Интервю на сирийския президент Башар Асад за австралийската телевизия SBS).

Изминаха повече от 5 години от началото на кризата в Сирия. Според някои данни, са били убити около 250 000 хиляди души, мнозина от тях граждански лица. Има хуманитарна катастрофа, която не бива да се отрича. Какво е Вашето мнение, докъде е стигнала кризата и има ли на хоризонта признак за изход от нея?

Разбира се, признаците са видими и решението е съвсем ясно. То е много просто, но все още не е възможно. Просто е, защото е много ясно, как да се води диалог между сирийците за политическия процес и в същото това време да се бориш с тероризма и терористите в Сирия. Без реална борба с тероризмът няма да се стигне до решение. Но това е невъзможно, тъй като страните, които поддържат тези терористи, било то западни или регионални като Турция, Саудитска Арабия и Катар, които не искат да прекратят оказването на логистична помощ за терористите. Ако ние започнем да пресичаме тази логистична подкрепа и сирийците тръгнат на диалог и дебат за Конституцията, за бъдещето на Сирия и нейната политическа система, то решението ще бъде много близко и постижимо.

На Запад в момента в много от информациите се твърди, че краят на Ислямска държава е близък. Така ли е според вас? Колко време Ви дели от връщането на много важния град Рака?

Това не е състезание. Рака е толкова важна, колкото и Алепо, Дамаск и всеки един друг град. Опасността от терористичните групировки не е в това, каква територия те заемат, защото това не е традиционна война, а е в това, доколко те могат да насадят своята идеология в съзнанието на жителите в района, където се намират. Индоктринацията е най-опасното нещо. По този начин достигането до Рака от военна гледна точка не е много сложно, това е въпрос на време и ние се движим в това направление. Но когато говорите за война, въпросът е в това, какво може да направи другата страна или да кажем врагът, a това е пряко свързано с усилията на Турция, особено Ердоган, с подкрепата на тези групировки, защото това е, което се случва от самото начало. Ако се говори за Сирия като за изолирана арена на военни действия, този регион (Рака) може да достигне за няколко седмици или месеци, но без да се вземат под внимание турските усилия на подкрепа терористите, всеки един отговор ще бъде откъснат от реалността, безсмислен.

Господин президент, обезпокоен ли сте от неотдавнашните сблъсъци между вашите въоръжени сили и съюзниците от «Хизбула», за които се споменаваше в съобщения?

Сблъсъците между нас и «Хизбула»? Не е имало никакви сблъсъци. Те поддържат Сирийската армия, не воюват против нея, а са нейната страна. Сирийската армия и «Хизбула» сподкрепата на руските въздушни сили се борим против всички въоръжени формирования, било то Ислямска държава, «Джебхат Ан-Нусра» или всяка една друга групировка свързана с «Ал Кайда» и автоматино свързана с «Джебхат Ан-Нусра» и ИД.

Тоест, неотдавнашните информации за сблъсъци не са истина?

Не, говореше се не за сблъсъци, а за разногласия, което, обаче, също не е вярно. Ако погледнете неотдавнашното съвещание на министрите на отбраната на Сирия, Русия и Иран в Техеран ще видите, че има добра координация в областта на борбата с тероризма.

За да стане ясно, Вие смятате ли, че всички опозиционни групировки са терористични?

Разбира се, че не. Когато говорите за опозиционна групировка, действаща с политически методи, то това не са терористи. Но ако започнеш с картечница или всяко друго оръжие да тероризираш хората, да нападаш цивилното население, държавната и частната собственост, то ти си терорист. Ако става въпрос за опозицията, то тя трябва да бъде сирийска, не може да действа по задача и от името на други страни, такива като Саудитска Арабия и всяка друга. Опозицията трябва да бъде сирийска, със сирийски корени, какъвто е случаят във вашата страна. Аз мисля, че е еднакво във всички страни.

Неотдавна казахте, че споразумението за прекратяване на огъня е дало на сирийския народ поне искрица надежда. Какво става 5 месеца по-късно?

Споразумението за прекратяване на огъня и досега си оставя ефективно, но не бива да се забравя, че терористическите групировки ежедневно го нарушават. В същото време, в съответствие със споразумението е наше правото да реагираме, когато терористите атакуват правителствените сили. По този начин, сега можем да кажем, че в повечето райони споразумението остава в сила, но в някои райони не действа.

Съществуват различни версии за началото на сирийската криза. Някои казват, че е започнала с това, че деца са започнали да пишат по стените антиправителствени лозунги, а правителството се е разправило жестоко с тях. Разбирам, че Вие не приемате тази версия. От ваша гледна точка как започна кризата?

Това беше съчетание на редица фактори. Някои излизаха на демонстрации, защото искаха реформи. Ние не можем да го отречем. Не можем да кажем, че всички са били терористи или наемници. Но голяма част от тези протестиращи, и тук не говоря за истинските демонстранти, получаваха пари от Катар за излизане на тези акции. В следващият етап те започнаха да получават пари от Катар, за да преминат към въоръжени действия. По този начин започна кризата. Историята с арестуваните деца е измислица. Разбира се, винаги във време на теренни действия стават грешки, както това се случи в САЩ в последно време, през миналата година. Но това не е причина хората да вземат картечници, да убиват полицаи, войници и т.н.

Вие говорите, че някои от тези хора са изразявали законна необходимост от реформи. Било ли е това резултат от деспотичните действия, предприети от вашето правителство?

Не, реформите в Сирия започнаха още през 2000 година. Някои смятат, че процесът на реформи вървеше бавно, а други, че той беше бърз, субективно е, а не обективно, но се движим с тази посока. Това, че въпросът не е бил в реформите се потвърждава от това, че всички необходими реформи бяха осъществени от самото начало на кризата, 5 години назад, обаче нищо не се промени. Променихме Конституцията и законите, които опозицията искаше да се изменят, а също така много други неща, но нищо не се случи. Работата беше не в реформите, а в потока на пари от Катар. Мнозинството хора, които в началото на кризата, искрено искаха реформи, сега престанаха да излизат на демонстрации и да протестират против правителството, а си сътрудничат с него. Може да се каже, че те не поддържат политическият курс на правителството и това е тяхно право. Това е нормално, но те не действат против правителството или държавните учреждения. Те се различават от тези, които поддържат терористите.

Един от въпросите, който предизвика удивление около Сирийската криза е защо вашите близки съюзници Иран и Русия ви останаха толкова лоялни.

Защото не става въпрос за президента, не става въпрос за човек. Това е абсолютно не вярно тълкование или да кажем грешно разбиране на Запада, а може би и е част от пропагандата, че Русия или Иран поддържат Асад или президента на Сирия. Това не е така! Хаосът в Сирия ще доведе до „ефекта на доминото“ в региона, ще повлияе и на други страни, в това число на Иран и Русия, а в по-натам и на Европа. Като защитават Сирия, те защитават собствената си стабилност и собствените си интереси. В същото време това е въпрос на принцип – те защитават сирийския народ и неговото право на самозащита. Ако те биха защитавали само президента, а народът не е бил на неговата страна, то президентът, само на подкрепата на Русия и Иран, не можеше да се задържи в продължение на пет години. Тоест този въпрос засяга не само президента, а ситуацията като цяло или да кажем общата картина на събитията.

Имате ли пряк или непряк диалог със САЩ?

Нямам никакъв диалог. Индиректно, да, чрез различни канали. Обаче, ако ги попитате, ще отрекат. Но реално съществуват, някакви скрити канали.

Какви са тези канали?

Да кажем, че има бизнесмени, които пътуват по целия свят и се срещат с официалните лица на САЩ и Европа, правят срещи в Европа. Опитват да предават определени послания, но нищо сериозно. Смятаме, че администрацията на САЩ не е заинтересована от разрешаването на сирийския проблем.

Наскоро имаше информация, че над 50 американски дипломати са призовали за нанасяне на ефективни военни удари срещу Сирия. Това предизвиква ли у вас някакво безпокойство? Според вас, това показател ли е на по-агресивна политика на САЩ по отношение на Сирия?

Не. Привържениците на войната присъстват във всяка американска администрация, това не е нещо ново. Действително не сме обезпокоени от конкретното изявление, но нас ни тревожи общата политика и действия на Вашингтон. Разликата между настоящата и предишните администрации, например администрацията на Буш, е в това, че Буш изпрати своите сили, а тази администрация изпраща наемници и отначалото на кризата си затваря очите за действията на Саудитска Арабия, Турция и Катар. Политиката остана предишната, опира се на милитаризъм, но се реализира с различни средства. Следователно, това изявление с нищо не се отличава от реалността «на терен». То призовава към война, а реалността «на терена» е, че това си е война.

Споменахте бившата администрация на Буш. А някои казват, че една от причините, че вашето правителство в продължение на толкова време се държи на власт е нежеланието на американците да влязат в още една близкоизточна война. Така ли е?

Американската администрация, още от 50-те години на миналия век е известна с това, че създава, а не решава проблеми. Вижте какво се случи в Ирак. Буш нахлу в Ирак и за няколко седмици успя да го окупира. И после какво? Работата не е в окупацията… Те са велика сила. Ние не сме. Не е въпросът САЩ да окупират Сирия. После какво? Какво искат да постигнат? Не постигат нищо. Провалиха се в Либия, в Ирак, в Йемен, в Сирия, навсякъде. Създават само хаос. Така че, ако Съединените щати искат да създадат още хаос, могат да го направят. А могат ли да решат проблема? Не.

(със съкращения)

Превод: Борислав Ангелов (политолог)

2 юли 2016 г.