Автор: Велко Велев
Българите отсякохме: Пари за Гърция, но си искаме земята от Солун до Александруполис
Българите се обединяваме при нужда, ставаме сила, този събор в Рожен го доказа, кървавата битка на Кубрат Пулев с Владимир Кличко, незабравимото американско футболна лято през 1994 година, както и спасяването на българските медици от затвора в Либия, а това не са малко каузи, които ни правят народ, на дневен ред също така е и вилнеещата финансова криза в Гърция.
Мнозина българи от десния и националистически сектор у нас са яростни противници на византийска Гърция с всичките и шикалкавения, номера и лисичи преструвки, от 2010 година южната ни съседка гарантира реформи – приватизация на летища, транспортни дружества и пристанища, преструктуриране на губещи предприятия, повишение на ДДС-то, вдигане на годините за пенсия, орязване на безумните социални бонуси по празниците и какво ли още не. Да, ама не, няма да я бъде тая, тези трупани от времето на Андреас Папандреу борчове са невъзможни за връщане на банките от Западна Европа, както и на частните и държавни кредитни линии.
Все едно, българите си искаме територията, която по етнос, история и фактически обстоятелства е НАША. На 5,6 и 7 юли лично се убедих, че това е така. Реших да обходя Гърция от Север, към юг, после на Запад, като крайната ми цел бе Солун, град носещ една дъхава възрожденска носталгия по миналото ни.
Пътувайки с гръцките държавни железници, виждайки тази зелена земя, тези тучни пасища, красиви хълмове и Бяло море, аз вече бях стоманено сигурен, че Северна Гърция е всъщност Южна България. Възрастните хора в купето до един говориха на развален български, е как става тая работа, как така всеки качил се във влака от Александруполис до Солун в горещата съботна вечер знаеше за нашата история, за Цар Симеон Велики, за ВМРО, за воеводите ни, за атентата в Солун и боевете при Дойран, между другото спирайки на гарата в този величав град видях и българското знаме, то се вееше от една къща, която работеше като къща за гости.
В Солун навсякъде имаше българи, местният колос ПАОК и привържениците му са наричани от всички БЪЛГАРИТЕ. Няма да изброявам случайните минувачи, които се включваха в полемиката за бъдещето на страната си и допълваха интересни факти за историята на БЪЛГАРИЯ.
Премиерът Бойко Борисов от своя страна изрази надежда, че Гърция бързо ще се си стъпи на крака и ще затегне колана като нас. Той призна, че южната ни съседка в момента е по-богата от България, но с темповете, с които усвояваме средствата от ЕС, може да я догоним.
„Надявам се Гърция бързо да се стабилизира и да затегнат колана така, както ние го направихме и понесохме всички удари от опозицията”, каза Борисов в Кричим, където откри пречиствателна станция заедно с екоминистъра Ивелина Василева.Борисов призна, че ако в България се е случило това, което е станало в Гърция, на нас никой е нямало да ни помогне.
Премиерът отново успокои, че случващото се в Гърция няма да даде негативно отражение в страната ни заради решението на правителството да й откаже финансова помощ. Борисов обясни и че всички са се отнесли с уважение след гаранцията, че България няма да даде пари за по-богата Гърция.Борисов обясни и че Гърция е по-богата към момента, но с темпове, с които се развива държавата ни, в следващите една-две години, ако не се направи „отново някой експеримент като Орешарски”, би могло да се стигне до 96-97% усвояване на еврофондовете.
Премиерът припомни, че първата година, когато ГЕРБ е поела властта, усвояването е било под 1%. Заедно с хората си обаче си поставили за цел да минат 30-40 %, а след това дори и 80 %.
Доказателството, че пари се дават срещу реформи е факт, ЕС и Ангела Меркел действаха силно, притискащо и ясно Атина. Българите в най-четения новинарски сайт у нас – днес.бг също посочиха какво искат. То е само едно – пари срещу територия.
През 1878 г. със Санстефанския договор част от областта е включена в новоосвободена България. Берлинският конгрес я връща на Османската империя, но Екзархията запазва българските епархии в Македония и Беломорието с Одринско.
По време на Балканската война настъплението на българската войска към Беломорието започва в самото начало на ноември 1912 г. Водят го три формирования – от северозапад откъм Драма настъпва Родопският отряд на ген. Стилиян Ковачев, от север през прохода Маказа – Кърджалийският отряд на ген. Никола Генев подсилен с 3-та бригада на Македоно-одринското опълчение и по поречието на р. Марица – Сборната конна бригада на полковник Танев впоследствие подсилена с 2-ра бригада на Македоно-одринското опълчение, към формированието е и четата на Руси Славов.
На 2 ноември 1912 г. Сборната конна бригада на полковник Танев и четата на Руси Славов освобождават Софлу.На 5 ноември 1912 Сборната конна бригада на полковник Танев подсилена с 2-ра бригада на Македоно-одринското опълчение освобождават град Фере. На 13 ноември и основните български сили – Кърджалийският отряд на ген. Никола Генев влизат в града.
На 6 ноември 1912 Сборната конна бригада на полковник Танев подсилена с 2-ра бригада на Македоно-одринското опълчение освобождават град Дедеагач. Следвайки движението на корпуса на Явер паша Танев насочна войските обратно в Софлу, а в Дедеагач оставя около 150 опълченци.На 13 ноември и основните български сили – Родопският отряд на ген. Стилиян Ковачев влизат в града.
На 7 ноември 1912 Родопският отряд на ген. Стилиян Ковачев освобождава Ксанти.На 8 ноември 1912 Кърджалийският отряд на ген. Никола Генев освободава Гюмюрджина. На 17 ноември 1912 г. части на Македоно-одринското опълчение и Шести конен полк командван от полк. Иларион Танев от Сборната конна бригада на полковник Александър Танев освобождават Димотика.След успешните действия в Балканската война за 15 дни през ноември 1912 г. цялата област е присъединена към България.
Към края на юни 1941 г. създадената в Царство България нова Беломорска област с административен център Ксанти се разпределя на 11 околии: Тасоска, Дедеагачка, Гюмюрджинска, Ксантийска, Саръшабанска, Кавалска, Драмска, Серска, Демирхисарска, Зиляховска и Правишка.
За въздигането на новоосвободените земи България увеличава бюджета си от 8,46 милиарда лева през 1940 г. на 14,39 милиарда през 1942 г. (1,7 пъти) и на колосалните 27,58 милиарда през 1943 г. (3,3 пъти) при относително еднакъв курс към долара през 1941-44 г. С тези десетки милиарди на българския народ се преобразяват изостаналите под чуждо управление области – построяват се нови училища, болници, гари, пристанища, ж.п. линии, граждански и промишлени обекти, отводняват се блата, прокарват се пътища, изграждат канали за напояване на Сярското поле, корабостроителници в Кавала и на о-в Тасос, благоустрояват се селищата, залесяват се голите баири оставени от чуждото управление.Единствената „военна операция“ в Беломорието след установяването на войските е въстановяването на реда и сигурността след т. нар. Драмски бунт (29-30 септември 1941 г.). Поради депортирането на голяма част от българското население през 20-те години на миналия век и замяната му с гърци от Мала Азия, Източна Тракия и България, етническото съотношение в Беломорието за десетина години е насилствено променено от гърците в тяхна полза. Те са около 350 000, а българите – около 150 000 души. Събитята в Драма са организирани от нелегални националистически и комунистически ядки. Гръцките историци твърдят, че акцията е предприета преждевременно поради погрешно разчетен сигнал на Радио Лондон. Това обаче не дава обяснение защо българските къщи в Драмско са предварително набелязани за нападение от гърците. Военните от разгромената гръцка армия, вместо да са в плен, са оставени от германците свободни в областта, част от тях взаимодействат с ЕЛАС, други формират андартски банди и увличайки местни и най-вече преселници малоазийски гърци на 29-ти нападат и убиват български войници, започват кланета над местните българи. Най-страшните зверства са извършвани над българското население в гр. Драма и околията му. Българи чиновници, учители, свещеници и обикновени хора работещи за повдигнето на областта са особено жестоко, безпощадно избити, наред, без разлика на възраст, пол и занятие. В общинската сграда на Драма гръцките главорези „въстаници” безмилостно умъртвяват цяла група пленени български полицаи и жени. Прокомунистическият брутален гръцки метеж в тила на армията, предизвиква незабавната намеса на българската войска. Нападната тя действа не само в самозащита в отговор на убийствата на български войници и за да опази областта, но и да предотврати планираното от гърците етническо прочистване над българите. Метежът е потушен точно за два дни. Загиват около двеста български войници и офицери и към 3500 гърци. По гръцки данни тези загуби са 13 000, очевидно в това число, ако може да му се вярва, се включва и пострадало население сред преселените от Мала Азия гърци и турци караманлии, активно участвали в обезбългаряването на областта и обсебили български имоти.
На 3 май 1941 г. правителството образува Беломорска област с център град Ксанти. В новата административна единица е включена Западна Тракия, Източна Егейска Македония и островите Тасос и Самотраки. В новите земи се завръщат около 100 хиляди български бежанци. Сред българомохамеданското население активна родолюбива и просветна мисия изпълняват дружбите „Родина“. Вземат се мерки за ускорено развитие на образованието в Беломорието. Откриват се гимназии в Дедеагач, Ксанти, Гюмюрджина, Драма, Кавала. Възстановяват се българските черкви. Започва се строителство на обществени сгради. Развиват се съобщенията. Усилено се строят и обновяват шосета и ж.п. линии. Откриват се клонове на българските банки. Започва благоустрояването на градовете в този пренебрегван от гръцката власт размирен и обеднял край. Развива се леката промишленост, особено тютюнопреработването. Влагат се частни и държавни капитали. Военната обстановка и краткото време не позволяват тези начинания да бъдат завършени докрай, но следите им още личат.
След преврата на 9 септември 1944 г. новата комунистическата власт не дава заповед за изтеглянето на българските войски от Беломорието цял месец, и Съветският съюз смята да включи региона в следвоенните граници на България, още повече, че районът незабавно е посетен съветски разузнавателни части. Но Великобритания особено настоятелно, а донякъде и САЩ, които вече броят Гърция в своята сфера на влияние, заявяват на преговорите за подписване на примирие с България, че предварително условие за подписване на примирие е опразването от българските войски на Беломорска Тракия в 15-дневен срок. Несъгласни с решението комунистите са принудени да го приемат с цел да не усложняват международния климат, но и България не разполага с козове да запази територията, тъй като по силата на международното право тя трябва да притежава международен договор с какъвто германците през 1941 г. не я сдобиват, а дават територията за временно управление, от който факт се възползват западните съюзници през 1944 г.Независимо от това до 1947 г. се правят упорити опити да защитят българските интереси в областта, но те, след като на България не се признава правото на съвоюваща страна, за разлика от запазването на Южна Добруджа в българските предели, остават безуспешни заради настояванията на Великобритания, на които САЩ не се противопоставят, за присъединяване към Гърция, влязла вече в западния лагер. Единствената символична отстъпка на България е свободен икономически коридор до Бяло море с две корабни места на Солунското пристанище, от които тя така и не успява пълноценно да се възползва.
Година е 2015, горещото банково лято на юг от нас се учеща и тук, добре е поне, че можем лесно да посещаваме земите на дедите ни, а някои дори да си изкупуват имотите обратно. /7plus7.net/
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
10 години членство на България в ЕС и р...
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. getmans1
13. rosiela
14. sparotok
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico