Той е едър. Дори дебел. Походката му е бабаитска. Погледът му е тарикатски, а очите му шарят като очите на някой старшина от артелната, който се оглежда, за да не пропусне някоя забравена пита кашкавал, та да я прибере и вечерта да си я занесе у дома.
Той се държи свойски, повече от фамилиарно с всички, които са във властта му. Обича да потупва хората по раменете, обръща се към тях с гаменското „Батка, как е?“. Не му пука, че компрометира авторитети и уважавани хора.
За него нещата от живота са повече от прости. За него няма тайни и загадки. Всичко му е ясно. Всичко му е подвластно. Не се интересува от литература, изкуство, музика. Обгражда се с хора, за които е сигурен, че ще му се подчиняват безусловно и няма да му натрапват мненията си, ако не ги е питал.
Той е раздразнителен, самовлюбен, завистлив и отмъстителен. Много му е трудно да прикрива недостатъците и пороците си. Често забравя дори да прави опити да ги скрива. Избухлив е. Обидчив е. Гневът му често преминава в ярост, която не умее да контролира.
Безочлив е и не се свени да се отрича от думите си по няколко пъти, както и да внушава, че искал да каже това, а не онова.
Той се мисли за национално богатство и е убеден, че държавата без него ще се разпадне за минути.
Склонен е да поучава, да назидава, да повишава тон. Не търпи възражения, а чуждите мнения го вбесяват.
Мисли се за непредвидим и не осъзнава, че е много предвидим, защото е елементарен. Но обича да забавлява простолюдието, като му се показва в спортен екип и веселяшки вкарва голове в празни врати, защото вратарите не смеят да шукнат, когато насочи топката към тях.
И така нататък…

Любо Кольовски

Колаж: Кирил Стаменов