Доклад на БНБ от 2010 г. разкрива сериозни нарушения в Уникредит Булбанк декември 3, 2018
Една от най-големите банки в Европа – Unicredit, предприе безпрецедентно увеличение на капитала си преди около година и половина, за да компенсира огромни липси, вследствие натрупани лоши кредити. Около 13 млрд. евро излезе операцията на акционерите на банката. Unicredit е собственик на най-голямата  българска банка в момента – Уникредит Булбанк. Явно проблемите на централно ниво са акумулирани и от натрупване с години на същите пороци и в регионалните структури на банката. Няколко пъти централата е вземала решение да продаде, като невъзвръщаеми кредитни портфейли на Булбанк. Кредитите са давани на различни корпоративни клиенти, но те, или са били необезпечени, или обезпеченията са били негодни за да осигурят възвращаемостта им. В крайна сметка кредитите са се оказали несъбираеми и е трябвало да бъдат отписани, т.е. парите са били присвоени и невърнати от различни български компании.

В началото на 2017 г. Unicredit продава на норвежката компания за събиране DCA задължения 93 млн. евро лоши кредити на българската си структура /тук/, през ноември същата година още 84 млн. евро, а в края на септември т.г. още 249 млн. евро /тук/ или общо около 430 млн. евро само за последните 2 г.! Според вътрешни източници от банковите среди, именно тези сериозни за българския пазар загуби са изиграли решаваща роля за смяната на Левон Хампарцумян като дългогодишен председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор в кредитната институция.

Таен доклад на „Надзорна инспекция“ на БНБ, който изтече в платформата ни за анонимно споделяне Болканлийкс (виж тук), разкрива, че нередностите в корпоративното управление на Уникредит/Булбанк не са били прецедент, а симптом доста отдавна. Констатирана за проблемна е стратегията на ръководството на банката и е установена липсата на адекватна оценка на риска. Правилата за класификация на кредитите се заобикалят чрез „ръчно манипулиране на данните“, за което дори не се знае откъде идва. Инспекторите заключават, че „нивото на кредитния и концентрационния риск е високо“, макар че като цяло банката има „добро ниво и качество на капитала“.

Проверката се е състояла в края на февруари – началото на март 2010 г. по Заповед № РД22-0361/17.02.2010г. на Подуправителя на БНБ, ръководещ Управление „Банков Надзор”. Извършен е анализ и оценка на системите за управление на кредитния риск на банката, както и достатъчността на капитала. Оценено е и изпълнението на препоръките от предходна инспекция (от 30.09.2009 г.), като от общо 6 препоръки 3 не са изпълнени, една е частично изпълнена и две се считат за изпълнени.

Една от неизпълнените препоръки препраща към „ръчното манипулиране“, като става ясно, че Комитетът по провизиране и преструктуриране на рисковите експозиции съществува само проформа и няма думата за качеството на активите и преструктурирането на кредитите.

Кой решава кои кредити са добри и кои са лошо отново не става съвсем ясно, но от препоръките може да се заключи, че тези важни правомощия са иззети от Кредитния съвет и Кредитния комитет на банката. Препоръките са обобщени в три точки:

1. Да се отстранят нарушенията на регулаторната рамка.

2. Да се преустанови практиката Кредитният съвет и Кредитният комитет на банката да вземат решения за прекласификация на рискови експозиции, за което правомощие единствено има Комитетът по провизиране и преструктуриране.

3. Управление Вътрешен контрол на банката да извършва текущ, независим  преглед на кредитния портфейл на банката за съответсвие на класификационната група и дните просрочие на рисковите експозиции, като по този начин оценява системите за управление на риска и надеждността на надзорните отчети.

Специално внимание е обърнато и на т.нар „мостови кредити“, които възлизат на 283 млн.лв. Макар и не особено голяма част от корпоративния кредитен портфейл, възлизащ на 5,4 милиарда лева, те са в значим размер и будят безпокойство. Става дума за кредити за проекти свързани със строителство, които очевидно са пострадали от кризата през 2008-9 г. и дружествата не успяват да ги реализират. Проблемът не е решен спрямо предишната инспекция от 2009 г. която е препоръчала на банката „да вземе мерки и да оцени загубите, както и да изготви детайлна, реалистична програма за действие с различни сценарии.“ Инспекторите са установили кредити за 111 486 хил.лв. на конкретни фирми, посочени в таблици, които „са носители на по-висок риск и следва да се прекласифицират в по-високо рискова група“.

След прегледа на част от рисковите експозиции на банката, инспекцията счита, че при следните кредитополучатели през 2010 г. е необходимо  повишено внимание и следва да са обект на преценка на потенциалните загуби. Едни от най-големите счетени за рискови кредитиполучатели са контролираните от Васил Божков /Черепа/ големи строителни фирми – „Холдинг Пътища“ АД и „Мост строй“ АД с общо 49 млн. и 320 хил.лв. Както е известно няколко години по-късно фирмите фалираха, а бизнесът им беше изкупен от Цеко Минев от ПИБ. Още тогава се появиха основателни съмнения, че фалитите са умишлени, така че едва ли визираните кредити на фирмите на Черепа към Уникредит Булбанк са били върнати. 

Много по-добре от ПИБ и КТБ

Заключенията в доклада за Уникредит/Булбанк обаче са много по-оптимистични, отколкото в подобен доклад за ПИБ от 2011 г., който Биволъ публикува преди две години (виж тук, тук, тук, и тук).  Тогава инспекторите на Банков надзор установяват, че ПИБ/FIBANK няма достатъчно капитал, но има огромни лоши кредити, за които заблуждава БНБ и се опитва да ги прикрие с различни счетоводни врътки.

Напротив, Уникредит „е с добро ниво и качество на капитала“, смятат инспекторите, макар че посочват „потенциална възможност капитала да бъде засегнат неблагоприятно, в следващи отчетни периоди, предвид неадекватно оценения кредитен риск“. Освен това банката може да разчита на капиталова подкрепа при нужда от банката-майка. 

Едно от нещата, които не са установени в Уникредит/Булбанк е концентрация на кредити към свързани лица и лица, гравитиращи около собствениците на банката. В доклада за Уникредит изобщо отсъства терминът „свързани лица“. Открива се обаче експозиция на лица, свързани с ПИБ – кредити към групата „Надин“, които са класифицирани в категорията „Под наблюдение“. Същата тази група се свързва с покупката на остатъците от фалиралия металургичен гигант „Кремиковци“. В редица свои разследвания Биволъ разкри връзките на групата „Надин“ с ПИБ. Тези фирми попаднаха в списъка на големите длъжници на НАП, а след 2012 г. попаднаха под ударите на ГДБОП и Специализираната прокуратура с обвинения за данъчни измами в особено големи размери. Връзките с ПИБ обаче стигнаха до единия от собствениците Ивайло Мутафчиев и мрежата от кипърски офшорки около Евдокия Макламузи и прословутия Георгиус Георгиу, разкрити отново от Биволъ, като „прокси-собственици“ на бизнеса на банкерите от ПИБ. /виж тук и тук/

В доклада за Уникредит не са открити и експозиции към офшорни фирми, каквито изобилстват в ПИБ.

 

Уникредит изглежда в много по-добра кондиция през 2010 г. от банката КТБ, която фалира през 2014 г. Това може да се заключи от сравнението с подобен доклад за КТБ, публикуван от в. Капитал в проекта KTBFiles.

 БНБ: Докладът е таен. Уникредит мълчи. Биволъ изпрати копие от доклада на БНБ със следните въпроси:

• какво е към днешна дата състоянието на експозициите, за които инспекцията е установила през 2010 г., че има „необходимост от прекласификация в по-високо рискова група“. Става дума за кредити за общо за 205 033 хил.лв. вкл. от т.н. мостови кредити.“?
• установено ли е от последващи инспекции кой е вземал решенията „експозиции да останат в по-ниско рисковата класификационна група“ чрез „ръчно манипулиране на данните“?
• участвал ли е г-н Хампарцумян във въпросното „ръчно манипулиране на данните“?
• информирана ли е Прокуратурата за установената практика на „ръчно манипулиране на данните“ в нарушение на законодателството и наредбите на БНБ?
• участвали ли са други ръководни кадри в Уникредит Булбанк в „ръчно манипулиране на данните“?
• доколко се припокриват експозициите, за които през 2010 е установено, че са рискови, с необслужваните кредити за 249 милиона лв., които Уникредит Булбанк прехвърли неотдавна на B2Holding?

Отговорът на БНБ гласи следното:

Съгласно чл. 63, ал. 1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), информацията, която Българската народна банка придобива или създава за целите на банковия надзор или във връзка с него, представлява професионална тайна. За лицата посочени в ал. 3, на чл. 64 от ЗКИ е въведено задължението за нейното опазване, включително след прекратяване на отношенията им с БНБ. Тази информация не може да се разгласява или предоставя на други лица или органи, а само на органите посочени в чл.64, ал.1 от ЗКИ, във връзка с изпълнението на техните функции и задължения и в случай че са налице хипотезите, визирани в посочената разпоредба.

Биволъ изпрати въпроси и до Уникредит/Булбанк. Оттам поискаха възможност да се запознаят с доклада, която им беше предоставена. Изпратихме и нашите въпроси към БНБ, като в добавка попитахме дали напускането на г-н Левон Хампарцумян на ръководния пост е свързано с прехвърлянето на необслужваните кредити на B2Holding. От банката запазиха мълчание.

Политически чадър над нарушенията в банковата система

Кой е отговорен за нарушената регулаторна рамка и защо „Банков надзор“ не може да се справи в продължение на години с „ръчното управление“ на проблемните експозиции в българските банки. От доклада за Уникредит/Булбанк се вижда, че този метод на покриване на лоши кредити за привилегировани субекти не са патент на банките с българска собственост, а се прилагат и в банките с чужди собственици, но с български мениджмънт.

Видно е, че инспекторите на БНБ точно и компетентно идентифицират проблемите в българските банки, но изводите в докладите и препоръките се тушират на политическо ниво и наказания няма.

Прикриването на нарушенията е чисто политическо решение на ръководството на БНБ. Това води до хронични „язви“, които в един момент се пукат и причиняват системни трусове, както се случи с КТБ. ПИБ беше спасена от подобна съдба единствено благодарение на масивната държавна помощ, гарнирана с опашата лъжа пред Еврокомисията, относно дадените от банката обезпеченията. Като обезпечения всъщност бяха посочени вземанията на банката от един кипърски безработен – Георгиус Георгиу, в който са концентрирани над 1,5 милиарда лева кредити (виж тук). Този скандален факт излезе от проверка на прокуратурата по сигнал на Биволъ.

Прокуратурата, впрочем, носи също отговорност и вина за състоянието на банките „гнили ябълки“, за които е известно от години (виж тук), че използват депозитите на граждани и фирми, за да финансират друг бизнес на своите собственици в драстично нарушение на законодателството.

Последният такъв пример е с кредит от 20 милиона евро за съсобственика на ПИБ Ивайло Мутафчиев, заради който беше глобена банката, но не е известно държавното обвинение да е потърсило обяснения от самия Мутафчиев.

Подобна е ситуацията и с „редник Цеко“ (Цеко Минев), който се крие зад кипърския безработен Георгиус Георгиу и финансира с пари от банката губещия си ски-бизнес на Банско и Витоша. Преди повече от половин година премиерът Борисов го назова като реалния собственик на „Юлен“ АД. Но вместо да му бъде потърсена наказателна отговорност за източването на ПИБ, Цеко Минев се радва и до момента на политически и прокурорски чадър. Това стана ясно и от опашатата лъжа на главния прокурор Сотир Цацаров, който обеща в ефир в „Шоуто на Слави“ да каже кой е реалният собственик на „Юлен“, но се отметна и не го направи.

БНБ продължава да крие „гнилите ябълки“. Ще ги почисти ли ЕЦБ?

Според секретен дипломатически доклад на Държавния департамент на САЩ, изготвен от посланик Джон Байърли през 2006 г., главните проблеми на българските банки включват „пране на пари от български и чужди престъпници и свързаното с него отпускане на заеми.“

„…отпускането на кредити, свързано с пране на пари, продължава да бъде проблем при някои банки тъй като собствениците им наливат пари в свързани с тях, по-малко конкурентно-способни фирми, които нямат намерения да върнат тези заеми. Това оставя тежестта от несъбраните лоши заеми за законните инвеститори и притежатели на банкови сметки.„

Като проблемни са изброени осем български банки: ПИБ, СИБАНК (тогава на Цветелина Бориславова), Инвестбанк (на Петя Славова), Интернешънал Асет Банк (банката на СИК), КТБ (на Цветан Василев), ДЗИ (на застреляния Емил Кюлев), ЦКБ (на групировката ТИМ) и Софийска общинска банка.

Впоследствие ДЗИ и СИБАНК смениха собствениците си, а КТБ фалира. В момента българските банки със собственици, свързвани с организираната престъпност са ПИБ (Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев), ЦКБ (ТИМ), Общинска банка (придобита от групировката Инса ойл), Интернешънал Асет Банк (Младен Михалев – Маджо) и БАКБ (Цветелина Бориславова).

Трусът в българската банкова система, предизвикан от фалита на КТБ, показа насъстоятелността на българския банков надзор. За да тушира напрежението, новото ръководство на БНБ предприе проверка на качеството на активите на всички банки или т.нар. стрес тест.  През лятото на 2016 г. БНБ обяви резултатите, от които излизаше, че с малки изключения, в българската банкова система всичко е под контрол.

Както съобщи Биволъ, тези резултати от стрес теста са постигнати чрез грубо манипулиране на необходимите корекции след проверката на качеството на активите (т.нар. Нетни ПКА корекции), и прехвърляне на значителна част от тях за 2017 г.

Врътката на БНБ обаче не е убягнала на ЕЦБ. Мераците на България да се присъедини бързо към еврозоната бяха попарени от европейските лидери. Днес е ясно, че България ще бъде допусната до чакалнята на еврото едва след реално показване на състоянието на „гнилите ябълки“ в българската банкова система. За целта ЕЦБ започна нов стрес тест през ноември т.г., като обект на проверка са първите три по големина банки: УниКредит Булбанк АД, Банка ДСК ЕАД, Обединена българска банка АД, а също и три от банките „гнили ябълки“: Първа инвестиционна банка АД, Централна кооперативна банка АД и Инвестбанк АД. Очаква се резултатите да станат известни през юли 2019 г.

Ще почисти ли ЕЦБ "гнилите ябълки" в българската банкова система?