От Стопанина на 01.10.2016 г. Полезно за здравето, Фракинг, Храни и ГМО Здраве и лечение, Избрано, Храни и отрови

Поглед към дълбоките води на един брак по сметка

Химическият гигант Bayer тези дни закупи земеделската биотехнологична компания Monsanto за $66 милиарда. Този съюз напомня за браковете между членове на средновековната аристокрация, които не се събират по любов, а от желанието да задържат благата в семействата си, като разширяват земите и властта си. А в този случай истинската същност на тези блага изисква специално изследване.

Monsanto е доста известно име. Тази глобална компания създава хербициди и генетично-модифицирани семена. Най-известни са хербицидът Roundup и семената Roundup Ready. Последствията от използването на Roundup будят тревога, тъй като се свързват с принос към зачестяването на аутизма, сърдечните и други заболявания. Генетично-модифицираните семена също пораждат притеснения и се свързват с повишения риск от някои видове рак.

Bayer със седалище в Германия е световен играч, произвеждащ химикали и фармацевтични продукти. Това, което не е известно на мнозина, е, че интересът на компанията обхваща и водата. Подобна на храната, а може би и по-важна от храната, е водата — тя също е условие за живот.

Bayer е основана през 1863 г. и по-късно става част от IG Farben, която произвежда Циклон Б (Zyklon B) — при управлението на Хитлер в газовите камери с него са убивани евреи, цигани, политически дисиденти, хомосексуалисти и други хора. След войната IG Farben е надробена на по-малки компании, сред които AGFA, BASF, Sanofi и Bayer.

Чрез флуоридизацията на водата в концентрационните лагери нацистите извършват химически контрол над онези, които я пият. Като автор, ще си позволя и личното твърдение, основаващо се на продължителни проучвания, че САЩ и техните съюзници имат планове за използване на водопреносните системи като средство за химическо и биологическо нападение, прикривано като естествено възникваща пандемия. Колкото и да е смело това твърдение, подкрепящата го документация е многобройна и включва: документи с планове; промени в законите за локалната употреба на биооръжия, като се дава имунитет на държавни агенти за нарушаването на съществуващите закони при употребата на биооръжия; промени в законите, при които разкриването на информация за водоснабдителните системи от страна на държавни служители се смята за криминално престъпление, и други.

Погледнато повърхностно, интересът на Bayer към водата може да изглежда периферен. Уебстраницата на тази компания заявява загриженост относно ефективното и възобновяемо използване на водата, като признава само че: „Производствените фабрики на Bayer са по целия свят, но само 2% от използването на вода се осъществява в областите, официално класифицирани от World Resources Institute като оскъдни на вода.“

Това, което звучи като доста скромно посягане към водата, добива различен смисъл, ако разгледаме корпоративните връзки на някои директори и съветници.

Марийн Декерс беше CEO (главен изпълнителен директор) на Bayer от октомври 2010 г. до 30 април 2016 г. През този период той е заемал и място в борда на директорите на General Electric — компания, която е нагазила дълбоко във водните технологии.

Вернер Венинг — председателят на борда на директорите в Bayer от април 2002 г. до 30 септември 2010 г., също така е бил член на контролния борд на Siemens AG, Мюнхен. От май 2011 г. до юни 2016 г. той е бил и председател на контролния борд на E.ON AG, Дюселдорф.

Както Siemens, така и E.ON имат голям апетит към водата. Siemens не крие, че „предлага изчерпателно портфолио с интегрирани автоматизирани решения и системи за обработка на питейна и отпадъчна вода, десалинизация (обезсоляване, пречистване) на морска вода, както и решения за водоснабдителните мрежи и поддръжка на съоръженията.“

Главната дейност на E.ON Energie, свързана с водата, е съсредоточена във включената в германската стокова борса компания Gelsenwasser AG (“Gelsenwasser”). По данни на SEC, „Gelsenwasser е най-голямата частна водоснабдителна мрежа в Германия (според обема на доставяната вода)“.

Бившият шеф на Bayer също е поддържал значителни връзки с компании, работещи с вода. Д-р Манфред Шнайдер, който беше директор на Bayer в периода 2002-2012 г., беше и председател на борда на директорите на гиганта RWE. Чрез филиала си American Water Works компанията RWE без излишен шум е изкупувала водни системи навсякъде в Съединените щати.

Но заниманията на Bayer с водата не свършват с нейните управители. И други лица, заемащи позиции сред мениджърите и съветниците на Bayer, са имали сериозно участие в други корпорации за обработка и доставяне на вода. Сред тези корпорации се нареждат Lonza, Emerson, Linde, Evonik, Innovationsregion Rheinisches Revier GmbH, Cabot Corporation, Envia Mitteldeutsche Energie AG и Sulzer, без да сме изчерпателни. Имената на такива, които седят в управленските структури на Bayer, но имат корпоративно вземане-даване с компании, занимаващи се с вода, включват, наред с други, Сю Ратадж, Петра Райнболд-Кнапе, Томас Ебелинг, д-р Клеменс Бьорсиг и д-р Клаус Щурани.

Вернер Бауман е назначен за директор на Bayer през май тази година и като че ли няма връзки с други корпорации.

Бракосъчетанието на Monsanto и Bayer има всички предпоставки да доведе до утвърждаването на контрола не само върху храните, които ядем, и лекарствата, които приемаме, но също и върху водата, която пием. Тези три неща — храната, лекарствата и водата — съставляват основното за поддържането на живота. Ако някога е имало брак по сметка със сватовници от преизподнята, може би е именно този.

Автор: Джанет Фелан¹

Превод: Иван Стаменов

Източник: Activist Post

Бележки:

1. Джанет Фелан е разследващ журналист с публикации в Los Angeles Times, The San Bernardino County Sentinel, The Santa Monica Daily Press, The Long Beach Press Telegram, Oui Magazine и други регионални и национали американски издания. Автор на книгите The Hitler Poems („Поемите на Хитлер“) и EXILE („Изгнаник“). Понастоящем живее и работи извън родината си САЩ. [∧]