Ако не бяха нашите приятели от Съединените щати, ние така и нямаше да разберем, че на територията на България ще бъдат разположени американски войски и американско военно оборудване.
Най-напред за тези планове ни осведоми вестник "Ню Йорк Таймс", а после американският министър на отбраната Аштън Картър и зам-шефът на американските морски пехотинци в Европа и Африка Норман Кулинг внесоха важни уточнения по темата. Може би някои от вас си мислят, че за разполагането на чужди войски и бойна техника на наша територия трябва да научаваме от българските управляващи. Нищо подобно! Крайно време е да се разделите с тези наивни представи. Защо ли? Ами защото случващото се в България отдавна не се определя нито от тези, които заседават в Министерския съвет, нито от тези в парламента. Единствената роля, която тези хора, кой-знае защо наричани политически елит, изпълняват, е да вдигат телефона и да изпълняват безропотно инструкциите, подготвени от презокеанските ни братя.
По времето на Леонид Илич Брежнев - по-възрастните знаят кой е той, а по-младите могат да направят справка в Гугъл - в социалистическия лагер действаше доктрината на т.нар. "ограничен суверенитет". Според нея съюзниците на Съветския съюз имаха право на независима политика, но това право изчезваше в момента, в който Москва преценеше, че има да свърши някакви свои работи на територията на някой от братските страни. Днес тази концепция е творчески доразвита и спокойно можем да я наречем доктрината на "нулевия суверенитет". И тя е изключително удобна за онези, които по-инерция биват наричани български управляващи. Удобна е, защото им спестява главоболията от вземането на самостоятелни решения. Достатъчно е да отскочат до съответната чуждестранна амбасада, за да разберат какво точно трябва да правят.
Най-тъжното е, че основната вина за това камериерско поведение не е нито на амбасадорите, нито на служителите в Държавния департамент. Разбира се, те правят всичко възможно, за да прокарат интересите на свръхсилата, но доколко това ще се случи и дали няма да засегне нечии други национални интереси, това вече изцяло зависи от местните овластени лица. Тоест от тези, които сме избрали във властовите институции с надеждата, вероятно твърде наивна, че ще защитават българските интереси. Въпросните хора имат два варианта на поведение, когато се сблъскат с поредното желание на американските братя. Могат да се хвърлят да го изпълняват с изплезен език и с радостно махане на опашка. А могат да изберат и друг вариант - да помислят, да преценят дали пък всяко чуждестранно желание трябва да бъде изпълнавяно безропотно, дали пък не трябва първо да се погрижат за българските интереси и едва след това за за нечии други, колкото и да са братски. Всъщност вторият варинат май е в сферата на фантастичното. При контактите си с великите сили българските, така наречени, управляващи винаги са предпочитали да козируват, отколкото да мислят.
Някой правоверен евроатлантик, току-що получил поредния грант от "Америка за България", вероятно би възкликнал: "Ама какво има да мислим! Ние сме членове на НАТО и ЕС, съответно каквото кажат от централата, това е!" Да, спорът с грантовите анализатори не е лесен. Как да спориш с човек, чиято убеденост в правата евроатлантическа вяра може да бъде сравнена само с непоколебимите убеждения на бойците от Ислямска държава, според които разстрелването на невинни туристи е директен път за контакт с Всевишния? И все пак някои неща задължително трябва да бъдат казани. Далеч не всички държавници се държат така все едно с влизането в НАТО и ЕС са им направили лоботомия. Каквото и да говорим за един Виктор Орбан, например, не можем да му отречем едно - човекът наистина се държи като премиер на страната си, а не като чиновник, който чака да му изтече мандата, за да отиде на работа в някое американскоNGO.Тоест има държавници, които действително се грижат преди всичко за интересите на собствените си държави, а чак след това се занимиват с желанията на съюзниците. И знаете ли какво? Съюзниците уважават много повече именно този тип държавници. Уважават независимото поведение. Онези другите, които ги гледат умилително и аха, аха да проговорят, ама така и не го правят, защото са съгласни с всичко, няма как да бъдат уважавани. Всъщност те и не искат това. На тях им е напълно достатъчно някой да ги почеше зад ушите. /vestnikzora.com/
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. getmans1
13. rosiela
14. sparotok
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata