В последните 6 – 7 години стана много модерно и актуално да се говори за т.нар. “развитие на аутсорсинг услугите“ в България. И как не! На пръв прочит всичко е идеално – създават се нови работни места, бизнесът просперира, а в същото време се прави и икономия на разходите. Така, до тук обаче с положителните страни на аутсорсинга

Да изясним първо, какво е аутсорсинг.

Аутсорсинг. Това е (от английски: Outside Resource Using) е предоставянето на вътрешни за дадена фирма функции за изпълнение от друга такава, тоест прехвърляне на определени дейности на външни изпълнители. В последните години договорът се прилага често в България. Договорът не е изрично регламентиран, но се прилага на основание чл. 9 от ЗЗД. Аутсорсингът включва трансфер на управленско и ежедневно изпълнение на цялата бизнес функция на външен изпълнител. Клиентът и доставчикът подписват споразумение, с което определят трансферираните услуги.

Сега да видим и другите факти – България е НАЙ-БЕДНАТА страна не само в ЕС, но и в цяла Европа, като средните заплати за страната са 250 евро и то в големите градове. За никого вече не е тайна, че разликата в заплащането между България и останалите европейски страни варира между 30% и 70%, докато разликата в цените на стоките и услугите е минимална.

Сега нека се върнем на темата за аутсорсинга, и защо той се развива така стремглаво по нашите географски ширини. От гледна точка на работодателя аусорсингът е нещо чудесно – изнасяш си половината “сървис“, сред най–разпространените са кол центрове, обработка на документи, IT услуги и др. в друга държава (най-често с далеч по-нисък стандарт на живот от страната, в която си), хората са повече от радостни, че работят за “голяма“ компания, а ти им даваш меко казано жълти стотинки (жълти, разбира се, за теб, не за тях). Сега нека отново видим и други цифри и факти: в София началната заплата на служител, нает в този бранш, варира между 1000 и 1300лв (650 евро), а ситуацията във Варна например е с горен праг 1000лв (500 евро), като стандартът на живот в тези два града не се различава особено. В същото време самите стоки и услуги не се предлагат на нашия пазар, а сред западните потребители, като логично цените на същите стоки и услуги са по западен стандарт. И какво излиза накрая – печалба над 100%. Това не напомня ли много на изнасянето на производството на големите корпорации в бедните, азиатски държави, както и първоначалното развитие на аутсорсинга в Индия, където отново хората са принудени да работят над 10 часа дневно за никакви пари?

Друг негатив на този вид “дейност“ е ощетяването на родната икономика. Сега защитните на свободния пазар ще писнат с аргумента, че приходите от аутсорсинг са над 1 милиард евро годишно, само че нека същите тези “експерти“ отговорят на следния въпрос – как би могла която и да е икономика да се развива, само и единствено благодарение на сферата на услугите и то на делегираните услуги – тоест, когато “кранчето“ се дърпа от външни фирми? И ощетяването се състои в следното – държавата протектира този вид инвестиции в родния бизнес, но не подкрепя родните предприемачи, земеделци и производители, налагайки им всевъзможни санкции и ограничения. Поради тази причина съвсем на скоро имаше предложение от ГЕРБ, според което точно тези външни “инвеститори“ или иначе казано направо поробители да се ръководят не от български закони, а от законите на страната, от която идват – това, разбира се, важеше за всяко едно друго нещо, но не и за заплатите, които плащат тук. Колко удобно, нали? Да им се създадат максимално изгодни условия по “западен“ модел, но и да им се осигури максимално добра печалба, само че по “мутренски“ модел.

И за да не е голословно всичко, ще дам кратка справка за заплащането на този вид услуги в Германия (като една от страните в Европа с най – голям износ на аутсорсинг в България). В Германия минималната часова ставка е между 8 и 8.50 евро на час – при 8 – часов работен ден, 5 – дневна работна седмица. Заплащането за кол център и офис дейност е различно, но средното за страната е около 1000 до 1300 евро (стартово). Сега нека видим и каква е ситуацията със същите тези западни компании тук – плащат двойно и тройно по – малко, а обещанията са големи – бонуси, повишаване и т.н. Но това не се тълкува като дискриминация на основа произход или национална принадлежност, а като “успешна бизнес стратегия“. Разбира се, накрая, ако не си послушен, ако имаш повече идеи от очакваните, ако случайно още в началото поискаш повече – е, тогава, не си достатъчно “адаптивен“, дори и да знаеш 2 или повече западни езика и да имаш нужното образование.

Разбира се, компаниите, предлагащи 1000 или 1300лв месечна заплата за аутсорсинг в България не са и много. Ето някои от най – известните за страната – Софика Груп, Сайтел, Регио Ком, HP и др. Тези неземно много пари, разбира се, са след щателен подбор, няколко езикови теста, 3 интервюта и убеждението, че ще си послушен служител. В много други фирми като First Online Solutions, Taxbeck, TUI (да, дори и чуждестранните туроператори играят по същата схема) нещата са далеч по – трагични – обикновено там получаваш 400 до 500лв базово, работиш по 9 часа на ден (може и повече, разбира се), а останалите “бонуси“ идват след неясни схеми на изчисление или след обем свършена работа. Разбира се, оставането след работно време не навсякъде се плаща, въпреки че същите тези компании не си позволяват такова отношение към служителите в собствените си държави, но като всяко друго нещо в България – на кого му пука? Всеки е горд, че има някаква си работа, която най – вероято не харесва особено, но нали е в престижна фирма – тук в България всички работим за слава, очевидно!

В заключение – не е далеч времето, когато България ще се превърне в евопейската Индия, европейския Тайланд, Индонезия или Виетнам, където цялото местно население “разчита“ на благоволението на чуждия “инвеститор“, без чието благоразположение националната икономика е срината! Весела Коледа и не забравяйте да отидете до МОЛ-а и да напазарите стоките, произведени от “колегите“ в източна Азия!