Прочетен: 524 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.05.2015 20:49
| Отстъплението на новостилната "църква" от Бога |  |
 |
 |
| Написано от Brannik |
| 20 Април 2015 |
 И за това къде се е съхранила Светата Църква, според обещаното от Господ, че „портите адови няма да й надделеят”.
"С мълчание се извършва предателство към Бога" - св. Григорий Богослов
“; и което чуете на ухо, разгласявайте от покривите.” (Мат. 10:27)
В настоящата книжка, ще разгледаме еретическите мерзости извършени от официалната ни патриаршия в угода на господарите на този свят – ръководения от самият сатана синедрион и подчинените му масонски ложи и римокатолически ордени. Ще докажем, че т. нар. „нововъведения” във вярата са всъщност възраждане на древни ереси, осъдени от вселенските събори на светите отци. Ще покажем, че това е извършено не от объркване и от заблудени разколници, а е целенасочен акт, извършен от обучени богоборци, които подражават на папската ерес, вече са я признали за „църква” сестра и заедно с нея и останалите бесовски отстъпления и „религии” участват в икуменическото движение и творят новата вяра в антихриста.
Ще се види, че целта на тези преднамерени действия е лишаване на българския народ от благодатта на православната ни вяра и премахване на Божестваната защита от него и хвърлянето му ръцете на сатана (резултата от което е очевиден около нас).
Накрая ще покажем и къде, по Божието обещание се е съхранила Светата ни Църква.
Основни, но не единствени, актове на отстъпление от вярата са въвеждането на “поправения” юлиански (тоест eретическия грегориански) календар в богослужението на официалната ни православна църква, съкращаване на постите, тайнствата и литургията, опорочаване на тайнството кръщение по подобие на еретическото латинско (чрез което народа нарочно е оставен некръстен).
Тези, които говорят за някаква криворазбрана любов и диалог с еретици и кривоверци, нека не забравят думите на Спасителя:
„върви след Мене и стави мъртвите да погребат своите мъртъвци”(Мат. 8:22),”; никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.” (Мат. 8:23), „идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели” (Мат. 25:41), „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч,...” (Мат. 10:34), „И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.” (Мат. 10:28).
Категоричен е и учителят на вселената свети Йоан Златоуст:„Възлюбени, много пъти съм ви говорил за безбожните еретици и сега ви моля да не се обединявате с тях нито в храна, нито в питие, нито в дружба, нито в любов, защото постъпващият така отчуждава себе си от Христовата Църква.” (Свети преп. Иосиф Волоцкий "Слово тринадцатое"). Можем да припомним и думите на свети Теодор Студит:
"Не само неверни еретици, не само блудници и прелюбодеи и други, творящи подобни непотребства, поставя под властта си змеят, но и онези, които безразлично се отнасят към всички такива и встъпват в общение с тях... "... Защото какво общуване между правда и беззаконие?... Каква прилика между Божия храм и идолите? (2 Кор. 6:14, 16)" (Добротолюбие, т. 4, с. 444).
Преди да покажем какво казват светите отци, древните патриарси на църквата и Самият Господ по тези въпроси, ще уточним нещо много важно: - Календара и в частност Месецослова, тайнствата, постите и литургията са основна част от Преданието на Светата църква, прието и запечатано на Вселенските събори.
Там, както знаем е говорил Сам Бог, чрез нашите свети отци. Както ще видим по – долу, ВСЕКИ ПОЗВОЛИЛ СИ ДА НАРУШИ С КАКВОТО И ДА Е ПРЕДАНИЕТО Е ПРЕДАДЕН МНОГОКРАТНО ОТ СВЕТИТЕ ОТЦИ НА АНАТЕМА!
Не трябва да се забравя, че една от основните причини за събиране на светите събори Е ОСЪЖДАНЕТО НА ЕРЕСИ И ЗАБЛУДИ ВНУШЕНИ ОТ САТАНА И ОГРАЖДАНЕТО И ПРЕДПАЗВАНЕТО ОТ ТЯХ НА ВЕРНИТЕ НА БОГА ХОРА!
Друг много важен елемент, който трябва да се уточни, е че всеки, който признава за църкви нарушителите на Преданието, или говори за някаква благодат при разколниците или обяснява, че има нужда от нов вселенски събор, който да решил въпроса, по този начин не признава анатемите на Вселенските събори, самоволно противоречи на светите отци, тоест на Самия Бог, който е говорил чрез тях и участва в престъплението на отстъпниците и развратителите.
Освен това сме предупредени, че всичко вече е решено на седемте събора, и че осмия ще бъде богоборчески.
Заповядано ни е да ограждаме църквата от всякакви разколници и да ги предупреждаваме с кротост за пресъплението им и за мъките, които ги очакват, иначе ние ставаме съучастници на сатана в убийството на тези души.
И така, ето какво ни е завещано да спазваме:
„Щом има Предание на Църквата, то няма какво повече да се търси.” (Св. Йоан Златоуст “Беседи върху Първото послание до коринтяни, 2,1”.)
„Който след установената истина издирва още нещо, той търси лъжата.” (Деяния на VІІ Вселенски събор)
„Трикратна анатема на всяко нововъведение и действие против църковното Предание и учение и правилата на светите и блаженопоменувани Отци” (Шести Вселенски събор, деяние 8)
“На всичко новоразцепващо и след това практикувано, което е противно на църковното предание и на учението и примера на светите и незабравими Отци – анатема”... (Седми Вселенски събор, Синодик)
„Ако някой отхвърля което и да е църковно Предание,
писано или неписано, анатема.” (Деяния на Седмия Вселенски събор)
„Подобава да се спазват свещените обичаи по писаното и
неписано законоположение.” (Седми Вселенски събор, 7-мо правило - Книга на правилата)
„Анатема, ако някой наруши някое записано или незаписано Предание на Църквата.” (Деяния на Шестия Вселенски събор)
"Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде" (Гал. 1:8)
(има се пред вид да се „благовестят” изменения в приетото).
...”пази онова, що ти е предадено, и се отвръщай от скверното празнодумство и от възраженията на лъжовната наука, с която, като се занимават, някои се отклониха от вярата” (1 Тим. 6:20)
„ И тъй, каквото вие сте чули отначало, то и да пребъдва у вас; ако пребъде у вас което сте чули изпърво, и вие ще пребъдете в Сина и в Отца “(1 Иоан. 2:24)
…“Нека държим изповеданието, което сме приели от такива мъже - светите Отци, нека да отхвърляме всяко нововъведение като дяволско внушение, та ако някой би дръзнал или с дело, или с дума или с помисъл на такова нововъведение - такъв вече се е отрекъл от вярата Христова и доброволно се е подхвърлил на вечно проклятие заради хулата против Духа Святаго, Който (според него) сякаш е говорил несъвършено в Свещеното Писание и на Вселенските Събори. И така всички, внасящи в Църквата нововъведения - били те еретици или разколници, облекли се доброволно в проклятие като в риза (Пс. 108, 9), макар да са папи, макар да са патриарси, макар да са миряни, или дори ангел от небето - анатема да бъде!"… (Окръжно послание на едната съборна и апостолска Църква от 1848г., подписано от Вселенският патриарх Антим VI и другите Източни патриарси - Александрийският Йеротей, Антиохийският Методий и йерусалимският Кирил, заедно с техните синоди.)
(Анатемата означава пълно отсичане от Бога и отделяне от Църквата и предаване на дявола.)
„Не подобава да се прибавя или да се премахва нещо от
свещеното Предание на нашата Православна вяра: защото в
нея правилно се кръстихме, а които преиначават тази вяра, справедливо ще бъдат подложени на забраната на проклятието.” (Девета песен на канона, първи тропар. - Из службата в Неделя на светите Отци)
Цариградският (поместен) събор от 1638 г., свикан по времето на патриарх Кирил Берийски, относно Преданието отбелязва, че подлежи на анатема всеки, който дръзне да накърнява църковните Предания и да въвежда въпреки тях каквото и да е нововъведение в Църквата.” (Църковно право, Епископ Никодим Далматински (Милаш) с. 45.)
„Спасителната в Христа вяра преди всичко трябва да бъде напълно правилна и съгласна със светото Писание и с апостолското Предание, въз основа на които е изградено учението на божествените Отци и на седемте богосъбрани Вселенски събора.” (Окръжно Патриаршеско и синодално послание на Константинополския патриаршески престол,
август 1895 г. В-к „Церковные ведомости”, № 44, 1895 г.)
„Подчиняващите своя разум в послушание на Божественото Откровение и подвизаващите се за него, ублажаваме и възхваляме; противещите се на истината, ако те не се покаят пред Господа, Който очаква тяхното обръщане и разкаяние, ако те не са пожелали да следват светото Писание и Предание на първенствуващата Църква, отлъчваме и анатематствуваме. На отхвърлящите съборите на светите Отци и техните предания, съгласни с Божественото Откровение, благочестно съхранявани от Православно-Съборната Църква – анатема. (Анатематизми в Неделя Православна)
„Страшното слово „анатема” тегне над всички отстъпници от Православието. Тя всяка година се провъзглася в Неделя Православна – деня на поменаването на тържеството на Църквата над своите врагове, и на нея се подлагат както противниците и укорителите на светата вяра, така и ония, които не уважават постановленията и светоотеческите предания на Църквата.” (Св. Теофан Затворник, Собрание поучений в дни воскресные и праздничные, 1853 г., т. І, с. 384 – 388.)
„Анатемата като акт на отлъчване, отхвърляне от Бога и от Христа (Римл. 9:3) и предаване на духовна смърт на неразкаяния грешник, има онзи смисъл, който е даден в славянския превод на думата „анатема” (1 Кор. 16:22): да бъде проклет; същия смисъл, който се съдържа в думите на Самия Господ Иисус Христос: „идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели” (Мат. 25:41).” („К вопросу о созыве такназываемого вселенского собора” Митрополит Методий Харбински, † 1931 г. Харбин, 1926 г.”)
„Всеки, който говори против това, що е заповядано, макар и да е бил достоен за вярата, макар и да е бил постник, макар и да е бил девственик, макар и чудеса да е правил, макар и да е пророчествувал – нека да бъде за тебе като вълк в овча кожа, който пакости на овцете.” (Св. Марк, Митрополит Ефески, † 1449 г. - Из творенията на този светител.)
„Разумът, непокорен на догматите на Църквата и на учението на св. Отци, внедрява раздори сред християните и поражда многобройни ереси и разколи. Затова, който иска да бъде истински син на Православната Църква, нека укроти непокорството на разума чрез църковните закони и във всичко да се подчинява на своята Майка – Църквата.” (Св. Йоан Златоуст, † 407 г. - Беседи върху І послание до коринтяни 2:1.)
„Ако почнем да отхвърляме неписаните обичаи, като маловажни, то незабелязано ще повредим и Евангелието в основните му положения... У нас се спазват обичаи, имащи силата на закони; тъй като техните постановления са ни предадени от свети мъже.”
(Св. Василий Велики, † 379 г. Правила 87 и 91.)
„Всичко, което държи св. Църква и което без всякакво съборно постановление се е държало от нея, напълно справедливо смятаме това за Предание от апостолите.” (Блажени Августин, † 430 г.)
„Той (Св. Методий Изповедник, патриарх Цариградски, † 846 г.) нарича също така отстъпници и онези, които въвеждат в Църквата други измислици и като отхвърлят древните църковни обичаи, установяват нови противни. Такива отстъпници, според неговото определение, е възможно да бъдат допускани до църковно общение само след отричането им от своето отстъпничество и след изповядването на греховете им…” (Новая скрижаль, ч. ІV и V, гл. 17.)
„Слава на светата Източна Църква, единствено света и истинска! Всички нейни Предания, всички обичаи са свети, благоухаят с духовно помазание. Да бъдат посрамени всички, които мъдруват против нея, всички, които се отделят от единението с нея!” (Свети епископ Игнатий Брянчанинов, † 1867 г. Творения, т. ІV, с. 518.)
„На светото Предание, както и на светото Писание, трябва да се вярва и то да се тълкува пак според Преданието – по разума на предшествуващата на нас Църква, а не според своето заключение и според сегашното ненормално църковно състояние...” (Свети епископ Игнатий Брянчанинов, † 1867 г. „Учение на православната църква” стр. 62)
„Всичко, което е в Църквата, е еднакво важно, свето, неприкосновено и необходимо за нашето спасение, а извън нея няма спасение.” (Св. епископ Теофан Затворник Собрание поучений на дни воскресные и праздничные, т. І, с. 384-388.)
„Опазете се, за Бога, от тези развращаващи учения. Пробен камък да ви бъде светото учение, от древност проповядвано в Църквата. Отхвърляйте всичко като зло, което е несъгласно с това учение, с каквато и благовидна титла то да се прикрива.” (Св. епископ Теофан Затворник - Из Прощалното слово към Владимирското паство.)
„Странете от нововъведенията във вярата и благочестието, от лъжепророците, които идват в овчи одеяния, а отвътре са хищни вълци; отнапред разбирайте лъжата, която се крие в привлекателните думи на лъстците, които търсят да ви покварят под предлог на доброжелателство... Трябва да страните от явни и тайни нарушители на уставите на св. Църква Божия, които не смятат за необходимо да спазват постите... Изобщо, от всички, които увличат себе си и други с неукротимо своеволие в начина на мислене и в правилата на живота. Виждате ли сега, кой е наш и кой не е наш, на чия страна е истината и как да се постъпва?” (Св. епископ Теофан Затворник - Слова и речи, с. 16.)
„Сега мнозина се увличат по новаторството, но не всичко ново е добро. Старото обаче, като изпитано, винаги е по-добро от новото, от още неизпитаното. При вярата и благочестието, колкото нещо е по - старо, толкова е подобро, или даже тъкмо старото е и най-истинското.” (Св. епископ Теофан Затворник - Слова и речи, с. 41.)
„Ние вярваме в една Църква. Нима има сто истини? Една е истината. Нима има сто пътища? Един е пътят. Нима има сто бога? Един е Бог, една е вярата, едно е кръщението [Ефес. 4:5]. Затова и истинската Църква трябва да бъде една. Православната истинска Църква – това е нашата Църква. Бог ни дава осезателно свидетелство, вижданите от всички дарове на чудотворство, на прозорливост, нетленни мощи, свръхестествени явления; всичко това ние виждаме в наши дни. Какво още да се иска? Господ няма да помага на лъжците... Господ е с нас и Неговият Дух обитава в нашата Църква... А как да се спасим? В Христовата Църква. Нека християнинът да живее така, както повелява Църквата, и ще се спаси. Вярвай във всичко, на което повелява да се вярва св. Църква, като приемаш благодатни сили чрез Тайнствата и като разпалваш тези сили чрез участие във всички други свещенодействия и чрез изпълнението на всички постановления на св. Църква.” (Св. епископ Теофан Затворник, † 1894 г. - Письма о христианской жизни.)
„Никак не бива да се говори, а още повече да се чувствува: това е маловажно,.. Всичко, което се държи чрез вярата в цялата си пълнота, е лекарство за нашата поквара. Който не приема нещо от това, той намалява силата на лекарството, а понякога и съвсем я унищожава. В нашата вяра ни е издигната ограда или крепост, която ни обезопасява и защитава от враговете. Всичко е необходимо в нея. Отхвърли малкото, ще направиш пробойна в стената и враговете ще тръгнат един след друг, ще разрушат цялата ограда и тебе ще погубят. „Гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате” (Ефес. 5:15).”
(Св. епископ Теофан Затворник Начертание христианского нравоучения, с. 344.)
“Европа ни подлудява, но Европа почти цялата и във всичко е станала езическа... Истинската светлина е дошла у нас от Византия… Скоро ще се навършат 1 000 години откак вярваме в Господа и съхраняваме Неговия свят закон. И в това как трябва да се вярва, нека другите се учат от нас; защото истината е у нас!” (Св. епископ Теофан Затворник. Слова о Православии с предостережением от погрешений против него. М., 1893, с. 41-42.)
“Благий Иисусе Христе! В Твоята Църква има човеци, които не са Твои апостоли и не се молят на Тебе:... Забравили са Йерусалим и са възприели Женева, дето създадоха нови скрижали на завета. Но и ти, Женево, превъзнесла се до небесата, до ада ще се провалиш!” (ср. Лука 10:15) (Йерусалимски патриарх Тимотей († 1955 г.) - из слово на
празника Петдесетница)
„Като виждаш древните свещени писмена, установления и
обреди, помисли си през колко векове са преминали те, колко хора, живели приемствено през различни векове, са преминали, колко те са били уважавани през всички векове. Бой се да ги гледаш с очите на човеците от днешното време, които в своя неразумен прогрес дръзко отхвърлят много от древната светиня на Писанието и Преданието.” (Протойерей св. отец Йоан Кронщадски, † 1908 г. - Богопознание и самопознание, с. 75.)
„Което е приела и прегърнала светата Църква, всичко трябва да бъде мило за сърцето на християнина. Което Църквата е установила на седемте Вселенски събора – изпълнявай.
Горко ономува, който прибави една дума към това или отнеме една дума от това.
Господ пази като зеница на окото Си Своите люде, тоест, православните християни, които Го обичат и от все сърце и с цялата си мисъл, със слово и дело ден и нощ Му служат. А такива са онези, които всецяло спазват всички устави, догмати и предания на нашата Източна Съборна Църква и с устата си изповядват благочестието, предадено от нея.”
(Преподобни Серафим Саровски, † 1833 г. - „Близ грядущий антихрист” Сергей Нилус)
„По-добре небето и слънцето да помръкнат, отколкото църковните правила да бъдат в каквото и да е променени, защото светата Църква е утвърдена от Словото Божие, а Словото Божие е по-здраво от небето и земята, както и Сам Христос е казал: „Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат” (Марк. 13:31)”. (Св. Кирил патриарх Йерусалимски, † 389 г. - Творения св. Кирилла в сп. „Христианское чтение” за 1908 г.)
„На благочестивите и прости души им е лесно да избегнат заблудите и да намерят истината, защото, щом се обърнат към източника на Божественото Предание, заблуждението ще изчезне.”
(Св. свещеномъченик Киприан Картагенски)
„Всичко, което противоречи на светите правила, е голям грях, така че не може да бъде търпяно.” (Св. Лъв, папа Римски † 461 г - Правилата на Православната Църква” Еп. Никодим (Милаш) т. І, с. 119.)
“Само онова, което се намира в светото Предание или се обяснява от него или е съгласно с него, може да бъде признато в собствен смисъл като канонично, църковно; всичко, което не е основано върху Преданието или не е съгласно с него, макар и да е било прието от едно или друго християнско общество, не може да се признае за канонично или принадлежащо на Вселенската (съборната) Църква, и поради това е неистинско.” (Св. еп. Йоан (Смоленски), † 1869 г „Опыт церковного законоведения, изд. 1851 г., с. 22.)
„Светото Предание има това особено значение, че в своята непрекъсната приемственост, спазвайки неизменните основания на вярата и на цялото църковно управление, то съдействува за запазване на единството на Православната Съборна Църква. Неговата непрекъснатост и неизменност прави, щото Православната Църква през всички времена и на всички места запазва същото чисто изповедание на вярата, същите правилни свещенодействия, същите основни закони на своето благоустройство, същото свещеноначалие, което е получила от самото начало на своето учредяване на земята. Това единство, което образува винаги единния дух на Православната Съборна Църква, представлява най-важната опора на нейната цялост и вътрешна чистота и е основен [неин] характер или признак.” (Св. еп. Йоан (Смоленски) † 1869 г)
„Преподобни Йосиф Волоцки, († 1515 г.) е смятал,.. че йерархичните предимства са действителни само при условие на вярност,.. и най-скъпото за него чувство – принципът на църковната дисциплина – се спазва дотогава, докато йерархията отговаря на своето високо предназначение. За свещениците и епископите, които са нарушили тази вярност, той повтаря думите на св. Атанасий Велики: „по-добре без тях да се събираме в молитвения храм, отколкото с тях да се хвърлим, като с Анна и Каиафа, в геената огнена”. Въпреки игуменския си сан, Волоцкият игумен не се е поколебал да стане изобличител на Всеруския Митрополит, когато се е разбрало, че той е еретик.” (Из книгата на йеромонах Тарасий „Перелом в древнерусском богословии”.)
„По-добре да останем без църква – храм, без епископ и да умрем без Причастие, отколкото да се отклоним от Православната истина и да сме в молитвено общение с живоцърковниците и обновленците. ” (Из писмо на православен свещеник – протойерей от Санкт-Петербург до негови духовни чеда.)
„Наполовина православен е онзи, който смята, че държи правата вяра, но не се ръководи от Божествените правила.”
(Творения на свети Теодор Студит, † 826 г., т. ІІ, с. 249.)
„Всеки, който противодействува на нарушението на Божиите или църковните заповеди, е изповедник.” (свети Теодор Студит - Писмо 209.)
„На епископите съвсем не е дадена власт да престъпват което и да е правило, а само да следват постановленията и да се придържат към предишното. Не е позволително нито на нашата Църква, нито на друга, да върши каквото и да е в разрез с постановените закони и правила.” (свети Теодор Студит - Писмо 24.)
Пак той, преподобни Теодор, прекъснал молитвеното общение със своя патриарх заради приемането от него в общение на осъден по-рано презвитер.
„Ако епископ или презвитер върши дела не според реда, предаден от апостолите, да бъде низвергнат, понеже не възвестява съвършено тайнството и предаденото поврежда с нововъведение.” (Правило 32 на VІ Вселенски събор)
"Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен" (Апост.10)
...”ония, които се отделят от общение със своя предстоятел поради някои ереси, осъдени от светите събори или от отците, т. е. когато той открито проповядва ерес и явно учи това в Църквата, такива не само не ще подлежат на каноническо наказание за това, че преди да има съборно решение са се
|
