Книгата „Тайните операции, които промениха света“ е третата книга на ген. Тодор Бояджиев, в която на базата на документи и анализи разкрива секретни операции, разработени от английското и от американското разузнавания, които са променили света, та дори и днес имат влияние върху политическите процеси

В определен момент в играта се включва и руското разузнаване. И трите служби и техните мозъци имат нужда от противопоставяне в света, в техен интерес е той да бъде превърнат в буре барут. След това духът е изпуснат и обществата сами възпроизвеждат противопоставянето.

На 29 декември 1939 г. в щаб квартирата на английското разузнаване МИ-6 утвърждават нормативния документ, сложил началото на от най-секретните и най-продължителните тайни операции в световната история под кодовото име „Лиоте“ . Основната й цел е разпадане на СССР в рамките на 50 години. На заглавната страница на документа британският премиер е написал „Не подлежи на огласяване преди 2015 г.“ Операцията се реализира действително през 1991 г. със закъснение от планираното от 2 години, когато държавата, която съществува 73 години като СССР изчезва от политическата карта на света.

Девет години след англичаните, през 1948 г. бащата на американското разузнаване Алън Дълес създава една нова дълготрайна тайна операция под кодовото име „Разцепващ фактор“. Тя трябва за 40 години, без да започва нова унищожителна война да доведе до разпада на СССР и на цялата социалистическа общност. И тя се реализира, макар с разлика в сроковете от 1-2 години.

Съществува и трета операция – „Голгота“, за която има и съмнения, че е художествена измислица. Тя цели чрез „перестройка“ да унищожи изродилия се комунизъм, да докара „дивия капитализъм“ и да изпрати социализма в миналото, или пък да го изстреля в бъдещето. Смята се, че тази операция също е разчетена за 50 години, половината от които вече са изтекли.

Ето и разказа на Тодор Бояджиев за книгата, за процесите, предизвикани от операциите, за изпуснатия дух, който и до ден-днешен противопоставя хората едни на други, създава вражди и налага господства.

Първото зрънце по темата, която разработвам в новата си книга беше хвърлено точно преди 40 години – през септември 1975 г. И сеячът не беше кой да е, а шпионинът на 20 век – Ким Филби. Той е наречен шпионин на 20 век от Алън Дълес, директор на ЦРУ (1953-1961). Иначе самият Филби се е възприемал винаги не като шпионин и не като агент, а като руски разузнавач, независимо, че е англичанин. Зрънцето беше хвърлено след като по негово желание посетихме родното място на моя баща – село Граматиково, в сърцето на Странджа. В селото има паметник на големия брат на баща ми – на кооперативния деятел, създател на горските кооперации в Странджа, Илия Бояджиев. Пред паметника ме запита защо са му вдигнали паметника. Разказах му, че 1949 г. по процеса Трайчо Костов, Илия Бояджиев, който е бил дясната му ръка, е задържан и по време на предварителното следствие, е убит. Убит не при изпълнение на присъда, той до присъда не стига, а просто, отказвайки да направи признания, следователят не издържал и с дръжката на пистолета му счупва черепа. Реакцията на Ким Филби беше: „Той е голям човек“, което на английски се казва само когато нещо ти е добре известно. Но той така и не ми обясни какво му е известно. На въпроса ми той отговори: „Тодор, има неща, за които аз не мога да говоря“. А аз имах категоричната забрана от моята служба да водя професионални разговори. Така че повече не попитах. След 10-тина дни в Родопите, в една от базите на българското разузнаване, Ким Филби сам се върна към темата. Той ми обясни, че невинаги информацията, която придобиваш, анализите, които правиш се използват по начина, по който ти очакваш. Понякога те могат да се използват в съвсем друг аспекти. Тогава ми стана ясно, че около процеса Трайчо Костов има скрити истини.

Когато излезе, че суперполицаят Гешев е останал жив и че неговата картотека е попаднала при англичаните, а това категорично означаваше, че е попаднала на бюрото на Ким Филби, на руския разузнавач. Защото по това време Ким Филби е шеф на 9-ти отдел на външното контраразузнаване на английското разузнаване МИ-6. Това означава, че тези документи неминуемо са стигнали и до Москва.

През 90-те години, работейки върху филма, който не се състоя, но направих втората си книга – „52 разговора за разузнаването“, в единия от тези разговори – Филип Денисович Бобков, който е бил зам.-шеф на КГБ, за първи път спомена за операция „Лиоте“. Операцията е започнала през 30-те години на миналия век и е имала за цел в рамките на 50 години да доведе до откъсване на азиатските републики от СССР. Или по-точно тези републики, които някога са граничели с колониите на великата империя, на Великобритания. След като проявих интерес, в пресбюрото на руското разузнаване, което през 1993-94 година вече беше започнало да се отваря, ми организираха среща със семейство Фьодорови – нелегали с псевдоними Жана и Стен, които дълги години са работили в Западна Европа и които чрез друг руски разузнавач, служил още в царското разузнаване, са придобили оригиналните документи за операция „Лиоте“ в началото на 50-те години. „Лиоте“ е в ход от 1939 г., а руското разузнаване получава пълна информация за нея в началото на 50-те години. Бяха ми показани копия от оригинални документи, от които се вижда през какви етапи е минавала операцията.

Когато започнах целенасочено да дълбая, стигнах до „Разцепващ фактор“ или както я наричат руснаците „Разлом“ . Това вече е американско–английска операция. На практика тя се явява правоприемник на другата операция – на „Лиоте“.

„Лиоте“ и „Разцепващ факгор“ целят разпадането на СССР и на Източния блок

Целта на „Лиоте“ е разбиване на Съветския съюз когато има СССР, но няма източен блок. През 1948 г. американците, приемайки операция „Лиоте“ и провеждайки я с английското разузнаване разработват операция „Разцепващ фактор“ Целта й е разширена –без да се започва разрушителна война, без да се отива на открити военни действия, по пътя идеологическа и психологическа диверсия да доведат до разпада на Източния блок. Мотото на тази операция, родила се в главата на Алън Дълес, който все още не е шеф на ЦРУ, а е адвокат на „Уолстрийт“, е „няма ли социализъм, няма социалистически блок, няма водеща роля на Съветския съюз“. С други думи – по идеологически път трябва да се удари идеята за социализма. Което успешно се осъществява. Срокът на тази операция е 40 години. Двете операции „Лиоте“ и „Разцепващ фактор“ постигат крайния си резултат някъде в края на 80-те години. Ако се върнем към това време 1991 г. държавата Съветски съюз престана да съществува, азиатските и не само те, станаха независими държави, появи се ОНД. С други думи това, което преди 50 години е било заложено като крайна цел, с едно малко закъснение се осъществи.

ген. Тодор Бояджиев

Какво е новото в моята книга? По темата „Разцепващ фактор“ много автори са се опитали да проучат. Има няколко издадени книги, които стигат до различни изводи, но основният е, че в резултат на „Разцепващ фактор“ са всички процеси в Източна Европа – Трайчо Костов – в България, Рудолф Слански – в Чехословакия, Ласло Райк – в Унгария, Владислав Гумулка – в Полша. При тях са издадени десетки смъртни присъди на част от елита на комунистическите партии в Източна Европа. Целта е била да се удари по комунистическите партии, да се разцепят, за да се стигне до разцепването на целия Източен блок. Всичко това е елемент на операция „Разцепващ фактор“. Проблемът е, че нито едно от трите разузнавания – английско, американско и руско, не искат да кажат каква е истината по тази операция. Срокът за секретност на документите непрекъснато се удължава. В момента английския срок на закриване на тези документи за публиката и за изследователите е удължен до 2015 г. и съм убеден, че много скоро този срок ще отиде на 2020 г., въпреки, че първите документи са от 1938-39 година. Руснаците имат документите от 1938-39 година, но и те не искат да я направят публична. Очевидно, че тук има някакви скрити други интереси. Никой не е виждал тези документи. Аз също, с изключение на тези документи, които ми бяха показани за „Лиоте“ , не съм успял да открия никъде нищо конкретно разузнавателна документация.

Сталин и Алън Дълес играят в един отбор

Това, което е различно в моята книга, е, че досега никой анализатор и изследовател не отчита фактора Ким Филби. Той е ръководител на английското разузнаване и отговаря за сътрудничеството на английското и американското разузнаване. Още по време на войната 1943-44 г. сътрудничеството между тези служби минава през Ким Филби. Впоследствие той е официалният представител на английското разузнаване във Вашингтон. В соята книга „Моята скрита война“ Ким Филби говори за операцията срещу Албания. А няма начин като говори за операциите срещу Енвер Ходжа, да не говори за другите операции. Така че Ким Филби през цялото време е бил наясно с операция „Разцепващ фактор“, което категорично означава, че Москва през цялото това време, от самото начало, е знаела. Ким Филби е знаел и не е можело да не докладва в Москва.

Изниква въпросът – след като руснаците са знаели защо са процесите в Източна Европа през 50-те години. Отговорът е зловещ, но за мен е доказана истина, трябва просто историята да го потвърди. Цялата операция на Алън Дъглас е използвана по един изключително хитър и зловещ начин от генералисимус Сталин. По това време в сателитите в Източна Европа има две тенденции в компартиите. Едната е на комунистите националисти, които искат да строят социализъм по национален модел. Другата е на комунистите – сталинисти, които държат на сталиновия модел, на съветския модел. Между тези две тенденции има битка. На наша почва Трайчо Костов е този, който отстоява позиция за национален модел на социализма. Затова е обявен на процеса за антисъвтчик, пък след това му лепват и „английски агент“

Йосиф Висарионович Сталин не може да приеме в Източна Европа да вземат връх националистите комунисти, защото това нещо означава намаляване на неговото влияние в източните държави. И Сталин решава просто да ги ликвидира. На всички ни е известна сталиновата постановка „има човек – има проблем, няма човек – няма проблем“. За него националистите комунисти са проблем и той решава да ги ликвидира. Дълес му прави огромен подарък. С операция Разцепващ фактор“ дава храна на Сталин, който знае всичко за тази операция чрез своя човек в Лондон и Вашингтон Ким Филби. Дава му възможност да натрупа данни за тяхната „вражеска дейност“ и да се стигне до процесите, и да обезглави тенденцията към национално развитие.

Тук има един парадоксален елемент от историческа гледна точка, но отново точен и верен. Оказва се, че Алън Дълес, умът на американското разузнаване и Йосиф Висарионович Сталин, вождът и учителя на цялото прогресивно човечество играят в един и същи отбор, врагът им е един и същи. Кое е парадоксалното – когато се планира операция „Разцепващ фактор“ в разузнавателната общност в САЩ се сблъскват две мнения на кого да помогнат – на националистите или на сталинистите. Една много голяма общност предлага да се помогне на националистите, защото те мислят много по-демократично, искат по-отворен тип икономика. Чрез плана „Маршал“ Щатите си запазват лостове за влияние в Източна Европа. Но Сталин знае и слага ембарго на плана Маршал за Източна Европа. В крайна сметка надделява тенденцията на Дълес, който казва – ще ударим националистите, защото техният модел социализъм е очевидно по-демократичен. И успя да ги убеди, че трябва да се помогне на сталинистите. Като прокарат противопоставянето, то ще създаде настроения в Източна Европа против това, и ще се роди дисидентство. На това залага Алън Дълес. В крайна сметка колкото и парадоксално да звучи двамата със Сталин играят в един отбор, но Сталин води играта.

Тайните операции започват да се самовъзпроизвеждат

Тези операции са родени в кухнята на разузнаванията – на английското, американското и на руското. Защото на базата на тази информация на руското разузнаване Сталин си играе тройната игра. Драмата е там, че започвайки и двете операции – и „Лиоте“ и Разцепващ фактор“, на един етап започват да се самопроизвеждат. Вече те не са активни мероприятия, зад които стоят службите и могат да ги контролират. Духът е изпуснат от бутилката. Веднъж изпуснат вече нещата се вплитат в историческата тъкан на последните десетилетия. Те стават начин на мислене, начин на живот. Зад тях вече не стоят тайните служби – те са тръгнали по собствен път. Те влияят на политика, на геополитика, на междудържавни отношения. В резултат на което стигаме до това, което сме в момента. Затова в книгата аз стигам до един извод – пораженията от този изпуснат дух от бутилката са не по-малко страшни от тероризма за цивилизацията. Това, което става в момента – Русия – Украйна – Европа – НАТО за мен е следствие именно на това, че тези активни мероприятия вече са се вписали в тъканта на политическото мислене, на правенето на политика. Реакцията е тази, която не е демократичната. Не може да налагаш демокрация по цял свят с военни средства – Близък Изток, Русия, Украйна – няма значение къде. Загубена е възможността в диалог да се търсят решения, които макар и с компромиси да са приемливи и за двете страни. И се стига до изостряне и за съжаление днес вече сме в третата война, която не е гореща и дай Боже да не се превърне в гореща. Но пътят не е със санкции – пътят е в диалога, във взаимния компромис. Не може да очакваш Русия да приеме това, от което от векове се страхува – от обкръжаване. А в момента това е процесът, който тече – НАТО стига директно до границата на Русия. Така че реакцията на Путин е лесно обяснима – Русия никога не е била треторазрядна държава. Русия не може да приеме да не бъде фактор в глобалната политика. Не може да приеме да й диктуват със сила. Русия може да приеме разговор с компромис. Според мен всичко това е повлияно от изпуснатия дух от бутилката.

България винаги е била засегната. За съжаление като географско понятие в момента има много голямо геополитическо значение. Но като политическо управление, като разединение на нацията България просто не е фактор. С това „иес“, „иес“, „иес“ – „да“, „да“, „да“ България в по-дългосрочен план и тези побитици, които в момента управляват страната ни не само не печелят. Американците не само не обичат, те презират „иесмените“. В момента им е изгодно да чуват от София „да“. В момента им е изгодно българското правителство да не се вслушва в това, което суверенът, народът иска да се чуе. Вярно е, че ние се в НАТО, но влизайки в НАТО сме казали категорично, че няма да допуснем американски бази в България. А сега какво става – общо взето не се знае. Лишени сме като общество от необходимата информация, за да можем да направим информиран избор. Казват ни искат от нас да изпълняваме. Но дали това е искане на европейската част на НАТО или е на наложената воля на американската част на НАТО?

Ген. Тодор Бояджиев е роден през 1939 г. Завършил е радиоинженерство в МЕИ. След това работи в системата на МВР, като стига до зам.-началник на Първо главно управление. През 1990 година е произведен генерал. Депутат е във ВНС. Става главен секретар на МВР през 1991 г. Напуска през май 1992 година. Президент е на създадената от него асоциация „Български евроатлантически разузнавателен форум“ (БЕРФ). Автор е на книгата „Разузнаването“, на 23 февруари миналата година излезе и новата му книга „Разговори за разузнаването“, в която са публикувани 52 интервюта с шефове и водещи личности от националните разузнавания на САЩ, Русия, Европа и др. На 23 февруари тази година ще е премиерата на книгата му „Тайните операции, които промениха света“ – един подарък на автора по повод 75-годишнината му.