Учени от Садово с шокиращи разкрития с какво е бъкан хлябът, който купуваме от магазините и ядем (СНИМКИ)
София, България 22 Ноем. 2017
Хлябът в магазините масово се прави от некачествена пшеница. Тя е произведена от вносни сортове, които дават високи добиви, но имат лоши хлебопекарни качества. За да бухне насъщният и да изглежда бял и апетитен, голяма част от производителите влагат в брашното прекалено много консерванти, подобрители и коректори, сочат наблюденията на гл.ас. Иван Алексиев, ръководител отдел „Бюро за научно обслужване и маркетинг” в Института по растителни генетични ресурси „К. Малков” в Садово, съобщава "Монитор". „Хлябът е основна и ежедневна част от трапезата на българите и затова трябва да има много строг контрол върху качеството му в магазинната мрежа. Самите производители също трябва да са внимателни какво брашно влагат, от каква пшеница е приготвено. За предпочитане е да се използват качествени пшеници, селекционирани у нас, а не вносните, които дават високи добиви, но нямат качество”, е категоричен гл.ас. Алексиев.
Хляб, приготвен в технологична лаборатория на Института. В ляво е хлебче от широко разпространен западен сорт. В дясно е хлебче от сорт, създаден в ИРГР Садово. Хляб, приготвен в технологична лаборатория на института. Вляво е хлебче от широко разпространен западен сорт. Вдясно е хлебче от сорт, създаден в ИРГР-Садово. По думите му, ако при хляб с етикет „бял” филийката сивее или е с бледо кафеникав цвят, то със сигурност брашното не е било от българска пшеница. „Това е вредно за всички. Както за българския зърнопроизводител, още повече за потребителите, а и за всяко едно производство. Белият хляб трябва да е качествен и бял не само на етикета, но и вътре като съдържание”, смята той. Гл.ас. Алексиев е категоричен, че българите не консумират и истински ръжен хляб. Такъв няма и не се продава по магазините у нас. „Ръжен хляб в България няма. Една част от продавания като такъв е направо „оцветен“, а преобладаващата част е получен при смесване на ръжено и пшеничено брашно. От чисто ръжено брашно хляб с добър външен вид не се получава. Той е плосък, хлътнал, без обем, средината е влажна, има кисел аромат, на вид не е хубав, и не е вкусен”, казва ученият. Той е разговарял с производители, които правят ръжен хляб за масовия потребител и те са му признавали, че повече от 10-15% ръж не влагат в хляба, въпреки че на етикетите пише „Ръжен хляб”. Това е така защото докато при пшеницата у нас сеят над 10 милиона декара и се получава над 5 млн. тона зърно, докато при ръжта площите са едва 40 – 50 000 дка, а продукцията 12-13 хил. тона.
За предпочитане при производството на хляб е да се използват качествени пшеници, селекционирани у нас, а не вносните, които дават високи добиви, но нямат качества За предпочитане при производството на хляб е да се използват качествени пшеници, селекционирани у нас, а не вносните, които дават високи добиви, но нямат качества Добре е да се обърне и специално внимание на модерния през последните години лимец. Задължително е да се знае, че под това наименование са известни два вида от рода на пшениците Triticum. Това са T. monococcum - еднозърнест лимец и T. dicoccum – двузърнест лимец. Основна и важна разлика при тях е, че в еднозърнестия лимец съдържанието на глутен е нулев и той е подходящ за безглутенови диети и най-вече за хората с алергии (непоносимост) към глутена, но е възможно и при него да има съдържание на глутен до 2-3 %. В двузърнестия лимец глутенът си е като при качествена пшеница, 26-28 %. И това е интересно: Диетолози представиха най-новата опростена таблица за калоричността на продуктите само с 5 групи - четете на най-полезния здравен сайт zdrave.to. „Спекулацията с това е страшна, защото може да убие човек. Опасно е, нека да не си играят със здравето на хората. На етикета пише – безглутенова храна, безглутенов лимец. Взимам го от магазина, меря и ми дава 18% глутен. Това е недопустимо”, ядосва се главният асистент. Той опровергава и написаното на етикетите за чисто брашно от лимец, тъй като продаваните пакетчета с такива етикети в магазините, не винаги отговарят на истината. „Това, което се предлага в магазините за продажба и на етикетите е изписано „брашно от лимец”, всъщност почти навсякъде е шрот”, заявява той. По думите му шротът е от цялото зърно на лимеца, смляно с външната обвивка. „Чистото брашно от лимец е много фино, красиво жълто, сладко, със захарен аромат. Много приятно на вид, но чисто брашно от лимец досега не съм срещал. Обичам да влизам в биомагазините, но не съм виждал. Пише брашно от лимец, но се предлага за продажба “пълнозърнест” шрот”, казва ученият. В Института по растителни генетични ресурси „К. Малков”- Садово са създадени много сортове българска пшеница. Техен е стандартът за качествените пшеници – сорт „Победа”, както и комплексният стандарт „Садово 1”. Последният признат сорт обикновена зимна пшеница е „Гинра”. През тази година той спечели конкурса за иновации на международната изложба „АГРА 2017”. Сортът „Гинра” има висок добив, устойчивост на болести и качества, които го правят подходящ за включване в системите за биологично земеделие.
Тагове:
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. getmans1
13. rosiela
14. sparotok
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata