Борисов НАПЕРЕНО: През 2018 г. България ПОСТИГА нещо ИЗКЛЮЧИТЕЛНО! Вижте КАКВО ОЧАКВА българите!  

Ако милионите тонове думи на Борисов можеха да се превръщат в хляб, месо, мляко, зеленчуци и други продукти от първа необходимост, по-богата държава от България нямаше да има на цялото земно кълбо.

Ако безбройните твърдения и обещания на премиера-слънце имаха чудодейното качество да излекуват болните и да дадат поминък на безработните, ние щяхме много отдавна да станем „Швейцария на Балканите“.

Нооо, лошото е, че нито думите, нито обещанията премиерски могат да помогнат по някакъв начин на милионите български граждани, които бяха превърнати в икономически роби и принудени да живеят под властта на Мамона.

Но въпреки очевидната липса на каквато и да е полза от „гигантските“ напъни на Вожда, той и неговите пудели продължават да ни обливат с мътната пяна на своите, никому ненужни „икономически прозрения“.

И колкото повече навлизат в сивата зона на полуистините и откровените лъжи, толкова по-нагло и безпардонно звучат техните пасквили. Точно така става и с проекта за бюджет на страната за 2018 г. Борисов и сие твърдят, че ще се увеличава всичко. Заплатите на учителите и на полицаите, и на военните…И пенсиите уж ще се вдигат, но… А пък до 2020 г. минималната заплата ще достигне „колосалната сума от 610 лв.

Небесен РАЙ, какво друго е управлението на „бати“ Борисов? А ако някой се осмели да каже, че Борисов лъже, то ще е ужасна клевета, спрямо нашето премиерско „слънце“. И спрямо другите „слънца“ около него. Въпросът е да не би да слънчасаме от толкова много хубавини около нас? И да не би да се преселим преждевременно в онова злачно и покойно място, което наричаме „небесен рай“? Защото по време на нескончаемото Борисово управление, много хора вече се преселиха там, където „няма ни горест, ни печал“.

Но, едно нещо са обещанията, а съвсем друго е изпълнението на въпросните „ангажименти“. Не ви ли прави впечатление, уважаеми читатели, че всеки път щом се заговори за някакво увеличение на заплатите, винаги се спрягат учителите? Ами обяснението е много просто. В училищата действат „делегирани“ бюджети. И там увеличение получават само „богатите“ училища. А „бедните“ школа стават още по-бедни.

Неслучайно новият министър, който между другото има двойка по български език, се е захванал уж да „реформира“ системата на делегираните бюджети. Защото тя узаконява един геноцид на учители и на ученици. Понеже повече пари се дават, само там, където има повече ученици. Следователно само в малко повече от една трета от  училища може да има някакво увеличение. Останалите няма да получат и стотинка. В същото време, вместо да се разпределят учениците равномерно в многото училища, които наследихме от социализма, МОН и правителството наблъскаха учениците в малко, но уж „елитни“,  училища. И сега нашите деца са натикани в класните стаи като сардели в консервена кутия. За какво образование може да говорим, след като учителя половината час се занимава само с въдворяване на ред и дисциплина?

Има и още нещо. По този начин се крият много пари. Защото вместо да се увеличат заплатите на всички учители, се увеличават само на малко повече от една трета. Останалите получават или съвсем незначително увеличение, или изобщо не получават нищо.

На полицаите и военните пък парите за увеличения на заплатите се дават на съответните министерства. И там потъват неизвестно къде. Питайте редовите униформени и те ще ви кажат, че и досега сами си купуват компютри, принтери, ксерокс хартия, сами си боядисват стаите…Такива работи…

На всичко отгоре Кабинетът „Борисов 3“ има нахалството да говори за увеличения на заплати и пенсии, без да казва, че това увеличение идва не от реалната икономика. А от вземане на непрекъснати заеми. Ето с бюджет 2018 г. се предвижда да се вземат заеми в размер на още около един милиард и половина лева.

Общо през годините на управлението си, Борисов е взел над 13,3 милиарда лева нови заеми. И като ги прибавим към старите се получават поне 40 милиарда заеми. Които държавата трябва да изплаща. А как ще стане това като нямаме нито промишленост, нито земеделие, нито износ, нито държави, които искат да търгуват с нас. Защото ние не сме държава, а протекторат. Какъвто и договор да сключим, Брюксел може по всяко време, когато му хрумне да каже, разваляйте този договор, защото не отговаря на някоя новоизмислена „клауза“. И нашите „управленци“ послушно ще изпълнят заповедта. Кой ще иска да търгува при това положение с нас?

Това е Борисовият РАЙ. Който иска да живее в него. Останалите трябва да си върнем управлението на страната в български ръце. Не в турски, немски и английски. И то докато е време.

Автор Иво Македонски