Защитавайки последния кръг от американскоизраелската агресия срещу Сирия, прессекретарят на Държавния департамент Хийтър Нойерт зазвуча като Хитлер, когато обвини Сирия и Иран в акта на явна израелска агресия, заявявайки, че „САЩ силно подкрепят израелското суверенно право на самоотбрана“, както и когато излъга за „зловредните ирански действия“ и чиито „калкулирана ескалация на заплахата и амбиция да проектира мощ и доминиране поставят всички хора в региона под риск“.

Хитлер покриваше собствената си „проекция на мощ и доминиране“ и своята инвазия на Полша със същите безочливи лъжи, които Израел и Вашингтон използват днес, за да покрият собствената си агресия. Хитлер твърдеше, че полските сили да пресекли границата и са атакували Германия. Това бе извинението, използвано за Израел и неговите марионетки в Белия дом и Пентагона, които обвиняват Иран за израелската атака над Сирия. След като Вашингтон и Израел са толкова безсрамни в лъжите си, защо Русия смята, че те са „партньори“, с които може да се постигне разбирателство.

Ерик Зюсе отбелязва, че единствено Сирия и Русия се оплакват от нелегалната вашингтонска окупация на сирийска територия, окупация, която няма позволение от ООН и е пълно нарушение на международното право, както и от продължаващите атаки на Израел по Сирия. Подкрепата на Вашингтон във войната срещу легитимното правителство на Сирия и подкрепа за израелските и терористичните нападения по сирийските и руските сили подкопават руските усилия за налагане на мир над региона. Зюсе също така отбелязва, че Вашингтон и неговите британски марионетки блокират всяко действие срещу вашингтонското беззаконие.

Зюсе е прав. Но дали продължаването на вашингтонската кампания срещу Сирия и Русия да е най-вече по вина на Русия? Стивън Лендман смята, че това е по вина на Русия.

Защо? Изглежда, че руското правителство толкова иска западно одобрение, че приключва успешната си военна кампания преди работата да бъде приключена. Именно Путин обяви „победа“ в Сирия и изтегли част от руската армия, преди да прочисти цяла Сирия от чуждестранна и джихадистка окупация, оставяйки по този начин американските плацдарми за подновяване на конфликта.

Нямаше да са необходими повече от две седмици за Русия и Сирия да освободят цяла Сирия от подкрепяните от САЩ джихадисти, но явно Русия се страхуваше да не закачи Вашингтон толкова много, че да рискува контакт с американски личен състав, въпреки, че Русия е в Сирия легално според международното право, а САЩ присъстват нелегално.

Отново доверявайки се на международното право, на ООН и на „нашите западни партньори“, Русия напусна предсрочно. Както казва Лендман, оплакванията на Захарова, Лавров, прессекретаря на руското министерство на отбраната и на самия Путин са основани на абсолютни факти. Но въпросът е, кога Русия някога ще се научи, че фактите и законът нямат значение за Вашингтон? Интересът на Вашингтон е в хегемонията над света и в израелската хегемония в Близкия изток.

Лендман смята, че „докато Русия поддържа мита за партньорството с Вашингтон, вместо да използва неговите камъни по неговата глава, конфликтът най-вероятно ще ескалира.

Лендман може би е прав, съдейки по съобщенията за тежките израелски атаки в Сирия от 10 февруари, след като сирийската противовъздушна отбрана накърни имиджа на неуязвимост на Израел, сваляйки един от израелските доставяни от САЩ изтребители, които атакуваха Сирия и докладите, че конфликтът може да ескалира и да въвлече Иран. Кремъл е притеснен, че зоните за деескалация на насилието са заплашени и че Путин е звънял по телефона на Нетаняху, призовавайки към сдържаност.

Всички американски президенти през живота ми са приканвали Израел към сдържаност без ефект. Призивите на Путин няма да имат по-голям ефект, освен ако Путин не каже на военния престъпник Нетаняху, който води незаконната израелска държава, изградена върху открадната с щик от палестинците земя, че ако продължава така, ще удари Израел. Лендман смята, че няма друг начин за говорене с полудялата ционистка държава или с Вашингтон, който да доведе до ефект и изглежда, че историята е на негова страна.

Или Русия не е сигурна в собствената си мощ, или Путин е възпиран да използва мощта си от подлите Атлантически интеграционисти, които съставят петата колона на Вашингтон в руското правителство и икономика. Мистерия е защо Путин търпи шепа предатели, които имат минимална публична подкрепа, докато Западът и Израел стават от ден на ден по-агресивни срещу руските национални интереси.

Путин внимателно избягва да ескалира ситуацията, но има впечатление, че има юзди върху възможността му да се опълчи на Вашингтон. Някои откриват проблема в провашингтонските „атлантически интеграционисти“, които за лични кариерни и бизнес причини и защото са подкрепяни от спонсорирани от Вашингтон НПО-та и медии вътре в Русия, са продали руския суверенитет на глобализма. Путин, явно няма воля или възможност да махне служещите като вашингтонска спирачка за руския национализъм, което предотвратява реална руска победа. Ако „атлантическите интеграционисти“ в правителството на Путин могат да блокират по-решителен отговор, тогава възниква въпросът доколко е могъщ всъщност Путин. Дали той спечели в Сирия, само, за да загуби от Вашингтон и израелците? Как може да си представим Путин, глава на могъща държава на телефона, молейки се на израелския военнопрестъпник, който води малка държава? Знаем, че Израел е собственик на Вашингтон, но дали Израел не контролира и Русия?

Колко пъти Путин обявяваше победа в Сирия, изтегляше се и после бе принуждаван да се върне, след като силите на Вашингтон се съвземаха? Защо Путин отказа да реинкорпорира отцепилите се руски провинции от Украйна? Той позволи връщането на Крим заради руската морска база, но отказа да приеме руските провинции Донецк и Луганск. Съответно руснаците в тях продължават да бъдат цел на атаки и САЩ сега са въоръжили украинската нацистка държава с оръжия за завоюване на отцепилите се републики.

Целият този конфликт, който ще расте и ще се засилва, можеше да бъде спрян от Путин, признавайки същото преобладаващо мнозинство, като в Крим и да реинкорпорира провинциите в Русия. Нацисткото правителство в Украйна дори с подкрепата на ЕС и на САЩ не е толкова лудо да атакува Русия, очаквайки, че ще продължи да съществува.

Путин може изцяло да прекрати украинския конфликт, приемайки бившите руски провинции обратно в Русия. Може да разберем дългосрочните мисли на Путин, както и на съветските лидери, които заселиха руснаци в Украйна, балансирайки с руско население, украинската държава, за да не може западът напълно да превърне Украйна, историческа част от самата Русия в напълно враждебна държава, срещу която трябва да бъдат насочени повече военни сили. Явно Путин е стратегически мислител в дългосрочен план, но съдбата на Русия и на останалите ни ще се реши в краткосрочен план.

Можем също да разберем, че Путин продължавайки да се позовава на международното право се опитва да накара Европа да разбере, че Вашингтон действа извън и над закона. Путин си губи времето. Вече десетилетия европейските лидери са на заплата от Вашингтон. Те не се интересуват какво мислят другите за банковите им сметки.

Неоконсерваторите, които властват във Вашингтон вярват, че премахването на Путин ще възстанови хегемонията на САЩ над света. Те смятат Китай за страна, която ще приеме американското водачество в замяна на богатство. Това е вероятно погрешна гледна точка относно китайското правителство, но служи за концентрирането на атаката срещу Русия, в чието правителство Вашингтон си има съюзници.

Може ли руското правителство успешно да устои на Вашингтон без Путин да се освободи от „атлантическите интеграционисти“?

Разбирам, че гледната точка изразена тук, може би е погрешна. Зюсе може би греши. Лендман може би греши. И аз може би греша как ги тълкувам. Никой не трябва да подценява Путин. Въпреки това Русия трябва да е наясно, че тя е приемана от неоконсерваторите като слаба страна, която няма куража, който Вашингтон и дори малък Израел могат да демонстрират, както Вашингтон прави от разпадането на Съветския съюз насам и както Израел прави в момента в Сирия. Руската пасивност приканва ядрена война или предаването на Русия. Пасивността на Русия може също така да обясни изключването на руските атлети от Олимпийските игри.

Независимо дали Русия иска да го признае, тя в момента се бори за живота си. Има доказателство, че нейните водачи не знаят за това. Сергей Чемезов заяви, че Русия и готова да продаде руски противовъздушни системи С-400 на Вашингтон, за да може Вашингтон да научи как да ги побеждава и да настигне руската военна технология. Освен ако Чемезов не се шегува, явно той има проблем в неговото тълкуване на реалността.

Путин си навреди, когато се срещна с престъпнокомандващия на Израелската държава и се държа с Нетаняху, все едно не е военен престъпник, който трябва да бъде пратен на бесилото, а като със световен лидер, заслужаващ руското признаване. Този акт на глупост навреди на репутацията на Путин като лидер, който стои зад морала, а не зад гонещите интерес договорености.

Светът се нуждае от водач. Надеждите бяха върху Путин.

На почитащите САЩ руски атлантически интеграционисти явно им хлопа дъската, ако искат да бъдат част от дегенератската западна цивилизация. / Поглед.инфо

Още от Пол Робъртс: