Студената война - задължителен преход за глобализацията   юни 12, 2015       На тези, които са живели по време на Втората световна война, им е внушавано, че конфликтът е избухнал по непредвидими и неизбежни причини, свързани с експанзионистичните амбиции на държавите. Така и цялата отговорност пада върху намеренията на германския народ и неговия луд диктатор, който официално се е възкачил на върха на властта само благодарение на невероятните си ораторски умения.

   Тази вдъхваща доверие историческа версия представя конфликтът като епична борба между Доброто и Злото, където заплахата за мира се състои в явните причини: диктатори и вражески държави. Посредством твърдия контрол, упражняван върху медиите и институциите, истинската движеща сила на събитията остава невидима за обществото под прикритието на официалната версия. Годините на пропаганда на фалшивите причини за войната са подтикнали народите да виждат навсякъде опасност от нови световни конфликти или външни заплахи. Така държавите, вместо да потърсят начин да сложат спирачка на неограничената власт на международния финансов елит, се обединяват в два големи противоположни съюза - НАТО (1949г.) и Варшавския договор (1955г.), оставяйки на силите възможността да управляват и двата отвътре.

   Това дава начало на Студената война - години, в които страхът от ядрен конфликти в глобален мащаб принуждава държавите, до този момент независими, да укрепят своите военни обединения и да приемат все по-задължаващи международни споразумения. След около 50 години отделните държави и на двата блока вече са взаимосвързани помежду си чрез политически, икономически и военни договори, сключени по време на Студената война. По този начин Съветският съюз и САЩ губят първоначалната си функция на присъединителни сили и финансовият елит остава свободен да започне нова фаза на глобализацията.

   През 1987г. масонът Михаил Горбачов започва разрушаването на комунистическия режим на Съветския съюз под претекста за насърчаване на процеса на демократизация - либерализация, която с годините трябва да доведе до реализирането на Новия Световен Ред, управляван директно от банкерите. Вестник ,,Правда" през март 1988г. публикува доклад със заглавие ,,Световната общност е управляема", където оповестява конкретна възможност за сливането на двата опозиционни блока в едно световно правителство: кулминационната точка на това течение на политическа мисъл, наричано ,,глобализъм", е поставена между 50-те и 60-те години. 

   Отбелязва се, че световната ситуация се е променила: преразпределянето на властта на САЩ, от една страна, Западна Европа и Япония - от друга, още повече се появява и военният паритет между САЩ и СССР. накратко, видно са изчезнали основните аргументи срещу едно световно правителство. Става въпрос за изграждането на нов международен политически ред, самата същност на нашия режим съдържа идеята за интернационализъм. Съветският съюз се разпада внезапно, докато Съединените щати оцеляват дори и в агония, за да бъде използвана тяхната ефикасна военна машина срещу страните, които още не са в редиците на глобалистките проекти.

   Така наречената перестройка, инициирана от Горбачов и впоследствие приключена от Борис Елцин, е предоставила всичките публични ресурси на бившия Съветски съюз в ръцете на вече споменатия картел от частни спекуланти, които закупуват всичко на суперизходни цени. Става въпрос за нелоялна и дивашка разпродажба на обществени блага, която довежда населението до крайна бедност и мизерия, до степен да започнат да скърбят за диктатурата на комунистическата партия.

   Съществуването на някои търговски споразумения, неизказани от медиите, показва, че цял половин век преди началото на приватизацията на перестройката, силите и техните корпорации са извършвали златни сделки със Съветския съюз.