19 December 2015 

Автор Милена Янинска

Имам въпрос към родителите у нас – вие можете ли да четете?

Вие знаете ли, че децата ви посещават училище?

Отваряте ли учебниците им?

Разбирате ли какво се случва между кориците?

Децата задават ли ви въпроси?

Вие какво им отговаряте?

Това нормално ли е, според вас?

Не сте ли притеснени?

Защо нищо не правите?

Поредният абсурд у нас, който е посрещнат с гостоприемно равнодушие. Или простодушие. Не знам вече наистина.. арсеналът ми от обяснения, оправдания и НЯКАКВА логика, каквато и да е, е изчерпан.

Аз недоумявам пасивността на българския родител.

Започвам да си го обяснявам с неразбиране на сериозността на ситуацията, а това е критично нисък интелект.

Когато бях малка, с дядо четяхме всички български автори – от Йовков до Смирненски! Учех наизуст стихотворенията на Ботев, а родителите ми ме изпитваха на уроците за другия ден, обясняваха ми, каквото не разбирах и ми помагаха с домашните.

Днес се чудят дали да оставят Ботев и Вазов на новите поколения, „Даваш ли даваш, Балканджи Йово“ им се струва недостойно за изучаване произведение, мислят как по-деликатно и безобидно да представят пет-вековно робство, а включват мутрите и джиповете в учебниците, докато децата ни учат цигански песнички по „Музика“.

Към Министерството нямам въпроси.

Те разполагат само с рамене, които да вдигат по всеки повод и при всяко запитване. Толкова си могат.

Учителите са поставени при тези обстоятелства и при още редица унизителни други, така че и от тях не можем да търсим отговорност и яснота.

Но родители – вие какво правите?

Осакатявате децата си интелектуално с бездействие и прехвърляне на отговорността за обучението им върху странични хора.

И какво като те са виновни? При положение, че утре вашият син ще бъде идиотът в кварталното кафене?

Или идиотът на строежа в Лондон. Има ли значение.

Днешните учебници възпитават утрешните идиоти. А техните настойници мълчат.

Защо мълчите?