Преждевременното обявяване на Априлското въстание – вместо на 1 май на 20 април 1876 г.

Събранието е свикано и се провежда от 14 до 16 април 1876 г. по решението на Гюргевския революционен комитет. То уточнява подготовката и датата на Априлското въстание.

БРЦК е създаден през 1869 г. в Букурещ по стар или през 1870 г. по нов стил от Любен Каравелов, който е избран за негов председател през 1872 г.

Комитетът е организация на българското национално освободително движение, което пропагандира революционните идеи и оказва съдействие за подготовката на българската национална революция.

Според Захари Стоянов участниците в събранието в Оборище са 350 души; според чужди документи – броят им е 300 души.

Първият секретар на Бенковски и участник в събранието Тома Георгиев в своята „Кратка история на Средногорското въстание“ от 1901 г. пише, че присъстващите са били около 400 души, а представителите – 80 души.

Според Никола Беловеждов – учител, читалищен деец и общественик, в книгата си „Първата пушка“, твърди, че на Оборище се събрали 108 представители.

Захари Стоянов, който използвал турски списък при съставянето на своя посочва, че в събранието участвали 56 представители от 50 селища от Четвърти Панагюрски революционен окръг. Димитър Страшимиров – историкът на Българското възраждане, писател, педагог и обществен деец, обаче твърди, че този турски списък е измислен от З. Стоянов. Неговият списък включва 65 делегати от 58 селища.

В първото детайлно проучване на състава на събранието – „Оборищенци“, от 1972 г. са посочени имената на 64 представители от 54 селища в Четвърти революционен окръг.

На паметника в местността Оборище са изписани имената на 67 представители, в основата на което е залегнал списъкът на Димитър Страшимиров.

Главният апостол в Четвърти революционен окръг Георги Бенковски – Гаврил Груев, Хлътев – 1843-1876 г., държал строго представителите да имат редовно издадени и подписани пълномощни от местните революционни комитети.

Захари Стоянов твърди, че много депутати Бенковски върнал още в Панагюрище и Баня, тъй като пълномощните им били незаконни.

Никола Станев в книгата си „Народни въстания през 1876 г.“ описва събитията на Оборищенското въстание. Част от нея е публикувана на страниците на „Вестник на вестниците“ през май 1926 г.

Първото българско народно събрание е свикано в местността Оборище, на 11 км северозападно от Панагюрище. То определило въстанието да избухне на 1 май.

Учителят Павел Бобеков смятал, че народът още не е подготвен за бунта; настоявал да се въоръжи по-добре.

На събранието Бенковски бързал и настоявал заедно с хората си въстанието да се вдигне на 1 май или на народния празник Св. Кирил и Методий – на 11 май.

Известията от другите революционни окръзи – Търново, Сливен и Враца, показали, че народът още не е подготвен за въстанието.

Пътищата за Оборище били пазени от 400 въстаници. До реката къкрели големи казани, около които се въртели опитни готвачи, за да подготвят менюто на народните представители.

Пристигнали апостолите Панайот Волов и Г. Икономов. Най-накрая пристигнал и Бенковски с щаба си, двама писари и импулсивният поп Грую от село Баня. Каблешков поради болестта си не присъствал и останал в Копривщица. Бенковски бил посрещнат от множеството с викове „Да живее!“. Изгърмели няколко пушки за поздрав.

Бенковски открил въстанието на 13 април.

Поп Грую, облечен във въстаническа униформа, въоръжен със сабя и два пищова на пояса, заклел присъстващите и искал поред да целуват кръста и сабята му.

Въодушевлението било огромно.

Оборищенското събрание заседавало три дни между буковите дървета. Обсъжданията били бурни и възбудени. Множеството се препирало дали подготовката за въстанието е достатъчна и кога да се вдигне народът. Повдигнал се въпросът за Сърбия, която трябвало да обяви война.

Събранието дало пълномощно на Бенковски, по силата на което той се превърнал в главен разпоредник и главнокомандващ въстанието с неограничени права.

След като получил правомощията, Бенковски поискал събранието да реши:
– Да се бърза ли с въстанието или да се чакат другите окръзи и Сърбия;
– Кой има правото да обяви въстанието;
– Кой да разработи плана на въстанието.

Събранието избрало комисия от 12 членове, която да реши поставените въпроси. По въпроса кой има правото да обяви въстанието, мнозинството било единодушно, че това е работа на апостолите, най-вече на Бенковски. Всички се съгласили, че комитетите в градовете и селата ще чакат писмено съобщение от апостолите и главната комисия в Панагюрище. Денят, в който ще се вдигне въстанието, ще се яви навреме с червено-кърваво писмо.

След като приключили дебатите, всичките представители се разотишли. Избраната комисия се събрала в Панагюрище на скрито място, за да работи по въпросите, който й възложило събранието. Тя била наречена „Временно правителство“.

Това правителство решило:

1. Въстанието да се вдигне на 1 май
2. То ще има шест центъра: Панагюрище, Копривщица, Карлово, Перущица, Брацигово, Батак и гарата Еледжик
3. Да се прекъсне железопътната линия Белово-Пловдив и да се съборят важните мостове
4. Да се подпалят главните градове, където се очаква да се събере много турска войска
5. Да не се убиват и подпалват къщите на мирните турци, както и да се ограбват имотите им
6. Който си позволи насилие на жена, грабеж, убиване на мирни турци, предателство, незачитане на Временното правителство, се застрелва с шест куршума…
Но нещата не вървели по плана. Осведомени за въстанието, властите изпратили заптиета в Копривщица и Панагюрище, за да арестуват ръководителите му. Като следвал взетите на Оборище решения, Т. Каблешков свикал комитета в Копривщица на извънредно заседание и обявил въстанието преждевременно на 20 април 1876 г.

Росица Тодорова,Издателство”Распер”