Българите и Европа: Много скубане, ползи почти никакви.  

От 1989 година до днес около два милиона българи напуснаха родината си и тръгнаха на гурбет или решиха окончателно да се заселят в няколко страни от света.

В Европа основните им направления се оказаха Германия, Испания, Англия и в по-малка степен Австрия, Италия и Португалия, а оттатък океана, най-вече САЩ. Многократно е писано и говорено защо се случи това, но днес всичко може да бъде резюмирано в няколко точки.

Първо, тотално разрушаване на селското стопанство, второ, варварска деиндустриализация на цялата държава придружена с чудовищен грабеж, трето, ликвидиране на българския национален финансов капитал и преминаването му в чуждестранни банки, четвърто, постепенното и систематично разбиване на системите от сферата на образованието и здравеопазването, пето, грандиозно унищожение на българската армия и превръщането и в жалка атракция, на която е наложено да защитава чужди интереси на хиляди километри от националните граници,

шесто, умножаване на бюрокрацията и усложняване на редица административни процедури, седмо, купуването на медии и създаването на платени постоянни рупори, чиято основна задача е да манипулират представите и съзнанието на гражданите, осмо, съзнателно създаване на закони, които не са в интерес на гражданите и държавата, закони които всячески могат да бъдат тълкувани и закони, макар и добри, които никога не подлежат на системен контрол, девето, неконтролирано разрастване на очевадния грабеж и корупцията, с чиито размери можеше да се осъществи съществуването на още седем милиона души и десето, безмилостно и съзнателно обездуховяване на цялата нация, лишаването и от традициите на дедите ни, изопачаването и изличаването на исторически факти, внушения за денационализация и насаждане на омраза и противопоставяне.

Тези смазващи етапи са представени хронологически и естествено, като резултат това доведе огромни маси от българите до загуба на поминък, несигурност в днешния и утрешния ден, чувство на беззащитност, апатия и отчаяние. Държавата вече я нямаше. Тези маси от хора, за такъв кратък период от 27 години, тръгнаха да търсят работа и нов живот в държави, които смятаха за справедливи и проспериращи.

Тук трябва да се отбележи, че поради геополитически промени, основният натиск върху нашата държава беше упражнен от световния хегемон САЩ и от Брюкселската администрация , но в настоящия момент, с ръка на сърцето трябва да признаем, че голяма заслуга за тези „демократически“ промени имаме и ние като народ.

Народ, който не уважава националното си достойнство и няма национално самосъзнание, не може да чака уважение от други народи. Същият натиск беше упражняван и върху други бивши социалистически страни от Европа, дори спрямо западноевропейски държави, но всеки днес може да се увери, че от всички тези наши партньори България е на последно място. А преди 35 години не беше така. Според няколко индекса за жизнено развитие, които включват различни показатели, България намираше място в първите 37 държави в целия свят. Понастоящем тя е много далеч назад. Това са факти, които никой не може да отрече и при малко повече желание би могъл да ги намери в сайтовете на Световната банка, ЦРУ и др. Много от държавите за които става дума, въпреки всичко, успяха да съхранят индустриалните си възможности и да не допуснат гигантски загуби на население. У нас обаче беше загубен най-скъпия възможен капитал — човешкия, който днес е съизмерим с почти една четвърт от българското население. Не може да не ни стряска фактът, че повече от двеста наши села са мъртви, т.е. там не живее никой или се населяват от двама, трима старци. В последните няколко години най-свирепите врагове на комунизма,( всъщност ако трябва да бъдем точни имаше социализъм, не комунизъм, ръководен от комунистическа партия) са онези комунистически храненици, които обираха каймака от комунистическата трапеза. Сега те отново са на трапезата, която се плаща от други. Не можем да не признаем, че това е типичен български патент, който предизвиква позиви за повръщане.

Често по телевизионните канали представят интервюта с няколко личности, които безцеремонно обявяват колко са се замогнали българите след идването на „демокрацията“, колко западни коли карат всички и колко свободно могат да пътуват навсякъде. Тези личности или са откровени лъжци или са тежко некомпетентни и неинформирани. Според официалната европейска статистика над 2.2 милиона души у нас живеят далеч под прага на бедността, който се приема за около 300лв или 150 евро. Как си представят въпросните субекти, такова количество хора да живеят с тази сума на месец, която е дневната надница на един среден трудов човек от запада. А знаят ли те, че 95% от целия автопарк в България са западни „трошки“, закупени на повече от 90000км. През 2018 г. броят на регистрираните леки автомобили в България е приблизително 2,8 милиона, а броят на закупените нови леки автомобили е около 24000. Процентът на новозакупените автомобили у нас спрямо общия брой е 0,86, което показва, че по-малко от 0,5% от населението може да си позволи покупката на нов лек автомобил. Вероятно не знаят също, че три милиона и повече българи почти не напускат родните си райони и познават само някои български градове. Едва около 300000 наши сънародници могат да си позволят да пътуват „свободно“ до съседни държави, и много малко от тях и по-далече за да прекарат отпуската си семейно. Това ли е свободата, да не можеш с парите, които получаваш тук да осигуриш прехраната си, отоплението си или да изпиташ някое дребно удоволствие. Още по-малко знаят, че от 230 държави по цялото земно кълбо, България е абсолютен световен шампион по демографско ликвидиране, а по ниво на смъртност доскоро бяхме на второ място в света след Лесото. Извън опростяването и измирането на нацията, над два милиона българи станаха гурбетчии за да търсят работа и по-добър живот. И всичко това бе в резултата на дивашки, некомпетентен и слугински преход извършен от псевдополитици, които в буквалния смисъл на думата прогониха почти една четвърт от населението далеч от родината. Каква е „заслугата“ на управляващите за тази катастрофа е ясно, но каква заслуга имат българите в България и тези извън нея е друг въпрос.

Скоро чух един българин, който седем-осем години работи извън България, да казва че най-доброто нещо на демокрацията е възможността да пътуваш и да можеш да работиш където поискаш. Въпросният човек е от място в нашата страна, в което половината от къщите са изоставени, макар да са били строени, големи и стабилни. Значи свободата е да работиш в чужда държава, да спазваш стриктно правилата и законите там, дори в новата държава да не живееш с добър стандарт, а в твоята родина можеш да изоставиш възрастни родители, деца, къщи, дворове и гробове. Свободата е, в западната страна да работиш ниско платена работа спрямо тамошния стандарт, да изпращаш част от парите на твоите близки и дори там да нямаш възможности да прекарваш почивните си дни в която държава от запада пожелаеш. Свободата е, в твоята родина да можеш да хвърляш боклука си където поискаш, например по улици и по дерета, в речни корита, на плажни ивици и по планини, но в държавата в която си гурбетчия, дори и не си помисляш да не изхвърляш боклука си разделно, камо ли да пуснеш някъде по пътя торбичката с отпадъците. Там в другата държава спазваш петдесетте километра в градски условия, но у нас можеш да „юркаш“ със сто километра в селските или градските улици, без да те е еня че си размазал дете или възрастен човек на пешеходна пътека. Ако там, твоето дете ходи на училище и през ум не му минава да си играе в час с мобилния си телефон или не дай боже някой да му звънне в учебно време, докато у нас свободата е училищният час да минава в истинско смартфонно забавление. У нас разбира се, ако някой от учителите си позволи да направи забележка, може да отнесе някоя пубертетска псувня, а може и нещо друго( естествено поради „високото демократично ниво“). Неотдавна показаха любопитен репортаж за български екскурзианти, които с автобус се връщаха в България. Кое пък толкова да беше любопитното? Ами нашенците се измъчили да стискат торбичките с боклук в рейса докато минавали през чужди страни и в момента когато преминали в „милата родина“ се почувствали свободни да си го изхвърлят насред пътя в наша родна територия. Защо е тази разлика между българите в България и българите в западноевропейските страни? Ами защото в България има много повече „демокрация“, а в онези страни поставят пред хората най-различни пречки-правила и норми. Ето това е свобода.

През пролетта на 2015 г., лятото на 2016 година и през 2018 г., десетина майки с бебешки колички протестираха срещу смехотворните детски надбавки, за изравняване майчинството с минималната работна заплата, както и за помощите на деца с увреждания, с което се изчерпиха „многолюдните демонстрации“. Съпричастност в мрежите имаше, но не това, което сме виждали в Гърция или последните месеци на тази година във Франция. А още по-голям беше „протестът“ когато заради частнособственически своеволия се подготвиха да затворят мини „Бабино“ и „Черно море“, след като не бяха плащали няколко месеца заплатите на миньорите! Миньорите протестираха, но знак на съпричастност от сънародниците нямаше. А в онези страни, където са двата милиона българи и има много по-малко демокрация, за по-дребни неща стотици хиляди мъже и жени излизат по улиците. Именно тези създават и съхраняват държавата си, а у нас поради „високата“ степен на „свобода и демокрация“ няма граждани защото има само местно население, което свободно може да пътува където си иска.

Интересно би било да разкажем малко за една западна страна, която се оказва третата по численост за българите гурбетчии в последните десетина години. Тази дестинация е Обединеното кралство-Англия и ще бъде познавателно да отбележим, какво могат да харесат в нея хилядите емигранти. Въпреки славата на Великобритания като най-голямата империя в човешката история, днес Обединеното кралство е останало със своя остров между Северно море и Атлантическия океан и плесента на историята вече се усеща. Чисто географски Англия разполага с една общо взета равнинна територия със студен и влажен климат, при който освен малини, ягоди, зеле и картофи други плодове и зеленчуци не могат да виреят. Най-високите планини на тази влажна и хладна територия се издигат едва на 900 метра, а в Шотландия достигат 1300 метра.

Без всякакво съмнение Англия е била велика страна, която е родила много велики личности като учени, писатели, музиканти, философи, но днес под бремето на новите икономически и политически обстоятелства се задъхва като редица други държави, както по-бедни така и по-богати. Като се изключат централните части на столицата Лондон и на големите английски градове, изградени от монументални и забележителни сгради, останалата обитаема градска среда се състои в преобладаващата си част, от безкрайни двуетажни или триетажни сгради от фугирани тухли, плътно прилепени една до друга, чиито край свършва в преките улици. Ако говорим за тревни площи пред сградите, трябва да имаме предвид пространства пред входните врати с размери от два до пет квадратни метра. Огромно количество от тези сгради са на възраст между осемдесет и сто години и живеещите в тях не разполагат с повече от четиридесет квадрата на етаж. Дори в по-новите и по-заможните квартали, архитектурата от червени фугирани тухли е неизбежна и при по-продължителен престой започва да действа потискащо. Когато отвориш външната врата, правиш една крачка и започваш да катериш стръмни стълби, като за корабна военна палуба, ограничени от две стени на не повече от деветдесет сантиметра. Трудно можеш да приемеш изнесените извън фасадите на сградите канализационни тръби, дори тези на мивките, като много от последните са съоръжени с отделен кран за топла и студена вода. Питаш се, в двадесет и първи век не е ли известно за какво служи смесителната батерия.

Първият и вторият етаж на мнозинството от тези къщи не надвишава площта на нашите панелни гарсониери, с тази разлика, че там живеят по пет и повече икономически емигранти. На една ръка разстояние си от съседите, на много от които без значение дали са имигранти или англичани, не им пука за хигиената както на минидворчетата, така и на улицата, която обитават. Много от централните площади и улиците с голямо движение на хора са покрити с милиони утъпкани дъвки, които трябва да ти напомнят за свободния човек, освободен от задължението да пази околната среда. Тези килими от дъвки са като рекламно табло за прословутите права на човека.

Известно е високомерието и лицемерието на англичаните, но както у всеки народ и тук ще срещнеш хора, които могат да бъдат естествени и непринудени. Особена симпатия будят шофьорите на автобусите, винаги точни и коректни. Много от тях по време на работа са със светлоотразителни жилетки и никакви финтифлюшки, сандъчета с пясък или туби с вода не украсяват работното им място. Автобусите са чисти и с перфектно функциониращи климатици. Неспазването на пътните правила, освен за професионалните водачи, така и за всички други участници в движението е илюзия която не биха искали да си представят. Ненапразно Обединеното кралство е една от четирите държави в Европа с най-нисък процент на катастрофи и на загинали от тях. Както шофьорите, така и много други държавни служители са стриктни и отговорни към работата си. Неволно в главата ти изниква статистиката за броя на автокатастрофите и огромния брой загинали от тях, в най-бедната, но най „свободната“ европейска държава, наречена България, страна която в това отношение държи първото място в стария континент. Не е нормално обществото да допуска първосигнални люде, които до вчера са пасли козите днес да убиват по пътищата, да не знаят какво е толерантност и да не знаят че пияният и дрогираният шофьор, при катастрофа причинена от него е извършил умишлено престъпление. Не че козари не карат коли и в Англия, но там знаят какво означава Наказателен кодекс. У нас това е виртуална представа, у нас има само тотална безнаказаност. Българите пребиваващи в Англия, управляват евтините си коли, като спазват всеки пътен знак. Не слагат сигнализиращи радари в колите си и не се озъртат като у нас за пътен полицай. Пътни полицаи има и там, но те не стоят на всяко кръстовище, а когато ти потрябват, се отзовават на минутата. Започваш да се чудиш и да се маеш защо нашенецът тук у нас се държи като ислямски терорист и толкова мрази себеподобните си.

В Обединеното кралство излиза изобилна статистика за състоянието на държавата. Така например, повече от една трета от населението страда от депресии, като по този показател Англия влиза в първата тройка на Европа. Около три процента от хората са с хомосексуална ориентация и държавата заема челно място в Европа по степен на затлъстяване. Твърде висока е употребата на алкохол с всички произтичащи от това последствия. В същото време бюрокрацията за разлика от България е сведена почти до нула. Любопитен пример за това е продажбата на кола от едно лице на друго. Продажбата, съответно покупката се осъществява в рамките на пет минути без от това да следва опит за измама или умисъл да не бъде извършена регистрация в съответната държавна служба.

След Втората световна война в Островното кралство започват да прииждат големи маси от имигранти, жители на бившите английски колонии от Африка, Индия, Пакистан, Югоизточна Азия. Днес този приток не само че не е намалял, а се е увеличил макар и видоизменен. Основният поток в последните години идва най-вече от държавите в югоизточната част на континента и особено много от Полша, държава, която претендира да бъде един от лидерите в Европа. От 2015 година броят на поляците имигранти е надминал този на индийците и пакистанците. Разбира се около деветдесет процента от прииждащите чужденци в Англия работят нископлатена работа, което отговаря на най-ниската утвърдена часова ставка от 7,5 паунда на час. Това разбира се не означава, че значителен брой хора работещи в селското стопанство, като чистачи на къщи или разносвачи на пици, не получават по-малко от утвърдената сума на час. От двехилядната година до днес на острова са пристигнали около единадесет милиона чуждоземци с намерението да търсят нов живот. Според официалната статистика около 250000 хиляди англичани всяка година напускат островната си държава и отиват да живеят на друго място по света, но в същото време един и половина пъти повече имигранти попълват празнините. В момента населението на Англия наброява 64 милиона души, но ако се направи груба сметка, имайки предвид статистическите данни, вероятно половината от това население няма нищо общо с коренното население на Обединеното кралство, включващо Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Голяма част от коренното население на Острова не работи, защото има достатъчно приходи, например от наеми или просто живее на социални помощи. А това все пак е до време, първо защото Англия не е вече могъща колониална държава и второ данъчните приходи от тези огромни емигрантски маси, които са нископлатени, няма да могат да осигуряват останалото неработещо население. Очевидно парите от колониалното наследство започват да привършват, а някакви маси от хора все пак трябва да вършат по-черната работа. До известна степен това обяснява изключително високото ниво на социални помощи и осигуровки и почти светкавичното започване на всякаква нископлатена работа. Така например, ако едно семейство с малко дете е дошло в Англия за да работи и вече има адресна регистрация, може да оставя детето си в детска градина три пъти седмично за по три часа без да плаща. Всички тези социални преимущества и твърде ниските цени на старите коли, независимо от високите квартирни наеми, привличат понастоящем много чужденци, особено българи. Според официалната английска статистика, през 2014 година 27 процента от всички раждания в Обединеното кралство са от майки, които не са родени в Острова. А такъв е и процентът на чуждите бащи. Не е трудно да си представим как ще изглежда държавата Англия след петдесет години, ако нещо решително не се промени. В крайна сметка нека оставим тази страна да се развива както на нея и хареса.

По-важно е, поне в момента, какво ще се случи с България. Ако някой все пак не знае, да споменем още веднъж, България е най-старата държава в Европа и никога не си е променяла името. Защо обаче след петстотин годишно турско робство и особено след края на Първата световна война сънародниците ни се срамуват от родината си и продължават да нямат национално достойнство. Може би тази липса на национално достойнство, съчетана с подражателство и гарнирана с привлекателни социални придобивки, прави българската общност в Англия, спрямо съответното национално население, може би относително най-голямата чуждоезична група. Пак според официални данни, българите в Англия наброяват около 100000 души, а някои говорят че са над 150000 човека.

Може би няма друга страна в Европа като България, в която приблизително деветдесет процента от брутното население притежава жилище или някакъв друг недвижим имот, било в града или селото. Днес българите, онези които живеят и работят в западноевропейските държави и тези застаряващите и измиращите тук в страната нехаят за изоставените къщи, за изоставените деца, които „възпитават“ от чужбина по телефона, по скайпа или с изпращането на пари. Цялото това население нехае за всичко което се случва в родината му вместо да се погрижи тук за наследството оставено от неговите предци. Една не малка част от него избира масовото бягство — бягството от проблемите на България. То вероятно не разбира, че дори да се върне след 10-15 години, спечелените пари и получените пенсии няма да му гарантират сигурен живот. Те може би не проумяват, че обездуховена и обезкървена България няма да приюти за дълго техните потомци. Защо ли? Тогава не дай Боже това ще бъде територия управлявана от чужди хора, които просто ще запълнят обезлюденото място.

В Обединеното кралство около 90 процента от българите работят основно като чистачи на къщи, камериери по хотелите, кухненски работници или разносвачи на пици. Тук-таме някои са се утвърдили като строителни работници и останалите около 10 процента упражняват висококвалифицирани професии като преподаватели в университети или училища, като лекари или мениджъри във фирми. Почти винаги за нискоквалифицираната работа българите получават 800-900 паунда, което прави по-малко от 7,5 паунда на час. Ако тази твърде ниска месечна заплата се превърне в български пари, ще се получи сума около 2100 лева. Ясно, че в България дори като учител не можеш да си докараш и половината от тази сума, въпреки че има строителни работници които могат да достигнат месечна заплата от 2500 лева. Ясно е, че броят на временно и трайно безработните у нас надхвърля 25 процента, но също така ясно е ,че всички тези българи първосигнално тръшнаха вратата и заминаха към заможния Запад без да направят никакво усилие да променят живота тук в Родината.

Разни „умници“ по разни телевизии обясняваха какво велико нещо са постигнали българите, като с влизането си в Европейския съюз са получили свободата да пътуват и да работят навсякъде в Европа. Да, великолепна е свободата да хванеш паспорта си и да заминеш по всякакъв повод където пожелаеш. Тъжно е обаче, когато „умниците“ не са ти казали, че не е нормално в твоята държава да няма работа, да няма индустрия, да няма селско стопанство, да няма здравеопазване( след като за едно раждане могат да се плащат от 1000 до 2000 лева ) и образование. В същия ред на мисли са ти обяснявали, че не ни трябва втора атомна електроцентрала. За какво ни е такава след като България няма да се развива и ще си остане на този хал. Важното е че имаш свободата да избираш къде да работиш нискоквалифицирана работа в Европа, свободата да избереш да си останеш роб. Свободата да не бъдеш нито българин, нито англичанин, американец или германец.

Скоро журналистката Миролюба Бенатова показа един телевизионен филм за българите в Обединеното кралство. Много от нашите сънародници за година-две престой там са проумели много неща за експлоатацията , за английското лицемерие, за климата, за битовите условия в квартирите и кварталите, които обитават. Някои не са забравили България и дори с книгите в малката книжарничка са готови да поддържат българския дух, но други за краткия си престой вече декларират Англия за новата си родина. Тези вторите, които винаги ще си останат хора втора ръка, дори не са научили невръстните си деца да говорят български език. Във филма имаше и високо образовани млади хора, завършили в Англия, които запазиха достойнство и не отправиха упрек към родината си. Значителна част от нашите сънародници напуснали държавата, а и много от тях, които са все още в нея не познават уникалната природа на България. Колко много от тях не са видели и една петдесета част от историческите и забележителности, рушени, занемарени и забравени. Този наш народ си позволява да се възхищава от чуждите държави,( в което няма нищо лошо) но не знае че в природно отношение България е една от най-красивите държави в Европа, с феноменален климат, с изобилие от вода и все още наличие на голям горски фонд. Вероятно малцина знаят, че уредена и богата Австрия има по-малък воден оток на реките, отколкото бедна България. А дали една страна ще бъде подредена и богата зависи изцяло от манталитета на народа.

Не знам защо, докато гледах филма на Бенатова, в главата ми изникна асоциацията за великия Ботев и неговите четници, които слизат на Козлодуй и поемат към Балкана, с мисълта че българският народ масово ще последва Ботевия пример. Друг един български великан, Захари Стоянов, който описва Ботевата саможертва, макар и с мъка не е спестил следните редове: „Ония, народът, за любовта и доброто на които дошли да си жертвуват младините нашите юнаци, за които поетът-войвода стоял по два деня гладен и спал по пустите воденици, нямало ги, малко искали да знаят кой е дошъл. Вода искат — беззащитните циганки излязат на мегдан; за кола казали — няма кой да ги впрегне. Не говорим вече за онова, което са очаквали дружината и техния войвода; да нарамят пушките местните патриоти и да застанат под свещения байряк.“

Българи не забравяйте къде е райската градина на Европа. Тя все още е ваша.

Автор: Проф. д-р Петър Атанасов ДН

Източник/ци: http://www.informiran.net/

Четете още на: http://www.budnaera.com/201804f/1801017543.html#ixzz5azaf4QTT
Научете за преследването на Фалун Гонг от Китайската комунистическа партия