В момента никой не обича и не уважава България

Неспирният поток от грешки във външната политика на България доведоха до нов неприятен момент за страната. Още през 2012 Борисов организира (глупаво е да се вменяват подобни правомощия на тогавашния външен министър Николай Младенов) среща на сирийската опозиция в Правец, за която се твърди, че е приютила голяма част от бъдещия елит на Ислямска държава. После постепенно обтегна отношенията с повечето съседи. При събитията в Гези парк посъветва Ердоган да си подаде оставката и после да го изберат наново. Оттогава турчинът повече не го прие и нямаше ласкави демонстрации на близост. Същото се случи при протестите в Македония, където българският министър-председател посъветва Груевски да си подаде оставката и прие в София опозицията в разгара на демонстрациите. Последният още си е премиер. В Сърбия не смее да ходи по някакви неясни причини. В неговата реторика румънците се оказаха фалшиви борци с корупцията, въпреки че резултатите им са видими. Те направиха всичко възможно да се откачат от тандема с България и се прикачиха към Вишеградския и Западнобалкански формат, като изолираха страната ни на няколко важни регионални срещи. Гърците не послушаха Бойко Борисов да си връщат парите и си преизбраха Ципрас. И там нещата са хладни.

Борисов блокира подписването „Южен поток“ и си навлече гнева на всички страни по трасето, където медиите изобилстваха от анти-български публикации. Ловкият играч вече дълго време се опитва да лъже и мотае руснаците за енергетика, военни самолети и т.н. На тях явно им омръзна неговият подход. Плевнелиев поне е ясен и директен.

Премиерът ни зае позата на малкия лакей, който слуша „началниците“ и им дава любезни напътствия. Но това не отлепи България от позорното 28 място в ЕС по бедност и развитие.

Като капак на всичко по време на бежанската криза единствен се залепи за полата на пропадащата Меркел. Всички източноевропейски страни (без България) заеха ярка обща позиция срещу политическите решения на Брюксел (квотното разпределение), докато той се оказа единственият пoлитик от Източна Европа, който се съгласи с всичко, обяви политика на отворен прием, реши да шикалкави и стана ключодържател на германската канцлерка. И тя използва случая да покаже, че Източна Европа не е срещу нея, като посочи балканския колаборационист за нагледен пример. България остана без съюзници и приятели.

Дълги години, претендиращия, че идва от сектор сигурност Бойко Борисов не направи нищо за укрепване на службите за сигурност и за охраната на границата. Дори по негово време голяма част от центъра на София случайно се арабизира.

И така до момента, когато борещият се за политическо оцеляване Борисов попадна в ръцете на Ердоган. Прииждащите към българската граница нелегални имигранти бяха спрени от мощната турска военна и полицейска машина чак преди българската граница. Посланието е ясно. Ако Ердоган реши да пусне само няколко хиляди души, Борисов ще бъде пометен от политическата сцена. И затова с охота зареди дежурните си хвалебствия към валията на Одрин и турския президент. Всяко нещо си има цена и турците ще си я поискат. Факт е, че в момента никой не ни обича и уважава. Слугинското поведение не е политика.

Р. Бояновски

22 септември 2015