И като заваляха едни ценности – ум да ти зайде.
Ценности оттук, ценности оттам, отдясно, отляво, отгоре, отдолу…
А бе ценности да искаш.
Какви ценности?
Как какви?
Боже, може ли изобщо да се позволява такъв въпрос?
Не ценности, а ЦЕННОСТИ.
Не какви да е – ДЕМОКРАТИЧЕСКИ!
Как звучи само…
ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ЦЕННОСТИ…
Не звучи – кънти.
И на всички нас, най-паче на тез дето си с приказки хляба изкарват – социолози, политолози(?), социални психолози(??), други …лози(???), журналисти, политици и прочие гмеж, не ни иде на ум даже да си зададем елементарния въпрос…
Добре де, за него – малко по-късно…
Ония от нас, дето сме били ученици в ония далечни години, когато в училище се УЧЕШЕ, и когато като ти зашият един по врата си знаеш, че си нещо сгазил лука, и търпиш, щото си виновен, а не търчиш да си търсиш “нарушените права”(???)… та по онуй време се изучваше предмет ГРАМАТИКА. Обясняваше тя какво и как се пише в езика български, кое как се употребява, какъв е смисълът на тая употреба, що е то части на изречението – подлог, сказуемо, определение, допълнение, що е то части на речта – прилагателно, съществително…

Такива едни скучни работи.
Скучни, скучни, ала ти дават основите на езика.
Дават ти възможност да разбереш, когато си хортуваш с някого, какво аджеба ти се казва.
Та след това „лирическо“ отклонение, да се върна към същността на въпроса, оня – елементарния.
ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ЦЕННОСТИ !
Това „!“ в края е, за да прозвучи по-тържествено.
Според граматиката ДЕМОКРАТИЧЕСКИ е определение.
Представлява характеристика на ЦЕННОСТИТЕ.
ДЕМОКРАТИЧЕСКИ!!! – за „!“ – по-горе.
Какво ще рече това?
Ще ли рече, че могат да бъдат и други?
Ми ще рече!
Ние, или по-скоро – гореизброените от нас, сме се втренчили в ДЕМОКРАТИЧЕСКИ-я вид ЦЕННОСТИ и не си и помислюваме даже има ли други – НЕДЕМОКАРТИЧЕСКИ – да кажем?
Кои са те?
Са ли или не са по-важни от ДЕМОКРАТИЧЕСКИ-те такива…
Щото ЦЕННОСТИ-те са, тъй да се каже – НЕЩО-то.
ДЕМОКРАТИЧЕСКИ-те – са под-НЕЩО-то, част от НЕЩО-то..
И тъй, кое е това НЕЩО?
Е, добре…
Каква е причината, щото ние, хората, над път и под път, на маса и под маса, тук, там и навсякъде, се дърлим по най-различни поводи?
Тя е една.
Основна.
Нас ни ИМА.
Ние сме ЖИВИ.
Това е основата на основите.
Това е ЦЕННОСТТА на ЦЕННОСТИТЕ.
ЖИВОТЪТ!
Какво значи да си ЖИВ?
Ами, освен всичко друго, означава да си ЗДРАВ.
Или - колкото се може по-ЗДРАВ.
Ето я и втората фундаментална ценност.
ЗДРАВЕТО!
За да си ЖИВ и ЗДРАВ се иска наличие на определени материални условия, които материални условия са плод на способността на човек да се труди. Ако човек не се труди, той не може да си осигури ЖИВОТ-а.
Ето я и третата фундаментална ценност.
ТРУДЪТ!
За да ни има, за да съществуваме като HOMO SAPIENS, хората трябва да се въпроизвеждаме, трябва да раждаме, трябва да съдаваме ЖИВОТ.
Ето още една фундаментална ценност.
ДЕЦАТА!
ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ЦЕННОСТИ?
Моля?
ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ ЦЕННОСТИ?
Какво-о-о?
Лесбо-Гей-Би-Транс ЦЕННОСТИ?
Хе, хе… това пък вече на нищо не прилича.
И тъй
ЖИВОТЪТ!
ЗДРАВЕТО!
ТРУДЪТ!
ДЕЦАТА!
Тези са ценностите!
Фундаменталните!
Ценности на ценностите!
Всичко останало е от лукавия.
Как се обаче такива ценности осигуряват, реализират…
Рецепти имаше нявга, някакви…
Днес - няма рецепти…
Рецептите се провалят.
Една след друга.
Пълен шаш цари и на изток и на запад от нас.
Както един българин, в други смутни времена, е написал:
„Погледът мътен,
умът не види,
добро ли, зло ли
насреща иде“
Може би първа крачка би било изхвърляне от употреба на всякакви кухи, нищо не означаващи, че и изхабени конструкции, като ДЕМОКРАТИЧЕСКИ, ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ, ЛБГТ и прочие ценности.
И стъпване на земята.
На твърдата земя.
С двата крака.

Карло Ангелов