убиваме винаги. Държим ви в мизерия и нищета, унижаваме ви, потискаме ви и ще продължаваме да го правим”. Защо в поредното си появяване по БНТ, НОВА и БТВ при някой от слугите им журналя властимащите не вземат ей така случайно или за разнообразие да ни кажат истината – „Вие, българските граждани сте само донори, данъкоплатци, овце, скот, безволеви, бездушни… От вас нищо не зависи. Ние владеем вашите съдби и животът на децата ви. Вие никога няма да бъдете щастливи, вие никога няма да живеете добре. Винаги ще се мъчите, ще страдате и жалкият ви живот – съществуване ще става все по-отвратителен и гнусен…”.
Замисляли ли сте се защо не чуваме тези думи, а вместо тях ни сапунисват с обещания за справедливост, възмездие, реформи, които ето нб – ей сега щели да започнат. Защо ни облъчват с нищо незначещи сапунени мехури, като прозрачност, законност, демокрация… Нали не си представяте, че агите са идиоти? Може да са пословично алчни, безскрупулни, нагли изчадия адови, но в никакъв случай не са олигофрени. Те знаят, че ние сме наясно за всички неизказани от тях истини. Въпреки това ни лъжат и баламосват непрекъснато. Защо?
Заради Надеждата. Дават ни зрънце Надежда. Оставят ни възможност да се самоизлъжем още веднъж за „последен път” да се надяваме. Защото те, изродите знаят – ако нямаме тази изпърдяна, изфантазирана от собствените ни мозъци трошичка Надежда, ще ги унищожим тях на мига. Ще се сепнем без Очакването, ще се осъзнаем и ще ги накажем. Ще си върнем всичко, което са ни откраднали, ще си върнем държавата и живота.
Без тази пустичка молекула Надежда ще се сетим, че сами, че само ние сме отговорни за собствения си живот. Ще прогледнем, че няма какво да чакаме от никого и най-малко от тях – паразитите. Ще разберем, че докато чакаме винаги ще си останем чакащи.
Тя умирала последна. И това не е вярно. Последни умират надяващите се или по-точно казано – надащите се.
Ивайло Зартов, 10 ноември 2014 г.
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69