Един българин под турско робство разказва пред IBT NEWS за Неосвободените Родопи.

Разкажете ни за вашия град:

Моят град се намира в Родопите. Природата е невероятна, планината те омагьосва, гледките, равните полета, планините, аромата всичко е прекрасно. Обичам тази природа, тя е моето единствено спасение в този живот. Тя лекува болката ми вечер след ужасният ден, защото тук всеки ден е ужасен.

Възможно ли е да има ужасен ден на подобно райско кътче, каквото описвате?

Възможно е. Всеки ден е ужасен за мен. Населението тук е 99% турско/помашко, а аз не приемам техния начин на живот, вярата и разбиранията им. Отказвам да изпълнявам ритуалите им. Не влизам в джамия… Просто се чувствам българин, а това тук е пагубно.

Живеете в България, а е пагубно да се самоопределите като българин?

Тук е България само от териториална гледна точка. Знаете ли, те дори не използват истинското име на града, наричат го “Турция“. Живеят в илюзията, че са турци, голяма част са полуграмотни, всички са зомбирани и правят това, което им нареди ходжата.
Той им казва: “Щом някой не изпълнява ислям няма място сред нас той е гяур!“ Промива им мозъците всяка събота. Тук ислямизирането започва още от самото раждане … Никой не ти дава право да избереш вярата си.. щом едно дете се роди първото нещо е да се сложи турско име, след това ако е момиче трябва да му се пробият ушите (ако не носи ушници щяло да носи тонове закачени на ушите на другия свят), а ако е момче се обрязва (това е белега че те са мюсюлмани). Когато детето навърши 3-4 годишна възраст се записват на курсове по ислямизъм. Промиват им се мозъците тотално, карат толкова малки деца да учат части от Корана наизуст, а тези които не успяват биват жестоко пребивани от ходжата и той не спира с този тормоз, докато детето не каже това което трябва.

Кога осъзнахте, че сте различен?
Това стана нещо като естествен процес. Те ме направиха такъв.
Побоя на ходжата го помня и до днес, съпротивлявах се много срещу исляма, за мен той се превърна в нещо лошо. Дълги години живях свит, затворен откъснат от света, те “ правоверните“ ме отритваха постоянно от обществото. Нямах много приятели, както и сега, живея в изолация. За тях съм “ гяур“.

Как в такава среда оцелява човек като вас и защо не си тръгнете?

Трудно. Много трудно оцелява човек като мен тук. Никой не ме разбира. Родителите ми ме мислят за психично болен. Свободата ми е ограничена, социалните контакти, финансовите средства. Дори и да реша и да тръгна няма да мога да се върна тук никога, дори за да видя майка си. Другият момент е, че не знам дали и как ще оцелея, тук не ме приемат, но родителите ми няма да могат да се справят с болката от загубата ми. Другият момент е страхът ми, че няма да се приобщя в големия град, след цял живот в робство и изолация…
Не знам стокхолмски синдром може би…

Имате ли мечти, или и те са забранени?

Мечтата ми е да бъда свободен. Да живея нормално. Не искам кой знае какво, просто елементарни неща, неща които обикновените хора не оценяват- да излезеш сред хора, да имаш нормална рабата, да имам приятелка, социален живот, да мога гордо и свободно да се нарека българин ето това са моите мечти…

http://bultimes.bg/edin-bulgarin-pod-tursko-robstvo/

Де да беше само един! Всички сме роби и ще ни го кажат в прав текст и покажат,когато вече ще е късно! Н.М.