Има правозащитници, които да им спреш слънцето, въздуха, хляба и водата пак ще оцелеят. Виж - ако им отнемеш възможността да чернят и хулят изстрадалата си родина, дори пред най-изпадналата европейска институция - дотам бяха. Не за безплатно, разбира се.

Подобни субекти пускат сълза при спомена за американското лято на Пеневата чета 1994, викат „Българи юнаци!" на волейболните национали, стискат палци на Гришо и Цвети, в мушкатото на терасите са боднали трибагреник на клечка, а в кабинетите 100 на 100 държат портрет на Апостола. В името на криворазбрано грантово правозащитаване обаче са готови да сложат голям черен кръст на тази територия от 110 994 kmІ, на всички усилия тя да се превърне в нормална европейска държава с европейски правила и закони, валидни за всички.

Дори когато с действията си бутат кибрит в ръцете на болен пироман, седнал върху туба с бензин... Защото - без преувеличение - сезирането на Европейския съд за правата на човека за казуса „Гърмен" от една особа от женски пол и NGO адвокат по професия (чието име не заслужава споменаване) е равносилно по безумство.

Неизбежно вердиктът на евросъдиите за „привременно спиране" на бутането на незаконните цигански постройки в Гърмен ще разпали поутихналия пожар на недоволството. Българските граждани пак ще разберат, че Законът е писан за всички тях. Обаче разделно. За етническите българи - задълженията. За циганите - правата. И двете групи ще надигнат глас - по-невротичните може и стпи. Едните - защото им е писнало да бъдат втора категория в родината си. Другите - защото никога няма да им писне да бъдат единствено и само консуматори в родината си.

Обидно е, че това ще се случи след „присъдата" на евромагистрати, които не махала „Кремиковци", не Гърмен, България не могат да намерят на картата. Което изобщо не им пречи да я гледат като свой заден двор, където може да се разпореждат дистанционно.

Защото, когато френската жандармерия по европейски културно, демократично, толерантно, уважавайки правата на човека - с палки и белезници, прочистваше бреговете на Сена от цигани, товареше ги на самолети и ги пращаше по родните им места, същите съдии гледаха залеза през прозорците си и си траеха.

Държавата, трябвало да осигури на циганите от събореното гето места за живеете, изпищя правопазителката пред медиите. Че и да се съобрази, че те били свикнали да живеят компактно и не кандисват на каквото и да е жилище. А когато съдия-изпълнител посяга на имотите на стотици български длъжници - правозащитниците мълчат.

В циганските семейства имало болни деца с инвалидност. А колко български майки живеят на ръба на мизерията в опита си да осигурят пълноценен живот, лечение, рехабилитация, нормално обучение на своите деца със специални потребности. Гласът на техните сдружения е в пустиня.

В нарочените за събаряне къщи имало бременни циганки. Такива, които, ако питаме БХК, трябва да включим в насърчителна програма „Деца раждат деца". Ами хайде да пуснем от затвора и всеки циганин-крадец-многодетен татко с невръстна булка, щото трябва да изхранва челядта. И така нататък с аргументите в полза на тезата „Гетото в „Кремиковци" защитена територия".

Държавата вече опита да приложи закона в Гърмен. И може да се каже успешно. Въпреки че стари циганки люто кълняха и се заричаха да хвърлят децата под багерите. Е, повярва ли им някой - за тях децата са доход, препитание. Кой ще си хвърли банковата сметка? Но едни умни и справедливи защитници на правата им подшушнаха, че вместо децата, под веригите на фадромата на европейското правосъдие може да се хвърли държавата. Тя и без това е доста безпомощна щом стане дума за назидателно мъмрене от Европа. И сега вероятно ще клекне.

Едва ли в евробюрократичните кабинети разбират, че единствено ликвидацията на циганските гета у нас може да доведе до интеграция на ромите в обществото. Реда в нормалните градове и села ще принуди разселените роми да се почувстват изолирано малцинство, ако продължават да живеят по своите „обичаи и традиции". Ще ги принуди да се съобразяват с принципите на цивилизованото общежитие, да приемат установените норми и ред, да спазват закона. Дотогава гетата ще са развъдници, генериращи етническа престъпност, ранна бременност, неграмотност, ще къкрят отвътре като задрямал вулкан от напрежение на расова основа.

Или може би в Страсбург се усещат що е „циганин" само когато някоя командирована нашенска мургавелка им обискира джобовете?

За политиците е разбираемо да намират изгода от компактната циганизация. Едно е да припкаш по избори из села и паланки и купуваш по глас-два тук, три-четири другаде. Друго си е гетото - тарторът държи яко в отрудената си мургава шепа стадото гласуващи. Но какъв е кярът на правозащитниците?

Очевидно е. Какво ще му интегрираш на един циганин, който е станал пълноправен член на обществото? За какво ще се вайкаш пред европейските си работодатели? Чети - за какво ще прибираш едни пари по едни проекти. Точно поради това и десетилетието на ромското включване е на път да се превърне в полувековие.

И затова малки и по-големи гладни NGO-та продават България на дребно. Честта й, авторитета й, достойнството й. Като размахват „кървавите ризи" на циганската дискриминация, на нечовешкото отношение в местата за лишаване от свобода, на нарушаването правата на шарена сексуална общност, на полицейското насилие, на цензурата, на...

Заради европейските сребърници са готови да хвърлят и барут в огъня на етническото противопоставяне, който макар и незагасен, то поне тлее в рамките на поносимото.

Тези хора, а и техните покровители или поръчители на Запад, не си дават сметка, че права на човека може да има само ако те са за всички членове на едно общество. И - още по-важно - че вървят в пакет със задълженията.

И докато, независимо от причините, определена група е по-толерирана за сметка на друга, никога няма да може да говорим за етнически мир. А само за привременно примирие...