Блогът на Ник :: КОИ СВЕЩЕНИ ЦИФРИ СА ПОЛЗВАЛИ БЪЛГАРИТЕ, ЗА ДА СТРУКТУРИРАТ СВОЯ ЕЗИЧЕСКИ КАЛЕНДАР Автор: shtaparov

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.06.2017 21:30 - КОИ СВЕЩЕНИ ЦИФРИ СА ПОЛЗВАЛИ БЪЛГАРИТЕ,ЗА ДА СТРУКТУРИРАТ СВОЯ ЕЗИЧЕСКИ КАЛЕНДАР Автор: shtaparov

Автор: nikikm Категория: Политика

Прочетен: 724 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 14.06.2017 21:32

КОИ СВЕЩЕНИ ЦИФРИ СА ПОЗВАЛИ БЪЛГАРИТЕ,ЗА ДА СТРУКТУРИРАТ СВОЯ ЕЗИЧЕСКИ КАЛЕНДАР. ФИНАЛНИ ЩРИХИ КЪМ ИМЕННИКА НА ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРСКИ КНЯЗЕ

В нашия древен календар са употребени най-различни цифри,едни от които са поредни номера на годините а други произтичат от броя на боговете и начина,по който са подредени годините в Календарната таблица на Българите. Тук няма да обсъждам календарните термини,означаващи поредните номера на годините а всички останали цифри,въз основа на които е структуриран древния Български календар.

Разглеждането на Календарната таблица и на годишните цикли,произтичащи от нея показва кои свещени цифри са ползвали Българите,за да структурират своя езически календар.

От тази таблица както и от начина,по който дедите ни разделяли сезоните става ясно,че основните свещени цифри в календара на Българите са общо седем:

1. ЕДНО- числото,с което започва броенето в Календарната таблица на Българите.

2. ЧЕТИРИ- идва от четирите посоки на света и от броя на сезоните,на които е разделен Месечния Български календар.

3. СЕДЕМ- броя на конкретните небесни тела т.е. езически богове,изредени в Българския циклов календар.

4. ДЕСЕТ- редицата от десетици,използвана за структуриране на Календарната таблица.

5. ДВАНАДЕСЕТ (наричано още ДВАНАЙСЕ)- броя на годините в Малкия циклов календар,т.е. в Календарния кръг на Българите.

6. ДВАЙСЕТ И ОСЕМ- броя на дните в един Български календарен месец (т.е. дните в един пълен цикъл на Месечината).

7. ШЕЙСЕТ- броя на годините в Големия циклов календар,т.е. в Календарната таблица на Българите.

Проучванията сочат,че Българите не са избрали свещените си числа случайно. В тази статия ще кажа откъде са се взели числата в нашия езически календар и защо са избрани точно тези числа,а не някои други.

1. ЕДНО- числото на Първия бог,роден от Хаоса (Хадеса,Сатурн),т.е. числото на Марс. В зависимост от начина на броене това може да е и числото на Зевс-Юпитер: водача на боговете,но във всички случаи с него започвало всяко летоброене и то било винаги в началото на нашите календарни цикли.

2. ЧЕТИРИ- идва от четирите посоки на света,от четирите сезона,на които дедите ни разделяли своята календарна година,от четирите лица на Дионис (наричан още Свентовит) и от четирите области,на които Дионисовите жреци разделяли земите си. Числото 4 визира и броя на седмиците в Българския календарен месец който,както е казано по-долу,имал по правило 28 дни.

3. СЕДЕМ- идва от броя на основните Български богове,които са представени в Розетата от Плиска и са дали имена на годините в Българския календар. Те са свързани с основните седем небесни тела,обожествени от дедите ни: Слънце, Меркурий, Венера, Марс, Луна, Юпитер и Сатурн. По тази причина всеки календарен месец на древните Българи бил разделен на 4 седмици по 7 дни. Почитта на народа ни към това число прозира от народната мъдрост "Седем пъти мери,един път режи".

Дните от седмицата са седем,защото всеки от тези дни е посветен на един от основните Български богове. Седем денонощия има лунната фаза,7 са основните цветове на дъгата,седем са основните Български богове и почитаните в древния свят небесни светила.

4. ДЕСЕТ- това древно свещено число визира десетте пръста на ръцете,които има всеки човек и броя на основните Божии заповеди. Идеята за Десетте Божи заповеди не е само еврейска: тя е Палеопонтийска и идва от десетте пръста на ръцете,с които древните жреци приемали табличките написани от Бога и почтително ги поставяли в неговите храмове. Първите Божи заповеди са написани без съмнение от Дионис,чието прераждане е Буда- затова в будизма има 10 стъпки към Буда,10 злини и 10 основни съвети на Буда.

Питагор пише,че 10 е числото на Божия ред и съвършенството,а според Корнелий Агрипа то е всемирна число,съдържащо пълния път на живота. В юдаизма е имало 10 сфери на Кабалистичното дърво,което е Дърво на живота у древните Българи,понеже се свързва Богинята Майка (Земята) с Бога Баща (Небето) и в такъв смисъл то е Хермес (Бога на гърма),който олицетворява мъжката сила на Зевс-Юпитер и способността му за оплождане. Явно древните народи много са почитали това число- затова 10 е Колелото на Фортуна (Богинята Майка) у древните римляни- в унисон с него те въвели децимацията,при която се убива един войник на всеки десет в случаите,в които армията системно не успява да победи някой упорит противник.

Според Библията имало 10 човешки поколения преди Ной и още 10: между Ной и Авраам (Абрахам,Брахма). Святостта на това число е регистрирана от индийските цифри,наричана погрешно "арабски": първите 10 цифри от нула до девет се записват с по един знак,а всички следващи до 99 включително- с по два знака. Евреите имали обичай да плащат "Десятък на Бога",от който тръгва турския десятък. Индуската идея за десетка обаче е далеч по-древна,понеже будизмът я наследява от древните Ведически (Арийски,Марсови) племена,които тръгнали от Тракия и завладели Индия преди повече от 3300 години. Затова тя може да се свърже с онова количество стока,зърно или злато,което човек може да носи с двете си ръце т.е. с 10-та си пръста. Това е зафиксирано в мненията на някои стари автори,според които 10 се изписвало с две цифри (едно и нула),понеже Нулата символизирала лявата (нечистата) ръка а Единицата- дясната (чистата).

5. ДВАНАДЕСЕТ- идва от броя на годините,за които планетата Юпитер (и съответния езически бог) пресича еклиптиката и 12-те (но всъщност 13) съзвездия. Тази закономерност се дължи на това,че планетата Юпитер обикаля Слънцето за 12 години- явление,което древните не можели пряко да забележат но регистрирали по косвен път като обиколка на планетата около Еклиптиката (небесната сфера). Затова на запад е обичайно числото 12 да бъде наричано Дузина или Дозина (от думата "Доза"),което в крайна сметка означава Доксина и е производно на името ДОКСА или ДОКСЪ,с което дедите ни означавали Бога на небето Зевс-Юпитер.

6. ДВАЙСЕТ И ОСЕМ. Идва от броя на дните в един Български календарен месец сиреч- от един пълен цикъл на Месечината (Луната). Това става ясно като сравним игнорираната напоследък дума МЕСЕЧИНА (ЛУНА) с думата МЕСЕЦ,която обозначава две неща:

а) месечния цикъл на жените
б) един календарен месец

Думите МЕСЕЦ (от календара) и МЕСЕЧИНА (Луна) говорят,че календарния месец на древните Българи е имал 28 дни- точно колкото един пълен цикъл на Месечината. Това означава,че Българската година е имала общо 13 месеца (364 дни),към които се прибавял 1 ден (Еднажден,Игнажден) а във високосна година и 2 дни,за да стане пълна годината и броят на дните й да се доближи до астрономическата година (~365,25 дни). Названията на месеците в древния Български календар са известни от записките на Раковски,който ги е описал добре като направим уточнение,че след 1018 г. България била принудена да приеме византийското летоброене с неговите 12 месеца и да отхвърли 13-тия си месец,който използвала по-рано.

10. ШЕСТДЕСЕТ (наричано още и ШЕЙСЕТ). Това число е въведено в употреба от Шумерите (слабо индоевропеизиран клон на Кимерите) а по-късно прието и от "Вавилонците" (Халдеите) - те често използвали шейсетичната (шестдесетичната) система за изчисления и броене вместо десетичната,понеже тя е много по-гъвкава: числото 60 има 12 делителя: 1,2,3,4,5,6,10,12,15,20,30 и 60 за разлика от 10,което има само 4 делителя: 1,2,5 и 10. На този етап е трудно да посочим астрономически параметри,свързани с числото 60 което навежда на мисълта,че древните хора са го получили чрез сложно съчетание на някои от споменатите по-горе свещени числа по пътя на събирането или умножението. Китайците без съмнение не познавали магическите свойства на числото 60 преди да опознаят Будисткия календар,а това не е станало по-рано от I-II в.сл. Хр. Българите обаче,както доказахме в друга статия са познавали този календар и 60-годишните му цикли поне от 1 г. сл.Хр. което значи,че те са го ползвали поне 1 век преди китайците и 5-6 века преди тюрките.

Тук ще посоча 4 примерни сценария,които може да са превърнали шейсетицата в свещено число и да са накарали древните езичници да я ползват при структурирането на своя циклов календар:

а) 60 може да е броя на годините,описващи земния път на Арей Дионис.

б) 60 може да е получено чрез просто умножение: 10 х 6 = 60 или 6 пъти по 10 (10+10+10+10+10+10). Свещения статут на числото 10 вече го разгледахме по-горе,а числото 6 описва циклите на Розетата от Плиска. С магията на Розетата от Плиска още не съм занимавал читателите в блога,но пълното й разгадаване приключих преди няколко години. Една от тайните закономерности,които по воля Божия открих в моите изследвания е тази,че Розетата е имала общо 6 цикли: един основен (Цикъл на сътворението) и 5 допълнителни. Ако добавя,че древните хора са схващали всеки отделен цикъл като основа на различен мироглед и пример за революционно преподреждане на света и вселената в един момент ще се окаже,че Десетте Божи заповеди са били общо 60: по 10 за всеки отделен цикъл на Розетата сиреч- за всяко бъдещо преустройство на Космоса и на света.

в) 60 може да е получено и чрез друг вид просто умножение: 5 х 12 = 60. В случая 5 е първото а 12- второто свещено число на Слънцето (Слънцебога Дионис) което значи,че полученото от тяхното умножение число 60 следва да е имало магически свойства в представите на древните езичници.

г) 60-годишните цикли може да са получени от съчетанието на съществувалите в древността петична и дванайсетична система за броене и изчисления,но тези две системи вероятно са създадени заради това,че 5 и 12 са основни свещени числа на Слънцето.

Освен изброените 10 свещени цифри Българите са имали и други като 2,3,5,6,8,9,10,20,30,40,100,1000 и пр. но на този етап нямаме основания да мислим,че те са използвани в структурирането на нашия древен календар.

След като разкрихме свещените цифри на Българите остана да направим още нещо,за да бъдат изследванията върху "ИМЕННИКА" в общи линии завършени: да разтълкуваме в детайли и най-невзрачните загадки,поднесени от неговия текст. За целта ще цитирам текста на този ценен документ заедно с транскрипцията на съвременен Български и ще напиша точните тълкувания на неразгаданите до днес загадъчни изрази и термини.

"АВИТОХОЛ живя 300 години. Родът му Дуло,а годината му Дилом твирем (Венера четвърта).

ИРНИК живя 150 години. Родът му Дуло,а годината му Дилом твирем (Венера четвърта).

ГОСТУН бе наместник- 2 години. Родът му Ерми,а годината му Докс твирем (Зевс четвърти).
КУРТ- 60 години държа (управлява). Родът му Дуло,а годината му Шегор вечем (Луна осма).

БЕЗМЕР- 3 години. Родът на този Дуло,а годината му Шегор вечем (Луна осма). Тези петима князе държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на страната на Дунава Исперих княз,също и досега.

ИСПЕРИХ КНЯЗ- 61 години. Родът му Дуло,а годината му Верени алем (Зевс първи).

ТЕРВЕЛ- 21 години. Родът му Дуло,а неговата година Теку читем (Сатурн трети).

ТВИРЕМ (=Кормесий): 28 години. Родът му Дуло,а годината му Дван шехтем (Марс шести).

СЕВАР- 15 години. Родът му Дуло,а годината му Тох алтом (Хермес девети).

КОРМИСОШ- 17 години. Родът му Вокил,а годината му Шегор твирем (Луна четвърта). Този княз измени рода Дулов сиреч Вихтун.

ВИНЕХ- 7 години. Родът му Укил,а годината му Именшегор алем (Сатурн първи).

ТЕЛЕЦ- 3 години. Родът му Угаин,а годината му Сомор алтем (Марс девети). И този много воюва.

УМОР- 40 дни. Родът му Укил,а [годината] му Дилом тутом (Венера втора)."
Ще направя някои допълнителни обяснения,за да стане ясно защо транскрибирам неясните думи и изрази така. Тук не става въпрос за календарните термини,които са обяснени в други статии а за неясните думи и изрази,които се срещат в "Именника":

1. Вихтун- тълкува се по няколко начина:

а) Вехтин (Вехтия,Дионисовия род),Потомък на Вехтия (Стария) бог сиреч на Сатурн,който е олицетворение на нощния Дионис. б) Витун (без добавеното "Х") т.е. Видун (Ведин,Произлизащ от Бога на Ведическите племена).
в) Виктун (Виктин) т.е. Победител (От рода на професионалните победители). Тази дума формално е латинска но има Български произход,понеже Вики (Победа,лат.ез.)= Виси (Въси: с прех. К-С) т.е. Дар от Навъсения бог (Подарен от Марс,Породен от Марс-Дионис). Титлата БАГАТУР,която използвали Българите също е свързана с тази проблематика понеже,макар да има няколко обяснения е значела още ВАКАТУР (ВИКАТОР),т.е.- "Професионален победител". Титлата БАГАТУР,която използвали Българите също е свързана с тази проблематика понеже,макар да има няколко обяснения е значела още ВАКАТУР (ВИКАТОР) т.е. "Професионален победител".

2. Твирем= Кормесий. Това става ясно от едно възлово тълкувание на името ТЕРВЕЛ,което значи освен всичко друго и ТЕРВОЛ (Третия,с ударение на "О"),сиреч Третия син на Аспарух. Съответно на това,първоначалното име на Кормесий без съмнение било Твирем (Четвърти,Четвъртия син на Аспарух) от което следва че Тервел,Кормесий и Севар са братя,които може да са родени от една и съща жена или от различни жени. Затова те управлявали Българската империя сговорно,без да допускат крамоли и разединения помежду си а числителните форми ПЕРВОЛ (Първи) и ДЕВОЛ (Втори),използвани в древна България навеждат на мисълта,че ТЕРВОЛ е означавало Трети. Думата ТВИРЕМ,както обясних по-рано е сакрален термин от Календара,но и лично име подобно на името ТЕРВОЛ (Трети),понеже ТВИРЕМ= Творим (Тварин,Бога Творец т.е. Зевс,чието число ЧЕТИРИ е заради ЧЕТВЪРТЪКА,който му е посветен. Затова ТВИРЕМ е съкратена форма на думата ЧТВИРЕМ (ЧТВИРЕН,ЧЕТВОРЕН),с която означавали четвъртия син на Аспарух.

3. Обяснението,че Телец е много воювал е исторически вярно,а тук го извеждам от израза "И сий иного рад",който е сгрешен от руските преписвачи а правилното му изписване без съмнение е било "И сий много рат". Думата "РАТ" е значела ВОЙСКА но и ВОЙНА,което проличава по ясно разбираемия смисъл на получения израз. Това,че в "Именника" има някои грешки,допуснати не от Българските автори а от руските преписвачи проличава при подробното сравнение на отделните преписи един с друг: само на един от тях годините на Ирник са 150,а в останалите преписи неговите години са 108.

Сборът от царуванията на първите петима князе обаче винаги е 515 години което показва,че вярната цифра все пак е 150. Направената справка с Календарната таблица на Българите сочи,че не е възможно дистанцията между възцаряванията на Ирник и на Гостун да е 108 години,понеже това би объркало цялата последваща хронология на владетелите в "Именника" включително техните години,които и без това са накърнени от служебно раздутите царувания на Кубрат и Аспарух.

За Гостун ще добавя,че той явно не е бил наместник на Кубрат,а на Органа или на царувалия преди него владетел. Така се оказва че Хунския княз,който се покръстил заедно със своите приближени към 619-620 г. в Цариград не е бил Кубрат,а един от неговите предшественици. Дружбата на Ираклий и Мартина с Кубрат обаче показва,че той е бил един от приближените на гостувалия във византийската столица Български княз,затова се покръстил заедно с него и поживял известно време в Константинопол.

Напоследък има несръчни опити термините в Българския календар отново да бъдат свързани с тюркомонголски думи и животни,което връща нашата историческа наука 150 години назад (виж новата книга на д-р Живко Войников за Календара и Розетата,излязла от печат преди няколко месеца). Затова отдолу ще приложа допълнени тълкувания на сакралните ни термини в резюме (още подробности- виж в http://shtaparov.blog.bg/politika/2017/06/14/.1519021),за да стане по-ясна тяхната ясна връзка с Палеопонтийските езически богове:

1. ЕТХ= Едх (в санскрит: "Пламтящ,Горящ",което в древния език на Ведическите племена ще е звучало като Светх (Светк) за да означи Светещия (Слънчевия) бог.

2. ШЕГОР= Шегор (в шумерски т.е. кимерски от периода на началната индоевропеизация),което означава "Короната на Инана". Инана по-често е схващана като Богиня на любовта но нерядко и като Богиня Майка,а нашият случай е именно такъв: с тази корона,която е свещен атрибут на Богинята Майка дедите ни означавали именно нея. От този архаичен термин произлизат някои епитети на тази богиня както и имената на някои животни от едрия рогат добитък като Вол,Бик и пр. Тези имена останали най-вече на изток,понеже преселението на Първия Дионис отвело част от хората,които ги използвали в непроменен вид на изток към Индия и Тарим,където ги откриваме сега. Затова ШЕГОР (Шегоръ,Шегора) означава още Шукра (индуската т.е. индоарийската Венера: с прех. Г-К),откъдето идват санскритските думи Шукар (Хубавата) и Шекер (Сладката). От нейното име идва познатата дума Сигур (Сигурност),обозначаваща сигурността на домашното убежище,която древните хора намирали в своите землянки,както и диалектната дума Жугам (Шукам т.е. Шавам,Живея) при което можем да приемем,че в някои случаи терминът е звучал като СИГУР (даваща сигурно убежище) и ЖУГАР (Даряваща живот).

3. СОМОР= Всемор (Всичко уморяващ и разрушаващ),Самор (Сам-ар,Самичкия бог),който е разбира се Марс, Той е създаден преди всички други богове от Хаоса (Хадеса т.е. Сатурн),поради което в началото на езическото Съзидание е съществувал сам,без никаква друга твар до себе си.

4. СИГОР= Исгор т.е. Изгарящ (с прех. СИ-ИС),Всегор (Всичко изгарящ),Загор (Загарящ),и Шагар (Вечно движещ се). От него произлизат думите Цигара (Сигора,Изгара),Скорост (Сигорост) и Скоро (Сигоро),които описват качествата на Българския Хермес.

5. ВЕРЕНИ= Вирини (ведическия Бог-Творец от Махабхарата),Варуна (индоарийски бог-владетел и вседържител)- от него е "славянският" гръмовержец Перуна т.е. Перунъ. Това е разбира се име на Зевс-Юпитер,което означава още Тверени (Творини,Творинъ) т.е. Бога Творец (Бога Баща),Товаринъ (думата "Натоварващ" значела Обременяващ,но и Забременяващ,затова народът ни наричал бременната жена "Тежка" т.е. "Натоварена"),Веринъ (Съпругът на богинята Вера т.е. Хера [Тера]),Зверени (Зверинъ,Господар и творец на зверовете) или За-Верин (След Вера,намиращ се след Тера).

6. ДИЛОМ= Дильон (Дельон,Делен) т.е.- Отделена от Марс (Създадена от неговото ребро). Еврейския Адам е всъщност Българския бог Адин (Единствения бог),наричан също Один и Водин (Вотан)- Бога на Ведическите племена (Ведин). Затова еврейската Ева е всъщност нашата Дева (Богяна Дева,Венера) т.е.- Богинята на радостта и любовта. Затова ДИЛОМ е още Илон (Илона,Елена- стари имена на Пелазгийската Венера,съществували в тези земи преди гърците) и Лидон (Ладин,Радин) т.е.- Раздаващата радости Богиня Лада (Рада). От нейната форма ДИЛОМЪ чрез отпадане на "Л" е произлязла римската богиня Диана (Дилана),която е винаги девица,понеже е друго лице на богинята Дева (Българската Венера). От него е името на лечебното растение ДИЛЯНКА (~Диломка) наричано днес "Валериана" и имащо отношение към любовната потентност.

7. ИМЕНШЕГОР (имащ и формата ТЕКУ):

а) ИМЕНШЕГОР= Уменшегор (Уменшего-ар) т.е. Смаления (Намаления,Малкия) бог,който разбира се е Мала бога (Сатурн). Означава още Димен (Тъмен) Шегор т.е. "Короната на Подземното царство",което насочва отново и единствено към Сатурн.

б) ТЕКУ= Тека (Тичащия): косвен епитет на Сатурн,обозначаващ основното му свещено животно- КОНЯ. Че конят е бил свещено животно на Сатурн личи по записания в древни извори детайл от Скитската митология,че според Скитите конят бил онова свещено животно,което пренасяло душите на мъртвите в Подземното царство.

8. "ПАСХ". Реставриран предполагаем термин,който ако е верен е станал родоначалник на имената,с които са обознавани еврейската Пасха (Пасхъ) и рождения ден на Буда,наричан от будистите Весак (~Весах,Песах) по простата причина,че у дедите ни този термин обозначавал началото,с което започвал Месеца на Слънцето. От него идват древното название ПАСУ на овцата,която е сред свещените животни на Слънчевия бог и епитета Паз (Спас,Сабаз) на Слънцебога Дионис.

Реставрираната дума ПАСХ ще да е означавала още ПАСК (ПУСК,СПУСКАНЕ) т.е. Залязващо Слънце а като си спомним,че СК=С=К ще получим и формата ПАК (ПЯК,ПьЕК т.е. ПЕК),която не може да визира друг бог освен за Слънчевия.

9. "МАТАН". Друг реставриран термин,на чието място може да е стояла думата ТЕКУ. До момента няма сигурни данни за автентичното Българско название на този календарен термин а това,ако е вярно е значело МАТИН (На Майката,На Богинята Майка) и от него е произлязла старата наша фамилия Матанови. Ако думата ТЕКУ е стояла на негово място,тогава тя може да е значела още Тетку (Жена на Бога-Татко) и Теху (Тюхе): Богиня на плодородието в южните и западните Палеопонтийски митологии. Понеже плодородието и майчинството са взаимно свързани и едното зависи от другото,всички женски богини на плодородието са персонификации на Богинята Майка.

10. ДВАН= Дваен (Двоен) и Двайн (Двоен),понеже визира Дионисовите (Аресовите,Ариевите) символи Двуглав орел,Близнаци и Двойна брадва (Лабрис,Рублис),от която е дошло името ЛИБЕР (ЛИБЕРИС,ЛАБРИС) на Дионис. ДВАН (ДВАЕН) означава още ДВАЛЕН (ДУАЛЕН= Двоен),а следа от него останала и във ведически санскрит,където думата ДВЕША (ДВЕНША- с носовка) обозначава характерните качества,приписвани на Марс- Гняв,Отвращение и Омраза (О`Мраза= О`Марса,От Марса).

Този термин имал и друго значение- ДУВАН (ДУХАН) и то обозначава без съмнение РИТОНА,който е познат и с името ДУЛО (ДУЛБО=ИЗДЪЛБАН,ДУВЛО,ДУХЛО~ "Продухан" т.е. Двустранно пробит съд за вино а в преносен смисъл- Дионис). Друго вероятно значение на термина ДВАН е ИДВАН (Първодошлия) и се отнася естествено за Марс понеже той е Първия бог,породен от хаоса на Подземния свят.

11. ТОХ= Ток (Тока= Удар в наши диалекти от Западна България),Торх (с добавено "Р") т.е. Тор: Бог на гърма в "скандинавската" митология,наричан ТАРА (ТАРЪ) от Волжките Българи,Трох (Трах,Страх) или Трих (Затрих,Затриващ),което е добро обяснение за страха на древните от последиците на Мълнията (Гръмотевицата). Богът на гърма е разбира се Хермес,понеже името му значи Гермес (Гърмес) и Гърмнос (Гръм носещ,Гръмотевици донасящ). От нашия термин ТОХ (ТОХЪ) иде гръцката дума ТАХИ (Бързам),която обозначава част от качествата на Хермес и името на кавказкия (адигео-черкезки) Бог-творец ТХА (= ТОХА,ТОХЪ),а "творческата" функция на Хермес става ясна от пръв поглед на всеки,който е виждал античните ХЕРМИ с откровени Хермесови изображения.

От тази дума несъмнено произлиза днешната дума ТИХ (Потаен) понеже Таен (Таин)= Тахин (Тохин). Думата ТИХ е антоним на думата ТОХ (Хермес) т.е. Гръм (Шумотевица) но и описание на Хермесовите качества,едно от които е потайното промъкване (т.е. изненадващия удар) а друго- херметичността (свойството да не излиза обратно от земята,след като попадне в нея).

12. ДОХС,или още ДОКС. Негов аналог в митологията на индийските Арийци (Индоариите) е Дакша (т.е. Докса),когото РИГВЕДА нарича "Баща на боговете" а ведическите текстове по санскрит го отъждествяват с Твореца (с Бога Баща). В Западна Европа,където отишли да живеят много Българи и Алцековите са малка група в сравнение с тях имаме аналогичните думи Дук и Дукс (водач,херцог),произнасяни и като Дож а произходът й е от "славянските" думи Вож и Вод,които означават Вожд (Водач). Чий вожд е Юпитер разбираме от неговото древно-Българско название Господъ,което означава Гос-Пати (Водач на боговете,Господар на духовете). Същата дума DOX е изписана на характерния за ранна "Византия" гръко-латински върху владетелската инсигния на Аспарух,намерена във Вознесенка а именно орела,считан от древните народи за символ на Зевс (Юпитер):

Този термин станал причина в Италия да се появи думата Дуче (Водач) а Българското племе Дучи Българ,чието име още озадачава учените явно съвпада с нашето Царско (Владетелско) племе,за което пишат древните извори понеже "ДУЧИ" означава "ВОДАЧИТЕ" (Владетелското племе). То оставило своето име на народа Дойч (днешните германци) както и на Даките (Дачите). От него произлизат днешните имена Дачо,Дако,Доси,Досе и пр. понеже Дохс= Докс (виж надписа върху крилото на орела) а КС=С=К по принципа за идентичност между "Кентум" и "Сатем" формите. ДОХС (ДОКС) означава още ДУХ (КС=СК=К=С) и ДОХАС (ДУХАС,ДУХАЩ),понеже Господ (Водача на Духовете Зевс Юпитер) е Великия Дух (Духс,Дохс),наричан още Дъх (Небесен полъх) и Дух (Духащия бог,който раздвижва ветровете).

Календарът на древните Българи е голямо богатство за народа ни и с него не бива да се гаврим,като го правим турски или китайски а да подхождаме високоотговорно,с мисъл за бъдещето и с дълбока вяра в способностите на народа ни. Липсата на такава вяра кара много изследователи да не се доверяват на Българското,а да търсят подходящи обяснения на свещените ни думи,цифри и термини на хиляди километри оттук- в Китай, Монголия, Якутия, Афганистан, Туркестан и къде ли още не. Някои учени без съмнение честно вярват в "аналозите",които са привели като доказателства за своите макар и погрешни тези,а други откровено слугуват на чужди интереси и пишат нелепости по платена заръка на нашите задгранични врагове. България обаче има сили да спре тези нечестиви попълзновения и да се справи с проблемите на своята история сама,без да се налага да прибягва до услугите на източни или западни учени,нито на туркомонголски или якутски речници и "учебници".

Нагоре