През 50-те години на миналия век пилоните близнаци на световния антикомунизъм бяха Америка на Дуайт Айзенхауер и Римокатолическата църква на Пий XII.
През 80-те, последното десетилетие на Студената война, Роналд Рейгън и полският папа Йоан Павел II бяха стожерите на съпротивата.
Когато Папа Франциск пристигна във Вашингтон, това беше една много различна страна от Америка на Айзенхауер или Америка на Рейгън.
И католицизмът посрещна един нов тип папа.
В Америка 2015 хомосексуализмът, планираните аборти и еднополовите бракове – все срамни престъпления в Америка на Айзенхауер и смъртни грехове в катехизиса на Пий XII – днес са си извоювали конституционни права.
Това представляват ценностите, които определят Америка на Барак Обама, ценностите, които нашите служители отстояват в Обединените нации, ценностите, които ние проповядваме на света
Това, което Айзенхауер виждаше като упадък, Америка на Обама нарича прогрес. И сред най-шумно аплодиращите са нашият католик вицепрезидент Джо Байдън и католикът лидер на Демократическата партия и бивш говорител на Камарата Нанси Пелоси.
От времето на Айзенхауер християнството – вярата, която формира Запада, започна да изчезва от обществения живот на американците. Библията, молитвата и цялото християнско изкуство, книги и символи бяха заличени от държавните училища. Също както в Куба, когато Фидел Кастро взе властта.
Вярата, с която бяхме закърмени, не може да бъде изучавана в държавните ни училища.
Америка е различна страна днес – една светска и постхристиянска нация, която е на път да се превърне в антихристиянска. Някои се чувстват като чужденци в своята собствена страна. От гледна точка на традиционния католицизъм американската култура е един открит канал. Един оглушителен трафик на порнография.
По ирония на съдбата всичко това се развива в държава, която някога е била „страната на Бог”. В същото време Владимир Путин се стреми да установи отново източноправославното вероизповедание като основа на морала и правовата държава в Русия. А в The Wall Street Journal пишеше, че Си Дзинпин се опитва пак да въведе китайските си комунистически другари в учението на конфуцианството.
Светът се преобърна с краката надолу. Всяка цивилизация е склонна да признае необходимостта от вяра. Освен Запада, който загуби своята вяра и се лута и умира без нея.
В една статия в New York Times – „Губят ли западните ценности своето влияние”, Стивън Ерлангер пише: „При своето отхвърляне на западните либерални ценности за равенство между половете и избор на полова ориентация консервативна Русия намери общ език с мнозина в Африка и с религиозните учения на исляма, Ватикана, фундаменталистите протестанти и ортодоксалните евреи”.
Това, което Ерлангер описва като консервативна Русия, изглежда като споделяне на американските ценности, но ценностите на Америка от 1955 – една различна държава от Америка 2015.
Което повдига въпроса: променя ли се моралната истина?
Съдията Оливър Уендъл Холмс пише: „Най-добрият тест за истината е поривът да бъдеш приет на пазара на конкуренцията”.
Но истина ли е това? Десетилетие след провала на бирения му пуч в Мюнхен (8–9 ноември 1923, бел. ред,) за партията на Адолф Хитлер гласуват най-големият брой избиратели, които някога са гласували в Германия на демократични избори.
Той успя на пазара на идеи. Но дали това признание прави идеите на Хитлер истина?
И все пак не става дума и за истината на Уинстън Чърчил, иконата на поклонниците на демокрацията, който казва, че „най-добрият аргумент срещу демокрацията е петминутен разговор със средния избирател”. Католическата църква също е изправена пред засилваща се криза на моралната последователност и достоверност .Църквата на Пий XII и Йоан Павел II учи, че вековната истина на десетте Божи заповеди е развенчана, а истината на Проповедта на планината (Планината на блаженствата, бел. ред.) е вечна. Тези папи също учат, че църковният брак е неразрушим , че хомосексуалността е неестествена и неморална, че абортът е убийство на невинни неродени, мерзост. Дискусиите във Ватикана редовно се четат, за да се оспорват доктрините на непогрешимата църква и да се направи тя по-привлекателна за онези, които са я отхвърлили.
Когато Папа Франциск пристигна в Америка, някои католици призоваваха да не се отричат противозачатъчните средства и хомосексуализмът и да се допусне ръкополагането на жени. Епископалната църква, която прегърна всички тези „реформи”, че и повече, изглежда поема по пътя на мохикана Джеймс Фенимор Купър.
В Куба папа Франциск отказа да говори за репресиите срещу братята Кастро.
А дали той няма да избегне и въпроса за моралната криза на Америка, предпочитайки бърборенето за неравенството в доходите и изменението на климата? И така да намерят допирни точки с Обама?
Ставащото във Ватикана през последните две години е морално объркване.
Както архиепископът на Филаделфия Чарлз Чапут напомня, „объркването е от дявола”. Това важи и за разкола.
Дали пък след като станаха победители в 70-годишната идеологическа борба срещу един от най-големите врагове, които човечеството някога е познавало: марксизма-ленинизма, Съединените щати и Католическата църква не затънаха в същата назадничавост и разпад?
Патрик „Пат” Бюканън е американски политик и журналист. Той е бил съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. Бюканън е автор на книгата „Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?”. Текстът САЩ и католицизмът са в криза е публикуван на http://buchanan.org/blog
Превод от английски език: Пепа Витанова
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. zaw12929
13. stela50
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69