България пред Бъдни вечер

Не се гаси туй що не гасне?

О, не.

Гасят туй що не се е даже палнало.

Като добитък го подкарват към кошарата на евро педерасти.

Народът кух, опустошен, ни в Бог, ни в Сатана отдаден.

Парата – цялото му житие – за келепир и за предателство.

Вилнеят по въздушните върхари брадасяли комити –

свирепи и отчаяни проклинат робското ни малодушие…

На долната земя кънти проклятието им, че сме овце –

изцъклени овце,

одрани за да се превърнат в кожа под дебелите крака на Генерала.

Народ изсърбан като курбан от Генерала,

докато рязаните го подмиват със ибрик.

За да остане само Той и я погълне тая пуста земна паст,

и като кост да му приседне тази прокълната територия.

България –земя на липсващи поети,

Единствена земя с народ отсъстващ.

Земя като човешки задник, от който гръм на черешово топче никога не иде, а само -

Пръц.

Веселина Томова