Блогът на Ник :: Не наказание, а познание http://illuminatibg. blogspot. com. au/

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.05.2015 19:02 - Не наказание, а познание http://illuminatibg.blogspot.com.au/

Автор: nikikm Категория: Политика

Прочетен: 370 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 05.05.2015 19:02

Не наказание, а познание

Голямата заблуда във връзка с нашето страдание е, че някой специално се грижи да ни наказва. А истината е, че ние понякога страдаме, защото притежаваме нервна система, биологична чувствителност и апарат за оценка и сравняване.

При грешка в поведението ни, съпътствана от болка или страдание, поради КМ (Комплекс за малоценност) заключението ни е: ,,Аз не съм добър", и заради това се чувстваме наказани. Правилният подход е: ,,Не съм постъпил правилно с оглед на своите интереси, здраве и т.н. поради липса на информация и опит и блокаж на мисълта от заблуди."

Дилемата ,,Аз добър ли съм, или не съм добър?" се решава, като изолираме емоционалния елемент и преведем изречението така: ,,Правилен ли съм, или не съм правилен?" При това положение търсим отговора спокойно и интелигентно. Всички ние притежаваме интелигентност, съзнание, въображение, памет, способности за боравене с информацията, за натрупване на знания, за творчество... и затова можем да се измъкваме от всякакви затруднения и да постигаме мечтите си.
И пак повтарям, не защото някой специално се грижи да страдаме, а защото във Вселената има ред, а не хаос, съществуват правилни и неправилни начини да се направи или постигне нещо и защото всяко действие води до някакви последствия, които могат да бъдат и болезнени за едни чувствителни организми.
Така че дали има Бог или всичко се твори от една палава, безкрайна, вечна, но все пак подредена Вселена, не е ли все едно? Правилата са си правила, законите - закони, и тяхното нарушаване или спазване има своите последствия - непреднамерени и без лично отношение!

Възразявам така категорично срещу общоприетото тълкуване на притчата за ,,изгонването" ни от Рая, тъй като носи сериозни щети за нашите умове и сърца. Защото когато зададем въпроса ,,Кое тогава е правилното?", неизбежно стигаме до отговора: ,,Това, което каже Бог!" Но понеже напоследък нещо не го чуваме всички, а от древни времена го е чул само Мойсей, както сам е твърдял, то критериите за правилност се изопачават и се получава така, че правилното е това, което каже този над нас в обществената йерархия - господарят, шефът, правителството, този, който притежава и демонстрира някакви способности, различни от нашите или от тези на повечето хора.
Точно така се е родила и заблудата ,,Авторитет вместо истина". По вина на нея е била възможна появата на всякакви псевдопророци, които са взимали ума на простолюдието, правейки хипноза или демонстрирайки някаква степен на владеене на енергията и така са си присвоявали правото да казват кое е правилно и кое грешно. Точно поради тази заблуда понякога ме питат и мен: ,,Кой си ти, та да твърдиш тези неща?". Понякога трудно се прощава, че не си ръкоположен официално в сан, който ти дава право да казваш истината. Но трябват ли заслуги, пост, обществено признание или виза, за да влезеш в света на науката или знанието? Всеки, който може да мисли, може и да познае истината и да я изкаже. Не разчитам на собствения си авторитет, за да ви убеждавам. Разчитам на вашата интелигентност и способността ви да разсъждавате трезво. Съвестта ми е чиста, защото това, за което говоря, го прилагам в собствения си живот с голям успех, и то не само през почивните дни... Публикувано от Ustura Kemal в вторник, май 05, 2015

Нагоре