Il Giornale, Италия | Русофобията – два века фалшификация, 1 част Публикувано на 09.01.2017 в Свят

Русофобията е чувство, разпространено в англосаксонския свят, чийто корени се намират минимум два века назад в историята.

За англичаните от началото на XIX век Русия се превърна в кошмар, когато император Александър I изгони от Москва французите, преследвайки ги до Париж, където той влезе триумфално на 30 март 1814 г., предопределяйки съдбата на Наполеон.

Този ден се превърна в парализа за дипломатическите кръгове на Лондон и британския двор, който до онзи момент симпатизираше на Москва: ако руснаците могат да стигнат до Франция, значи те могат да отидат, където им е угодно. Англичаните изпитваха страх не за европейския континент, а за Централна Азия, главно за Индия — основата на имперското могъщество на Британия.

Именно тогава пред лицето на внушителната демонстрация на сила от страна на «жителите на степите» получи разпространение една от най-невероятните «фалшификации», измислени, когато и да е в историята.

Ето твърдението в измислицата:

«Завещанието на Петър Велики съдържа указ, издаден от царя на смъртния му одър, в който той планирал бъдещо господство на Москва над Европа и света, започвайки със завоюването на Константинопол».

А ето и истината:

«Завещанието на Петър Велики» e онзи основополагащ документ, който е написан през 1756 г. по заповед на френските официални органи за пропаганда.

Във фалшивия документ се твърди, че цар Петър е отправил наставление към поданиците и наследниците за божествената мисия на Русия:

«В името на светата и неразделна Троица, ние, Петър, император и самодържец всерусийски…, по волята на Всевишния, на когото дължим своята корона, желаем да видим руския народ призван в бъдеще към владичество над цяла Европа», това глави изфабрикуваният от официален Париж документ.

Ако до онзи момент тази фалшификация се използва от французите (за да оправдаят амбициозните амбиции на Наполеон), както и от средите на полските и украински националисти, то при превръщането на Русия в единствена съперница на Великобритания, фалшификацията е подета с пълна сила и от Лондон.
Тя продължава и до днес. / News Front ПП

(край на 1 част, следва продължение)

Лично аз,бих внимавал много,когато се говори за руски,френски,английски и пр. националности.В повечето случай зад тези националности се крие една друга,която обира само позитивите,за сметка на "мериносовите" овце,стригани на "полза роду",без уточнение за кой род става дума и кой род има полза.Но винаги е един и същ! А споменаването на националност е нещо,като споменаването на золумите на нашенските "българи"-циганите,които са български граждани,по нещастно стечение на обстоятелствата,но не са българи.Въпреки това,с тиражиране на действията им и свързването им с името българи...неприятно нали? Не,неприятно,а невярно,дами и господа! Не се оставяйте да ви заблуждават и реагирайте! Н.М.