Националистични идеи в политиката на САЩ? категория: Статии - в петък, септември 25, 2015 - Няма коментари      Многократният кандидат за президент Линдън Ларуш изнася реч на полугодишната
конференция на американския университет ,,Шилер" в Рестън, Виирджиния, на 16 февруари 2002г., откъси от която ще разгледаме по-долу.

   Ларуш се числи към критиците, които директно назовават нещата с истинските им имена, що се отнася до задкулисната политика на Съединените щати във връзка с увеличения брой военни интервенции, които той анализира като логични и същевременно планирани последици от атентатите в Ню Йорк и Вашингтон.

   Речта му е особено интересна, защото той назовава истинските причини за военната истерия, както и източниците на десните сили, които съществуват в американската върхушка.

   Под заглавието: ,,Последната битка на една умираща система" Лаурш казва: ,,Всеки, който следи внимателно ситуацията в света, знае, че финансовата система се разпада. Последната битка е кризата Енрон. За разлика от другите аз отдавна предвидих, че този развой е неизбежен. Още през август 1971г. се сбъдна една прогноза, която бях направил около единайсет години по-рано: че през втората половина на шейсетте години световната финансова система ще реагира подобаващо, ще доведат до срив следвоенната система на Бретън-Удс. Така и стана в средата на август 1971г.: 
   След като прогнозата ми се сбъдна, аз заявих, че Съединените щати и светът би трябвало да решават: 1971 година е началото на процес на разпад на американската икономика и на световната икономика и ако не се променят отделени политически елементи, за които правителство на Никсън беше типичен пример, това би довело до фишизъм."

     Досегашното изложение подчерта доста внушително политическите претенции на американското на американското правителство по отношение политическата и военна хегемония на планетата, както и начините и средствата, които е готово да използва. Историята - преди всичко американската - доказва, че позицията на господство в условията на капиталистическата система може да има само една цел: война, експлоатация и потисничество!

   Достатъчно е да се сетим за американската политика на въоръжаване, която е ярък пример за това.

   Да се върнем обратно на речта на Ларуш:
   ,,Ние наистина се намираме на ръба на фашизма. При това има три аспекта. Първо имаше опит за преврат. Експертите знаят, че не е възможно да е бил Осама бен Ладен, както който и да било от онази част на света. Технически не би могло да стане. Всеки, който има бегла представа от системи за сигурност (станах един вид специалист по тези въпроси, що се отнася до ИСО), знае: такова нещо не е възможно в Съединените щати, стига да не е имало проява на някаква изключително голяма небрежност или съзнателна инсценировка - или комбинация от двете...  В армията и в други институции на САЩ има течение, което приблизително от 1960г. действа много активно, но съществува още преди това. То иска да съсипе американската традиция, включително и военната традиция, каквато я свързваме с генерал Дъглас Макартър или главнокомаднващия съюзническите войски в Европа по време на Втората световна война, генерал Айзенхауер. Уволнението на Макартър вече е крачка в посока на новата концепция за воюване. Вместо да решим кризата в Корея, ние продължихме Корейската война и на практика тя не  свършила и до днес. Настоящото американско правителство иска отново да я възобнови, за да обяви официално стратегическа конфронтация с Китай. Продължената Корейска война стана след това образец за така наречената ,,Виетнамска война". Войната в Индокитай беше съзнателно проточена и никой не излезе победител - нещо, което е в пълен разрез с традиционната американска военна доктрина."

   Линдън Ларуш подчертава, че старата американска традиция във военното дело почти не съществува в днешното време. Затова пък налице са течения във въоръжените сили, които имат засилено участие в някои мозъчни тръстове и които по отношение военната стратегия следват примера за Вафен СС на националсоциалистите. Според Линдън Ларуш образец за Вафен СС от своя страна е Grande Armee на Наполеон. Наполеон е първият съвременен фашист.

   Ларуш пише още: ,,Какви са целите на тези хора? Да вземем един човек, тясно свързан с Хенри Кисинджър: Майкъл Ледийн. Ледийн написа в Швейцария дисертация на тема ,,Универсален Фашизъм". Докато Хитлер и Мусолини са смятали, че фашизмът се отнася само за една нация, тези хора смятат: ,,Не, това не е достатъчно. Ще премахнем всички национални държави и ще имаме световна империя на универсалния фашизъм, който ще управлява с военни средства по примера на римските легиони, Наполеоновата Grande Armee и Waffen SS." Що се отнася до Вафен СС, те не го заявяват открито, защото би се приело като ,,проява на лош вкус"; но ако човек прочете книгите им, изследва целите им, разгледа действията и политиката им, която провеждат хора като Вулфовиц, Ричард Пърл или Джо Либерман, се получава точно този образ на универсалния фашизъм."