След като главнокомандващия сухопътните сили на САЩ в Европа ген. Фредерик Бен Ходжис подхвърли, че САЩ може да разположи около 150 свои танка в няколко източноевропейски държави, сред които и България, както и в прибалтийските републики се оказа, че и правителствата на тези сателитни държави научават от медиите за намеренията на САЩ. Каква обаче е целта? Стратегическо обосновано ли е подобно решение или е просто поредната провокация, част от екзпанзията на НАТО в Източна Европа и по границите на Русия?

След като ген. Ходжис заяви пред международната преса, че САЩ има намерение да изпрати около 150 танка в някои източноевропейски държави и прибалтийските републики в България гражданите, както винаги, се държат в пълно неведение до последно какво ще бъде решението на правителството.Главнокомандващия сухопътните сили на САЩ в Европа, ген. Ходжис, заяви:

“Ще продължи да има американски части в Литва, Латвия, Естония и Полша дотогава докато е необходимо да се възпира руската агресия и да се вдъхва сигурност на нашите партньори”.

• Това само по себе си е поредното лицемерно изказване на САЩ и НАТО. Алианса, под ръководството на Щатите, не спира своята експанзия на Изток, нарушавайки паритета между силите на Русия и САЩ. НАТО се държат така, всякаш искат война срещу Русия – разполагат войски и техника в почти всички съседни на Руската Федерация държави. Последната им офанзива в пространството на бившия СССР – „Източно партньорство“, което бе започнато през 2009 г. по инициатива (формално) на Полша и целеше присъединяването на Украйна в сферата на влияние на САЩ подсказа на анализаторите още тогава, че ще се случи това, което виждаме днес. Русия си върна обратно Крим, а градовете с рускоезично население, които са основани от руски монарси се оказаха ненужно население, което следва да бъде прочистено от марионетната власт в Киев. Това са градове като

• Луганск – основан от Екатерина II през 1795г., когато по бреговете на река Луган руската царица открива чугунен завод;
• Днепропетровск – също основан от нея през 1776 г. под името Екатеринославско;
• Донецк – основан от Александър II през 1869г. след построяването на металургичния завод Югозовка;
• Одеса – Екатерина II, 1794 г. след изграждането на руската крепост там;
• Севастопол – Екатерина I, 1783 г. – на мястото на руска крепост, днес това е главния пристан на руския черноморски флот;

Има още десетки градове в конфликтната зона на Югоизтока, които са били основани от руски монарси. Именно за това не трябваше да се пропуска, че в Украйна живеят над 20 млн. етнически руснаци, предимно в този регион. За това не е изненадващо, че се появиха ДНР и ЛНР, които практически вече са автономни републики в рамките на Украйна. През това време западната част на страната е била под влиянието на католическата църква, Полша и Австро-унгарската империя. За това традиционно жителите на градове като столицата Киев са насочени повече към Западна Европа. Но толкова история на конфликтната зона в Източна Украйна, където се провежда „антитерористичната“ операция, ръководена от шефът на ЦРУ.

По повод на „Източно партньорство“ и опита да се вкара Украйна в НАТО дори и най-големите русофоби и ястреби като Збигнев Бжежински изказаха мнение, че Украйна няма място в НАТО, защото това нарушава паритета и е прекалено голяма провокация срещу Русия, която вече е почти изцяло обградена от бази и войски на алианса. Бившя шеф на Пентагона Робърт Гейтс коментира и по-далеч – приемането на държави като България и Румъния той определи като „ненужна провокация“:

“Прибързаното включване в НАТО на бившите съветски сателити Унгария, Полша, Чехия, Словакия и балтийските страни беше грешка”;

“Американската договорка с правителствата на Румъния и България за ротация на воении през базите им беше ненужна провокация”, смята Гейтс. “Опитът да поканим в НАТО Грузия и Украйна дойде в повече (на Москва). Корените на руската империя идват от Киев, така че това беше колосална провокация.” (Робърт Гейтс – два пъти м-р на отбраната на САЩ, „Дълг“, 2014)

След разпада на Варшавския договор НАТО се опитва да оправдае своето съществуване със „заплахата“ от Русия. Правителствата на държавите-членки постоянно са принуждавани от Вашингтон да наливат повече и повече пари за военните разходи на алианса, да пращат контингенти в държави като Ирак и Афганистан, където САЩ преследва интересите си в Близкия изток, докато Европа се превърна в най-бавно развиващия се континент с една единствена надеждна икономика – тази на Германия. Точно след разпада на Варшавския договор Русия се съгласи ФДР и ГДР да бъдат обединени, успоредно с това договорката включваше сваляне на комунистическите режими в Източна Европа, но при едно условие, договорено между Горбачов и Буш – Германия влиза в НАТО, но експанзията на алианса на Изток спира до тук. Ето, че през 2014 г. почти няма държава, съседна на Русия, в която да няма американски военни бази/НАТО.

Основните „удари“, които САЩ се опитва да нанесе на Русия по нейните граници включват широк спектър – Евро-ПРО, което си е чиста ядрена обсада над Русия под оправданието, че САЩ ще пази Европа от ядрен удар на Иран, което е повече от нелепо, разполагането на военни бази, авиация и сухопътни структури на алианса във всички държави граничещи с Русия. За сега изглежда, че са само 2-3 държавите, в които американските „миротворци“ със сини каски не са добре дошли. Не на последно място е разгърнатата икономическа война срещу РФ, която включва санкциите срещу страната. За тях трябва да отбележим, че Вашингтон беше наясно, че марионетките им в Европа няма дълго да ги налагат под тяхно давление, защото те са против интереса и на техните държави. Германия вече обяви, че няма да налага повече икономически санкции на Русия, защото губи твърде много от тях. За това дойде резервния план на Съединените щати – заедно с петролните монархии и държавите от ОПЕК започнаха да манипулират цените на петрола, снижавайки ги до рекордни минимуми. И това обаче не може да продължава дълго. Теократичните монархии в Залива ще започнат да си гледа интереса рано или късно и както казал веднъж саудитския крал на американския президент „От днес вие сте Кения, а ние сме си ние“.>