Докато ДПС подменяше историята, на българите ни забраниха да сме жертви Публикувано на 09.03.2017 в България

Лицето на турския терор – взривеният влак за майки с деца на Гара Буново

По време на т.нар. Възродителен процес насилствено са сменени имената на 850 000 български мюсюлмани. По време на съпротивата на протести излизат общо около 40 000 души (13-15 000 в 24 декември 1984 г. – 19 януари 1985 г. и 25-30 000 в периода 19-27 май 1989 г.), има бити, интернирани, над 1000 са хвърлени в затвори и в концентрационния лагер Белене, десетки са ранени, убити са 1 жена при атентата на гара Пловдив от 30 август 1984 г., 8 протестиращи (включително 1 бебе) в периода 24 декември 1984 г. – 19 януари 1985 г., 7 (4 жени и 3 деца) при атентата на гара Буново, 1 войник е убит с камъни от турска тълпа в периода 19-27 май 1989 г. Общо жертвите са 9 българи (от които 2 деца) и 8 тюркоезични (от които 1 дете). Тримата извършители на атентатите в Буново са разстреляни като терористи през 1988 г.

Това са накратко фактите по Възродителния процес. 26 години след неговото приключване обаче една неприятна тенденция бележи все по-голям ръст в българската политика. Митологизирането на жертвите на процеса и стигматизирането на цялата българска нация за нейната „историческа вина“ се превърнаха в крайна цел на Движението за права и свободи. Независимо дали е на власт или в опозиция, ДПС упорито и все по-настъпателно развява знамето на Турското национално освободително движение в България (както е първото име на възникналото нелегално движение). И резултатите са налице. Едностранчивия подход доведе до пълно забравяне на другата страна на процеса – българските жертви, бруталните действия на турските терористи, програмата на ТНОДБ за отцепване мюсюлманските райони от България, антибългарската дейност на турското разузнаване в България и чужбина. Та жертвите на турските терористи са повече отколкото са жертвите вследствие действията на българските власти! Някой да ги споменава? Напротив – на 11 януари 2012 година Народното събрание прие декларация, внесена от Синята коалиция, с която се осъжда опитът за насилствена асимилация на българските мюсюлмани. В нея се казва: „Обявяваме прогонването на над 360 000 български граждани от турски произход през 1989 г. за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим“. Сегашният министър-председател Бойко Борисов написа в профила си във фейсбук (или го написа този, който му поддържа профила) цяла гневна тирада срещу „най-тежкото престъпление – насилственото преименуване на българските турци“, споменавайки даже убитото дете Тюркян.

Е, аз искам да попитам нещо. Всички знаем за това дете (макар че то загива при нещастен случай, а не е целенасочено убито като българските деца) – на негово име има направена възпоменателна чешма в родното му село, на която всяка година лидерите на ДПС изнасят паметни антибългарски речи. Обаче някой знае ли как се казват децата, загинали във вагона за (забележете) майки с деца на гара Буново? Ще приеме ли Народното събрание осъдителна декларация срещу турския тероризъм в памет на неговите жертви? Ще назове ли убитите дечица Георги и Стефан (едното от които глухонямо) някой български министър-председател? Едва ли… Та за какво споменаване говорим, след като почти 20 години в родното село на един от терористите имаше чешма с надпис на турски език в памет на терористите. На малоумната ни територия, т. е. държава, и трябваха почти две десетилетия да набере смелост и да събори „кървавата“ чешма.

Всичко това са факти. Но те, за разлика от тези в началото, не се споменават. На нас българите ни е забранено да бъдем жертви. Ние можем да сме само насилници и асимилатори. Така само за 25 години ДПС успя, заедно с многобройните си български коалиционни партньори, да подмени тотално българската история. Възродителният процес, който трая 5 години и приключи с повече жертви от българска страна, днес ни се навира в очите ката ден. За сметка на това пълната подмяна на учебниците по история доведе до това, че турското робство вече не се споменава и 5 века турски геноцид се представят като „съвместно съжителство между културите“.

Всеки сам избира дали да бъде роб или да се бори за свободата си. С оглед на всичко изложено дотук като че ли на нашата държава свободата и е омръзнала.

Автор: Костадин Костадинов, 
ПП “Възраждане”