Таня Джоева

„Преди да бъде превзета от чужденците, България ще бъде изоставена от българите. Пред тази неутешителна перспектива въпросът за това кой ще кара кораба с призраците ми изглежда съвсем маловажен. Но корабът с призраците е най-дълбокото пристрастие на днешните български политици.“ Това казва в интервю за Епицентър.бг проф. Валери Стефанов, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. 

„Освен проблем с прииждащите бежанци, България има и свой бежански проблем – десетките хиляди емигранти и милионите обезверени, изпаднали във вътрешна емиграция. И за младите хора България е страница, която се затваря бавно“, твърди проф. Стефанов. 

И още: „Днешната европейска маршировка на място показва липсата на истински лидери. Лидер не е човекът с поста, сграбчилият властта за гушата. Лидер е човекът с идеи, със способността да ги реализира. Какви идеи за бъдещето на Европа и света има възхваляваната машинистка на европейския локомотив Меркел? Или безличният Оланд? Или нашенските знаменосци на прогреса, които периодично притичват от колибките си за съвети до белите домове на господарите си?“  /epicenter.bg/

- Има ли криза на лидерство и в Европа - проблем, който смятахме, че е характерен най-вече за България? 

- Светът е управляван много дълго от безлични посредствености и много кратко от истински лидери, хора на знанието, волята, мъжеството, проправените пътища. Спомнете си времето около Втората световна война, какви посредствености са удавили тогавашна Европа в ямата. 

Днешната европейска маршировка на място отново ни показва точно това – липсата на истински лидери. Лидер не е човекът с поста, сграбчилият властта за гушата. Лидер е човекът с идеи, със способността да ги реализира. Какви идеи за бъдещето на Европа и света има възхваляваната машинистка на европейския локомотив Меркел? Или безличният Оланд? Или нашенските знаменосци на прогреса, които периодично притичват от колибките си за съвети до белите домове на господарите си? Липсващата дъбочина на мисълта по традиция се компенсира от ъгъла на послушно наведената глава.

- Отношението на българите към бежанците и към ромите изостри въпроса: толерантен ли е съвременният българин? 

- Последователно твърдя, че подобни въпроси нямат правилен отговор, по-точно – нямат еднозначен отговор. Хората са различни и колкото и да се опитваме да ги вмъкнем в прекалени обобщения трудно ще ни се удаде. Проблемът не е в статичния психологически профил на българина, а в способността на държавата и обществото да се справят с все по-драматично настъпващите предизивикателства. 

Ромите са дори по-опасни от бежанците, защото те са нашите вътрешни бежанци. Огромна част от тях са буквално избягали от образователната система, от системата на социалните отговорности, от елементарните цивилизационни стандарти. Гетото не е място, гетото е съвкупност от така описаните бягства. Държавата съвсем скоро ще колабира, особено ако масивите с подобно население продължават да се увеличават. Не само социалните системи ще се пропукат, самата социална тъкан може да некрозира фатално. 

Не можеш да си позволиш в рамките на модерна европейска държава да отглеждаш и да издържаш номадски общности. Не можеш да неглижираш с разсеян поглед поведението на термити, които буквално изяждат цели села, а вече и градове. Държавата-призрак не е добро място за смислен живот. Това което казвам, не е ксенофобия, то няма отношение към етноса като такъв, а към неговия обречен и обременителен социален статус. То има отношение към собствената ни безотговорност да удавим с цялата си жестокост цели поколения цигани в гетото на излишните и в образа на опасните. 

- Създаде се следната матрица: българите чакат българските политици да им оправят живота, българските политици чакат указания от Брюксел. Как изглежда тази матрица на фона на острия бежански проблем? 

- Принадлежността към една или друга структура е тъкмо това – поемане на ангажименти и плащане на цена. Проблемът е, че Центърът обикновено трудно вижда и слабо разбира какво се случва в периферията. Това слабо зрение може да се нарече и бюрократична слепота. Европа е прекалено различна, но нейната унификация се налага все по-силово. 

Освен бежанския проблем с прииждащите чужденци, България има свой български бежански проблем. Това са десетките хиляди хора, които напускат държавата и все по-рядко се връщат в нея. Това са милионите обезверени, изпаднали във вътрешна емиграция човеци. 

България е страна, която има огромни проблеми с мотивацията на нацията си. Преди да бъде превзета от чужденците, тя ще бъде изоставена от самите българи. Пред тази неутешителна перспектива въпросът за това кой ще кара кораба с призраците ми изглежда съвсем маловажен. Но корабът с призраците е най-дълбокото пристрастие на днешните български политици. /Цялото: epicenter.bg/