ДВАДЕСЕТ ВАЖНИ ФАКТА, ЗА КОИТО ИСТОРИЦИТЕ НИ СИ ЗАТВОРИХА ОЧИТЕ  
Всеки от нас харесва особените изказвания на интелигентни хора. Аз не правя изключение и преди повече от тридесет години книгата “Латински Сентенции”, стана мое любимо четиво. В нея наистина имаше мъдрост, там намерих забележителни неща, които останаха завинаги в паметта ми. Сигурен съм, че е така и при много други хора. Често срещаме нещо впечатляващо и не просто го запомняме, но дори и го предаваме на приятели, познати и т.н.   Не всяка интересна сентенция обаче е правдива, не всяка съдържа истинска мъдрост. Като пример може да се посочи тази: “Истината се ражда в спора”. Това не е вярно, никога не е било вярно, просто няма как, невъзможно е. Аз лично смятам, че истината се ражда не в спора, а в спокойната беседа, при която бива поднесена точна, ясна и неотклоняваща се от действителността информация.                                                  По време на спор, опонентите желаят на всяка цена да наложат своята гледна точка, като невинаги борбата им е с почтени методи. Има и друго, ако определен човек през целия си живот е защитавал нещо невярно, дали ще намери смелост да го признае? Дали ще може да наведе глава и да каже, че не просто е сгрешил, но и, че е помагал на лъжата да замъгли съзнанието на мнозина други? Колцина имат смирението, а и духовната сила да сторят това? Всъщност, познаващите смирението и имащи духовна сила никога не застават на страната на заблудите.   Не, истината не се ражда в спора, отдавна съм се убедеил в това. Когато представях на противниците си необорими аргументи, те просто се оттегляха мълчаливо. Като няма шум, няма и привличане на вниманието към това, че са загубили. Не притежава ли някой чест и достойнство, няма надежда за ползотворен спор.   Трябва да добавя и нещо друго. Неотдавна един от читателите ми спомена много интересно изказване на американския интелектуалец Ъптън Синклер: “Няма как да обясниш някому нещо, ако заплатата му зависи от това да не го разбере.”   Точно такова е положението и с повечето от противниците ми, за това аз карам по своя път: представям точна, ясна и неотклоняваща се от реалността информация. Българите са умни хора, като им се даде база за сравнение, те сами могат да разберат кое е вярно и кое не е.   В миналото мнозиха бяха оплетени в капана на заблудите по простата причина, че липсваше база за сравнение, а и достъпа до ценната информация бе ограничен за шепа избрани хора. Волю-неволю трябваше да вярваме на хората накичени с титли (както се оказва сега - без покритие).   Вече съм напълно убеден, че много преди за излезат резултатите от генетичните проучвания на народа ни, специалистите са разполагали с предостатъчно информация, която им е позволявала да оповестят, че като цяло, ние българите сме нещо уникално – реликва от древността, народ, който е успял да се запази на собствената си територия в продължение на десет хиляди години.   Ако това твърдение ви звучи странно, обърнете внимание на следните важни неща, които историците ни не са взели под внимание:   1.Още през 1938-ма година са оповестени резултатите от мащабни проучвания на българския народ, като става ясно, че ние стоим твърде далеч от народите на Азия. Тези данни показват, че Васил Златарски - основоположникът на българската историческа школа се е лъгал и теорията му е невярна. Естествено, никой историк не дръзва да ползва неудобната информация.   2.През 1959-та година са публикувани резултатите на нови, също така мащабни антропологични проучвания, които отново доказват, че предците ни няма как да са дошли от Азия, а което е и по-важно: излиза, че повечето от нас принадлежат на така наречения понтийски тип – клон на средиземноморската раса, т.е. от гледна точна на антропологията, повечето от нас със сигурност са потомци на хората, които в далечното минало са наричани траки и пеласги. В продължение на дванадесет години, никой не посмява да коментира или ползва издаденото от БАН проучване и свързайки го с първото да обори аргументирано властващите вярвания.   3.През 1971-та година, имайки предвид тези проучвания, проф. Димитър Ангелов споменава в книгата си Образуване на Българската Народност следното: “Може да се каже, че понастоящем едва ли има вече съмнение, че балканският субстрат (траките) като един от компонентите при образуването на българската народност не може повече да се пренебрегва.” Останалите колеги на проф. Ангелов мълчат, а и самият Ангелов, макар дръзнал да публикува една неудобна част от изследването, не посмява да спомене другият важен извод, а именно това, че дедите ни в никакъв случай не са били тюрки. Ако този наш историк имаше подкрепата на колегите си, със сигурност би дал и данните събарящи теорията на Златарски, Иречек и др., но сам човек няма как да се опълчи на системата, резултатът ще е печален, дори страшен. Съдбата на д-р Ганчо Ценов показва какво се случва с такива хора.   4.Кръвта е нещо важно, но също така е важно и един народ да запази древната традиция на своите предци. Нашата е запазена смайващо добре като се имат предвид няколкото жестоки чужди окупации и подтисничества. През 1972-ра година проф. Евгений Теодоров споделя неудобните дори и днес за определени хора думи: “Установените в този труд древнотракийски елементи позволяват да се смята, че заварените траки в освободените от византийско господство земи не са били малобройни…. те са продължили да съществуват в тях със своите вярвания, култове, обичаи...и това дава достатъчно основание да се говори за недооценявано досега древнотракийско наследство в нашия фолклор като значителен дял от него, обосновава правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“    Проф.Теодоров не е самотник, не е единственият етнолог, който е успял да намери важни неща за корените на народа ни. Проф. Иван Венедиков свързва обредите по Еньовден с древните ритуали провеждани в светилището на Делфи, а в Русалийските игри намира остатъци от култа към Залмоксис. Проф. Иваничка Георгиева смята, че особеният статут на Св. Марина е ехо от култа към Бендида, а в образите на Св.Модест и Св. Илия се крият християнизираните образи на Хермес и Тракийският Зевс, който само при траките е изобразяван на колесница. Почти всички етнолози и фолклористи са единодушни, че честването на Трифон Зарезан е още живия култ към бог Дионис. Това е мнението на акад. Михаил Арнаудов, проф. Иван Венедиков, проф. Иваничка Георгиева и още много други. В работата на Борис Илиев “Тракийската Богиня Семела в съзнанието на българите днес“ са представени интересни, а което по-важни - убедителни доказателства за култа към майката на Дионис при нас българите дори и в ново време. Архимандрит доц. д-р Павел Стефанов преставя много интересна работа, в която е разгледан един особен обичай в региона на Етрополе. Д-р Стефанов вижда в честването на празника на Св. Атанасий остатъци от култа към древния Сабазий. Дори и днес участващите в празника подвикват Сабой, Сабой, макар да са забравили какво означава това.   A това, че култът към Тракийския Конник е запазен в честването на Гергьовден не се отрича дори от скептиците. Ясно е и, че обредите Герман, Ладуването, поманата, нестинарството, сурвачката, мартеницата  и т.н. са древно балканско наследство. Къде обаче са остатъците от тюрски и ирански обреди???   5.Ценен е и приноса на проф. Николай Колев, според когото: “Като тракийско наследство могат да се възприемат следните елементи от традиционната материална и духовна култура на българите:  I, II и IV тип рала за обработка на земята, вършитбата с диканя, култивирането на лозята и направата на вино, трансхуматното (подвижно) животновъдство, носенето на опинци и ямурлук от пастирите…”   6.Оказва се, че ние българите сме наследили не само физическия тип, но и културата, която е създадена от Залмоксис, Орфей, Тамир, Лин, Евмолм и още много други светли личности. Българският селянин пък е съхранил даже облеклото на синовете на Арес, накарали да треперят не кой да е, а римските легионери.   Разбира се важно е и друго – езикът. Доста по-рано от проф. Теодоров, през 1958-ма година, акад. Владимир Георгиев стига до заключението, че: “ ... разликата в нашите днеши названия Янтра и Етър се дължи на якане и екане... следователно откриваме в тракийския същото явление, което представлява една от най-характерните черти на нашия език.”      7. Историците смятащи старите българи за дошъл от Азия народ, не са пожелали да използват споменатата до този момент важна информация в работите си, като списъкът с пропуски не свършва тук, а е плашещо дълъг. През 1966-та година Веселин Бешевлиев завършва работата си “Ирански елементи у първобългарите”, като тя е представена през 1967-ма година на конференция в Москва. Старобългарските имена Аспарух, Борис, Кубрат (Кроват бел.моя), Мостич, Персиян, Расате, Гостун са сравнени с ирански имена, но не е отворена и дума за тракийските Аспиос, Борис(кос), кровизи, Мостис, Прусий, Раскос, Гастос. He e отворена и дума за родството на тракийските имена Бурил, Бузос, Войнес, Телеф, Токей, със старобългарските Борил, Бузан, Воин, Телец, Токт. Обективна наука ли е това?   Mонета на тракийския цар Мостис, чието име е съпоставимо със старобългарското Мостич http://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/kings/mostis/deLuynes_1822.jpg http://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/kings/mostis/i.html   8.Подложилите на анализ вярата и културата на старите българи учени, споменават нашият владетел Крум и това, как той заповядва да бъде направена ритуална чаша от черепа на опожарителят на Плиска – император Никифор. За това, че абсолютно същият обред се среща в Тракия дълги векове по-рано, не се казва нищо, а Луций Аний Флор е ясен:”траките пият от чаши направени от човешки черепи.” Дали никой от нашите историци не е бил запознат с работите на Флор, или пък е счетено за нормално фактите показващи, че старите българи са месен народ трябва да бъдат премълчани?   9.Един от най-ранно проучилите военното дело на старите българи е Геза Фехер. Той правилно определя дедите ни като конни стрелци, но защо си е затворил очите за това, че преди около две хиляди и петстотин години Тукидид нарича северните траки конни стрелци?   10.Историците ни смятат, че старите българи са говорили език, който е от различна група в сравнение с днешния български. Едни изследователи причисляват речта на дедите ни към тюрските езици, а други към иранските. Никоя от двете групи специалисти не обяснява мистерията: Защо в цялата старобългарска ездаческа терминология няма нито една тюрска или иранска дума?   Нито кон, нито кобила, жребец, седло, юзда, стреме, лък, тулъ (колчан), стрела, тетива, острие, яздя, ездач и т.н. не спадат към тюрското или иранското езиково богатство. За сметка на това, тракийската ономастика намираме Коне, Кобилатус, тула-,  Уздика, Асдул, Ездикая и др., но това не трогва никого. Сякаш съществува табу всяка връзка на старите българи с местното балкански население да бъде избягвана. Дори да не разполгахме с тракийските думи покаващи, че българската ездаческа терминология е от балкански произход, учените са осъзнавали прекрасно какъв проблем е пълната липса на ирански, или тюрски термини, като разбира се това не е споделено нито със студентите, нито със широката публика.   11.Проф. Йордан Андреев и проф. Андрей Пантев са учени, които уважавам, но не мога да се съглася с тяхното тълкуване на един особен обред извършен от княз Крум. Става дума за жертването на хора и животни недалеч от Златната врата на Константинопол и твърдението, че Тангра ще да е бил жесток бог, щом за умилостивяването му са били необходими и човешки жертви.   Та нима водещият мирмидони Ахил Пелеев не жертва много хора и животни на кладата на роднината си Патрокъл? Синът на Тетида не е бил поклонник на Тангра, а почита Зевс Пеласгийски, чието име самотракийците тачат под имет Ден – название обяснимо със стблг. дьнъ, според акад. Георгиев.Защо никой, който е писал за денията на княз Крум край Константинопол, не прави връзка с обреда извършен от Ахил, при условие, че Йоан Малала смята българите от своето време за принадлежащи на народа, който Ахил е предвождал по време на Троянската война?     12.Един особен аспект на старобългарската религия е жертването на кучета. В работата си “Гръцки и латински извори за вѣрата на прабългаритѣ”, Веселин Бешевлиев споменава  свидетелството на Теофилакт Охридски, който нарича българите “народ непознаващ Христа и служещ на скитското безумие, кланяйки се на слънцето, луната и други звезди, а даже принасяйки жертва на кучета.” Странно е как учен със завидна ерудиция не е забелязал паралела с култа към тракийската богиня Зеринтия, в чиято пещера се принасят в жертва кучета. Още по-голям парадокс е това, че самото име на Зеринтия е обяснимо със стблг. звѣрѧ. Не само култът е местен, но и названието на богинята, в чиято пещера биват жертвани кучета е българско. И това е без значение???   13.Всеки сънароднник знае за особения символ IYI, но на малцина е известно, че най-рано този знак се среща на Балканите – отпреди около 5000 години. В Южните Балканите знакът се среща през Бронзовата епоха, а по време на Античността го има и гравиран на мраморна плоча, някога стояла в маслинената горичка край приадлежащата някога на траки и пеласги Атина. Нима това не е силна индикация, че старите българи са местен народ? През 1997-ма година, Стамен Михайлов представя на колегите си ценната информация, но никой не я използва адекватно.   14.Същият археолог представи доказателства за това, че появата и развитието на старобългарската чернолъскава керамика е на Балканите, като уточни, съдове с механично излъскана повърхност се появават у нас още през Енеолита (времето, в което на Балканите съществува и знакът IYI бел.моя). Не се ли събраха много “случайности”???   15.За датировката на първата ни столица Плиска се води война отдавна, като със зъби и нокти се защитава виждането, че строежите са започнали през пред Средновековието. Признава се, че по време на Античността, в Тракия има традиция на строеж с едри квадри, знае се, че има исторически извор, в който се твърди, че Константин Велики е финансирал издигането на Плиска, Преслав и др. с огромната сума от шестотин златни кентинария. Известно е, че през Средновековието дори Византия не може да си позволи такива грандиозни строежи като тези на Плиска и Преслав, но старото виждане не се променя, а оборващата го информация се игнорира. Та нима не е повод гордост това да се признае, че от уважение към дедите ни, император Константин Велики е финансирал строежите на Плиска и Преслав, като строителите са били местни хора? Защов такъв случай учените ни напират да търсят строители от Сирия, Армения, Иран след като няма нито един извор, в който да има дори бегло споменаване на такова нещо???   15.В началото на ХХ век д-р Ганчо Ценов пише за създадената през IV век карта на Св. Йероним, на която е написано Мизия също и България, но тази ранна датировка събаря старата, създадена от чужденци теория за произхода на народa ни и названието България бива обявено за добавено по-късно. Реално причина за това няма тъй като останалите топоними от картата са древни, а и имаме свидетелствата на Йоан Никиуйски, който описвайки събитията от 513-515-та година казва, че военоначалникът Виталиан се завърнал в Провинция България. Разказвайки за същите тези събития- 513-515-та година, Йоан Зонара пояснява, че император Анастасий изградил защитното съоръжение Дългата стена, за да предпази от нападенията на българите. Дългата стена не е на Дунава, не е в проходите на Стара Планина, а в близост до Константинопол, Южна Тракия. Къде трябва да са живели българите, за да се прави стена за защита от тях на около 60 километра от столицата на империята? По времето на император Зенон 474-491 българите са на Балканите и то не край Дунава защото през 499 година разбиват римска армия край Чорлу, недалеч от Константинопол. Нима информацията представена от д-р Ценов не е логична и правдива, защо е отречена тогава?   16.Геза Фехер пише за особената прическа на старите българи, като обяснява, че част от косата е остригана, а друга е оставяна да расте дълга. Точно това е прическата на пеласгът Тезей, който е и основателят на Атина. Разказвайки за прическата му, Плутарх обяснява, че тя е типична за траките абанти и мизи, като даже обяснява, че причината е практическа – да не може противника да те хване за перчема. Тези важни подробности не се отбелязват от историците ни, за които отъждествянането на българи и мизи ще да е било грешка на старите автори.  

Изображение на Ахил Пелеев с бръсната глава и кика-прическа типична за старите българи
17.Освен особената прическа, за старите българи е характерно още нещо, което също е доста необичайно. Става дума за изкуствената черепна деформация. Това не е чужда за земите ни практика, напротив, среща се още през Каменната епоха както споменава Йордан Йорданов. Александър Монгаит пише за изкуствена черепна деформация сред населението на Черноморските степи от Бронзовата епоха. През 1957-ма година американски екип разкопава могилата на фригийския цар Мидас. Оказва се, че прочутият с богатството си монарх е изглеждал доста странно поради изкуствената деформация на черепа си. Дори американските археолози да са отложили публикациите си с двадесет-тридесет години, поне до края на 80-те години на ХХ век, вече е било добре известно, че фригите, а и останалите траки практикуват изкуствената черепна деформация. През 2000-та година Стефан Йорданов оповестява в “Тракийският Воин”, че някои от установилите се в Мала Азия трако-пеласгийски племена познават черепната деформация. Почи двадесет години по-късно, никой не посочва изкуствената черепна деформация като общ белег между старите българи и древнобалканските народи.   18.Днес облеклото вече не е белег на национална принадлежност, но в древността не е било така. Късата куртка и тесните панталони на старите българи са доста по-различни от шалварите на бактрийците и дългият им широк кафтан. За сметка на това, точно типичното за старобългарските бойци удобно, позволяващо бързи действия облекло, се среща на Балканите в дълбока древност и е облекло на трако-трояните.  

Възстановка на дрехата на трако-троянските бойци, тясната куртка, тесните панталони и закривената напред шапка са основни белези на този древен тип облекло https://christogenea.org/images/32-greek3-300.jpg
19.От значение за историята на старите българи е и тяхната руническа писменост. За знакът IYI вече бе споменато, че се среща на Балканите още преди пет хиляди години. По-интересно е това, че над четиридесет старобългарски руни съвпадат по форма със знаци от Линеар А и Линеар Б, а за тази писменост Джейн Елън Харисън смята, че е създадена от Орфей. Още по-интересно е, че ако на руните от розетката от Плиска дадем стойности на еквивалентите знаци на Орфеевата Линеар Б, ще получим смислени български думи: лоно, пек, вопъл, буря и т.н. Розетката от Плиска е открита от Станчо Ваклинов в началото на 60-те години на ХХ век, а по това време Орфеевата писменост Линеар Б вече е разчетена. Нужно е било някой специалист само да даде звукова стойност на руните въз основа с приликата им с писмеността, с която според Юрий Откупщиков, на микенски документи е гравирано името Дуло. Това име Откупщиков сравнява с тракийските Дулес, Дулас и др. То се среща и по тухли от Античността намерени при разкопките на Плиска, но уви – няма кой да го сравни с българското родово име Дуло, а за останалите пропуски няма какво да говорим, просто не зная как да формулирам игнорирането на планини от важна информация.   20.Всички споменати до този момент неща са важни за историята ни, но са поставени в сянка, за да не пречат на общоприетите виждания, според които старите българи в никакъв случай не са местен народ, а пришълци от Азия. Това аз в никакъв случай не мога да приема за научен метод, трудно ми е да повярвам и, че се касае за невинна грешка. Едно-две неща могат да бъдат пропуснати, но не и огромно количество данни, за които е характерно това, че са неудобни на поддръжниците на официалните теории.    Последният важен, но като цяло игнориран факт е това, че през 1980-та година излизат резултатите от интересни антропологически проучвания. Този път те засягат скелетни останки от Каменната, Меднокаменната, Бронзовата и Желязната епоха на Балканите. През 1984-та година, авторите Петър Боев и Славчо Чолаков оповестяват откритието си:“Като обобщение може да се каже, че въз основа на данните на антропологията, като цяло, траките се явават местно население, чиито корени трябва да се търсят в Каменната епоха. “   Благодарение на проучванията от 1980-та година (излезли през 1984-та година), ние разбираме, че няма как населението създало блестящата енеолитна цивилизация, да е унищожено, или прогонено от “прототраки” през Бронзовата епоха. А благодарение на антропологичните проучвания от 1938-ма и 1959-та година, става ясно, че повечето от нас спадат към същия тип както и древното балканско население наречено траки и нямаме нищо общо с народите на Азия. Налице е приемственост – от Каменната ера до ново време.   Нима въз основа на представените в тази работа доказателства не е справедливо да се каже, че ние сме нещо уникално – реликва от древността, народ, който е успял да се запази на собствената си територия в продължение на десет хиляди години?   Нима нямаме право да претендираме, че историята на Европа започва с нас? Все пак на наша територия е открито колелото, при нас започва най-ранната обработка на злато, мед, а и желязо. Наши са най-древните европейски градове, наша е и най-древната писменост. Организираното земеделие и скотовъдство, предизвикали неолитната революция на континента ни и спомогнали на много народи да оцелеят, тръгват на запад, север и изток от Балканите.   Нашите претенции не са безпочвени, не са нещо пресилено, а самата истина. Тя трябва да бъде чута, осъзната и приета от всички прогресивни хора.