Чрез държавната инфраструктура и лостовете на властта се установява контрол над икономическите и финансови потоци, злоупотребява се със структурите за сигурност за лични цели

Председателката на Демократичната партия на Сърбия (ДСС) д-р Санда Рашкович-Ивич* за ситуацията и проблемите в западната ни съседка

Безнадеждност и депресия са обхванали нашето общество и всекидневния живот на обикновените хора. Младите и образованите напускат страната и всяка година губим по 30 000 умни и образовани хора в творческа възраст. Бялата чума вилнее в Сърбия. Залива ни вълна от брутални убийства и самоубийства. Ръстът на престъпността се увеличава и особено тревожно е избуялото насилие сред малолетните и непълнолетните. Медийното пространство е отровено от вулгарност и безвкусица, които понижават приемливия обществен морал. Понякога изглежда, че сегашната власт в Сърбия прави всичко, за да превърне гражданите си в участници във всеобщо национално риалити, в което не спира падението на личното ни и националното ни достойнство. Свидетели сме и на краха на политическата култура на здравата надпревара. Побойнически шайки от прогресисти (членове на управляващата Сръбска прогресивна партия (СПП), б. пр.) безчинстват из Сърбия…

Никога, както днес, не е имало такова партизиране на обществото. Днес никой не може да получи работа, ако не е член на СПП. И хората стават нейни членове, защото добре знаят, че единствено в политиката може да се намери работа, тъй като икономиката не работи. Макар че властта се хвали постоянно с успехите си и с намаляването на безработицата, трябва да напомня, че работещите сега са 1 695 000 души, а преди година бяха 1 698 000. А данните от 2007 г. сочат, че тогава работещите са били над 2 милиона. Значи имаме очевиден спад, който не може да се оправдае само с кризата. А Сърбия днес не е в криза. Тя е в агония, в беда и в бедност. Средната класа се състои от онези, които имат всеки ден какво да ядат и да си плащат сметките за ток.

Какво е сегашното положение в икономиката, как живеят гражданите? Няма категория от населението, която да не е почувствала последиците от погрешната икономическа политика… за безработните и онези, които живеят от социални помощи да не говорим. Земеделците са отчаяни, защото вносните продукти от Европейския съюз стават все повече, а шансовете им да продадат млякото, яйцата и месото си стават все по-малки. И как да не са по-малки, когато селянинът в Германия получава субсидии от държавата по 500 евро на хектар, а на сръбския селянин държавата помага с 50 евро на хектар! Производителността на труда в страната ни расте само в сивата зона, където има политическа корупция и лични интереси, свързани с оцеляването във властта.

Чрез държавната инфраструктура и лостовете на властта се установява контрол над икономическите и финансови потоци, злоупотребява се със структурите за сигурност за лични цели. Цялостната технология на управлението прилича на тази в една съседна държава, където със същите методи си служи човек, който там е вече 25 години във властта.** И, разбира се, никой не може да пренебрегне външния фактор, който толерира подобни екзотични форми на управление в сърцето на Европа, дотогава, докогато местите властващи изпълняват усърдно геополитическите им щения, а наред с това интензивно помагат и за промяната на съзнанието на своите поданици. Целта е да се направи промяна на традиционната колективна идентичност, след което да се оформи една аморфна маса, много по-приемлива за вкуса на глобалните властници.

Рецептата за излизане от тази икономическа задънена улица е в смяната на стратегическата политическа ориентация. Пътят към Европейския съюз руши Сърбия. За да се съвземе, Сърбия трябва да откаже гостоприемството си на МВФ. Трябва да използва собствените си парични резерви за създаване на нови стойности, като влагане в производство и в капиталови инфраструктурни проекти. Народната банка на Сърбия трябва да бъде централна банка, а не обменно бюро и да бъде опора и контрол на търговските банки. Трябва да се укрепят връзките от икономически тип с Руската Федерация и сътрудничеството с Русия да се организира институционално чрез Канцеларията за сътрудничество с РФ. Не ще и дума, че трябва да се преустанови продажбата на предприятия с национално значение и да се забрани продаването на земя на чужденци. А Сърбия може да направи всичко това, ако се освободи от брюкселските окови и предварителни условия. Не струва нищо, а се печели много.

––
*Д-р Санда Рашкович-Ивич (59) е първата жена лидер на ДСС, психиатър и психотерапевт, майка на 3 деца, автор на множество научни публикации. Тя е дъщеря на известния психиатър и политик Йован Рашкович, основател на Сръбската демократична партия в Хърватия.
** Д-р Ивич има предвид премиера на Черна гора Мило Джуканович, който е на власт вече 6 мандата (б. пр.).

По материали на сп. „Нова сръбска политичка мисао”, Белград

Превод: Марко Марков

15 юни 2015