Прочетен: 490 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.09.2016 22:11
Кан(ас) Аспарух
«Тракийската връзка» в етимологията на името "Аспарух":
То е сродно на родения в Тракия пълководец Аспар, когото Йордан определя за гет (De Origine Actibusque Getarum -XLV – 239). Според Херодот гетите са най-храбрия, но и най-справедлив тракийски народ. Други сродни имена с това на Аспарух са тези на Адр-аспос и Хар-аспос – древни царе властвали в Добруджа около девет века преди “идването” на Аспарух. Връзка показва също тракийския теоним Ут-аспиос (епитет на тракийския конник според В.Георгиев) Т.нар. автохтонисти, а и други непредубедени учени, отбелязаха връзката между името Аспарух и това на пълководеца на Източната римска империя Флавий Ардабур Аспар, живял през V век, гот или алан по произход. Намерена беше и връзката между последната част от името на българския владетел „рух” или „рих” и готското „рих” (пример Теодорих), със значение „рекс” – т.е. цар, предводител (латински rex, regis ). Същата наставка се среща и в галското (келтското) „рикс”, например в името Верцингеторикс. Същата тази титла е позната и сред траките под формата „рез”. Рез е митичен цар на едоните, участник в Троянската война.
Наставката „рих” – „риг” освен в името на Аспарух, се среща и при Телериг, български владетел управлявал от 768 до 777 година. Действително, последната част на името Аспарух е отделна и най-вероятно означава царска титла. Доказателство за това са формите Испор, където това „рих” „рух” липсва, а е заменено от титлата „цар” – Испор цар. Във варианта Еспере-рих от Именник на българските князе титлата –рих е специално подчертана, както и в арменския вариант на името - Аспар-хрук.
Името на първият български владетел, записано в анонимната българска хроника от 11 век, Испор днес изглежда малко необичайно. Но може да кажем че това е така единствено поради непознаване историята на българските земи в древността. Така името Испор не би изглеждало необичайно, ако българският народ познаваше добре имената на древните тракийски владетели и изобщо имената на древните траки.
Името Раскупор е царско име и е свързано с няколко владетели от династията, управлявала одриското царство. Раскупор е син на Котис, живял през І ви век пр.н.е. Неговият син също се казва Раскупор. Съдбата на двамата владетели е свързана с римското нашествие на Балканите и завоюването на тракийските земи. Кетрипор е друг тракийски цар, вероятно най-големият син на Берисад, живял пред ІV век пр.н.е. Управлението му е свързано с военни действия срещу офанзивата на Филип ІІ Македонски на Балканите.
Едно от най-разпространените тракийски имена е Мукапор, наред със Севт, Битюс Терес, Котис (по-правилно е да се наричат Витю, Тер, Кот) и други. Така името Испор, се вписва съвсем естествено до имената Раскупор, Кетрипор, Мукапор и други.
Не случайно тези имена завършват по един и същи начин. Тракийското „пор” означава - дете, чедо, син. То е свързано с латинското puer – дете, момче, син. Свързано е и с руското „парень” – младеж, момък и т.н. Така името Раскупор означава – „син на Раско”, Кетрипор означава най-вероятно „четвърти син” и т.н.
Антропонимът АСПАРУХ наистина съдържа елементът АСПА-кон. На санскрит вариантът е АСУ, АСВА като първоначалното значение е бърз, бързак, движещ се бързо. Сродни думи на АСУ, АСВА и АСПА са тракийските теоними АСДУЛ, АСПИОС, ЕСВЕНИС ( и двата със значение ездач) а също и нашите глаголи ЯЗДЯ ( придвижвам се бързо), ОАСВАМ СЕ, ОЯСВАМ СЕ, – бързам. Да не забравяме и старобългарската СПЕХЪ – бързина.
Окончанието РУК, РУХ наистина може да е свързано с авестийската дума раоча, санскритската руча- сияние, светлина... да не дабравяме и старобългарската луча- светлина, сияние. Във ведически санскрит както и в тракийския ( древният български) и имало взаимозамяна на Р и Л. Санкритските глаголи рияти и лияти имат значение лея, в езикът на траките пък имаме залт и зард –злато ( Залд-апа, Зард-апа). От тази особеност може да се види, че в далечното минало нашата дума луча –лъч, сияние може да е звучала и като руча, рука- сияние, лъч.
Етимология на "Аспарух" според азиатско-иранската връзка:
В Московския и Погодиновия препис на “Именника” името е предадено като Исперихъ, респ. Есперерихъ, а в Уваровия препис то е Есперихъ. Името Аспар което е аланско и съвр.осетинско е фиксирано и в турските данъчни регистри в първите векове от турското робство Аспар Аспарул, ж.р. Аспарина, Аспаринка, Аспаруна. (ЙЗ-БИ,стр.13) Среща се при чувашите под формата Ишпар, Аспар, Йашпар, Еспер. (ЧАЯ) Името Испор се среща в надпис от манастирския комплекс при гр.Ветово, Русенско, датиран към ХІІІ - ХVІ в., и от манастира в Равна (Х в.). Изказани са разл. хипотези за значението му (aspa+urga - мощен кон,aspa+rauka – бял кон, *aspa+bāra – конник и др. Според В. Абаев, трябва да се разгледа като производно на името Аспар от от *(a)sparag – настъпващ, завладяващ, успешен. В санскрит sparh, spardh, авест. spərəd spar sparкĝa, В хетски ispar, isparra – настъпвам, завладявам. Старостин посочва индоевропейската протоформа *(a)sparag-/*(a)sprāg-ph- стремеж, бяг, настъпление, натиск. (IEE) В. Абаев посочва съвр. осет. фамилия Жfsжrжgtж, произлизаща от името Жfsжrжg ( Жфсжржг) което е съвр. форма на аланското Aspаrak , идентично с българското Аспарух, Исперих.
Можем да стигнем до заключението, че и двете тълкувания стигат до заключението, че Аспарух, Есперих означава бял или светъл конник, т.е. директно свързан с свещеното животно на българите коня.
Двойното наименование на българските владетели
Двойното наименование на владетелите не е било характерно в големите европейски държави от древността, Римската и Византийската империи. След поемане на властта, всеки техен владетел е запазвал детското и младежското си име [Иван Божилов, Иван Билярски, Христо Димитров, Илия Илиев. Византийските василевси. Под ред. На проф. Иван Божилов. Изд. Абагар. София. 1997]. При древните хуни и техните тюркски наследници също липсва традиция за двойно наименование на владетелите. Съгласно проф. Иван Добрев, съвременен български езиковед-тюрколог, липсват данни, които да посочват, че ранните хунски и по-късните им родствени тюркски владетели са имали по две официални имена [Добрев Ив. К. Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. Изд. Рива. 2005, с. 172]. Той изрежда внушителен списък от литературни източници от чужд и домашен произход, в които няма и намек за хуно-тюркска традиция за наименоване на владетелите с т.н. “двойни имена”, веднаж през младостта и втори път през зрелостта. При иранските народи обаче – перси, парти, източноиранци, е имало традиция за двойно наименуване на владетелите. При възкачване на престола, всеки владетел от Персия и Мидия задължително е изоставял своето детско и младежко име и получавал ново официално име.(самите ирански историци твърдят, че българските племена имат основна роля в създаването на персийската империя. Вероятно прес. владетели взаимстват от българите традицията на двойното наименование)
Ранните български канове и царе приличат на иранските владетели по това че имат по две, някои даже по три имена. Известни са много списъци на ранни български канове и царе, в които всеки владетел е даден с по две имена: Курт – Кубрат, Бат Баян – Безмер, бат Органа - Гостун, родът Дуло - Вихтун, Аспарух - Еспор - Батой (Владин, от тук Влад), Тервел - Изот, Кормисош - Добруц, Звинич (Звиница)-Персиян, Борис - Богорис, Симеон - Лавас, Крум – Каран (Модри ?), Иван Асен I - Белгун, Калоян - Иванич (Иваница, Малкият Иван). При това, някои от тези имена са дадени в официални документи (Курт, Безмер и Гостун в "Именника на българските владетели") и са очевидно официални владетелски имена, а не прякори или прозвища. В Българския апокрифен летопис от XI-ти век цар Самуил е отбелязан като Симеклит и Селевкий. Наред с двойните имена на българските владетели известни са и имената на много висши държавни чиновници и пълководци от първите векове на Дунавска България, но при тях липсват двойни имена от времето на "младостта" и "зрелостта". Явно, традицията за двойно наименование се отнася само за върховните владетели на ранната българска държава.
Трябва да се прави разлика между владетелско (второ) име и произвище. При византийските императори не е имало второ владетелско име, но някои от тях са получавали прякори.Примери за това са Константин IV (668-685), който е носил прякора (прозвището) Погонат - Брадатият; също Юстиниан II (685-695) Риномет – Носоотрязаният; Константин VII (913-959) Порфирогенет – Багрянородни; Василий II (976-1025) Булгароктонос – Българоубиецът; Константин V (741-775) Копроним – Говнонаименованият. Прякорът на последния идва от това, че по време на своето кръщение като дете, той се “изакал” в купела. Второто му прозвище – Каваллин - Кобиларят, идва от увлечението му по конете. Някои от имената, с които са известни ранните български владетели също биха могли да бъдат прозвища. При липса на достатъчно сведения за това, ние бихме могли да получим идея за това от етимологията и семантиката на името.
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69