Провалът на представителната демокрация   в четвъртък, декември 10, 2015   Исландската революция представлява ярък пример за автентичното народно участие в политическия живот и показва огромните предимства на една нова система от правила, управлявана на социална основа, а не от върховете.

   Настоящите демокрации имат класическа пирамидална структура, където управляващата класа изключва народа от процеса на вземане на решения и контролните функции върху правилното функциониране на публичната администрацията. Повече от 70 години история показват пълния провал на реда, наричан представителна демокрация, която вместо да представлява интересите на народа винаги е закриляла лобитата и кастата на властта. Да се смята, че е възможно делегиране на опазването на нашите права на някого, върху когото нямаме никаква реална власт за контрол, е най-голямата утопия в съвременната история. И сега плащаме последствията.

   Самото право на глас не представлява никаква гаранция за демокрация и дори и най-наивните граждани знаят много добре, че която и партия да изберат, нито една от тях няма да се грижи за разрешаването на техните проблеми. Обществото ще продължава да бъде експлоатирано, докато елитът по върховете ще продължава да трупа привилегии, богатства и власт. Някои прости примери от действителността са достатъчни да напомнят колко подвеждащ и измамлив е механизмът, с който олигархичната система наподобява демокрация:

• Предизборните обещания системно се пренебрегват и депутатите, след като са избрани, имат свободата да се преместват от една парламентарна група в друга (от ляво в дясно, център и обратно) според собственото им удобство. Това е истинска измама по отношение на избирателите, известна като политическа трансформация, и само в Италия от 2008г. до 2012г. са извършени 161 такива промени, след като парламентаристите са въведени в длъжност;
• Корупцията в политиката е на дневен ред по време на последното правителство (2012г.) и разследваните и/или осъдените за корупция, подкупи, измама и злоупотреба със служебното положение са 90 - впечатляващ брой, като се има предвид, че става въпрос само за потвърдените случаи. Някои деяния в парламента дори са уловени от журналистите, докато депутатите излизат от столовата с пълни торби с хранителни продукти, предназначени за частните домове на почетните народни представители. Тези хора явно смятат, че имат право на тази легитимна плячка, която трябва да бъде разделена, и случаите, когато депутатите не страдат от скрупули, за да се възползват, са много редки изключения;
• Възлагането на обществените поръчки се управлява от истински бизнес комитети между политици и индустриалци. Скандалът за подкупите за реконструкцията на град Акуила след земетресението от 2009г. е скорошен пример за това;
• Липсата на морал у кастата на политиците като цяло е пред очите на всички и лидерите на различните фракции са принудени периодично да сменят име или символ на партия, за да могат отново да се появят на избори и да изглежда, че предлагат нещо ново;
• Едва 64,6% от парламентаристите са завършили висше образование, а много от тях дори не са в състояние да отговорят коректно на елементарни въпроси от обща култура на журналистите;
• Търговията с гласове дава възможност да бъдат избирани хора с ниско интелектуално и морално ниво.

   Състоянието на корупция в италианския парламент е най-сериозното в цяла Европа и нивото на нетърпимост сред хората към политическия свят е нараснало до такава степен, че т. нар. партия на отрицателен вот има абсолютно мнозинство.      Другите западни демокрации също споделят такъв исторически провал, дори и в по-малка степен. Всички индустриализирани страни, които продължават да провеждат гласуване с представителния метод, смятат тази система за единствено възможна. В крайна сметка болшинството от тези, които не гласуват в знак на протест, и тези, които гласуват като последна нарежда, не са наясно с алтернативите.      Не се знае например, че съществува демокрация на участието (пряка демокрация) - най-древната система без политически правила, която позволява на народа да участва активно в управлението, като така значително да намали правомощията на парламента. Концепцията на пряката демокрация е толкова немила и недрага в действащото обществено управление, че медиите и политическите партии се опитват да я дискредитират по всякакъв възможен начин, като я обвиняват в популизъм. Фактът, че от години е приета в модерни страни като Швейцария, е достатъчен да опровергае всякакви демагогски намеци.      Единствената реална и голяма утопия е да вярваме, че могат да се коригират социалните дисбаланси, корупцията и прекомерната власт на олигополите, като продължаваме да използваме инструмента на делегирането.