31.08.2019 admin

Братята роми от Войводиново съдят България в Страсбург. Ако спечелят, българите ще платят – тоест ще платят тези, които работят и плащат данъци. С което не намеквам, че ромите не работят и не плащат данъци, просто понякога забравят да упражняват тези две дейности. Нормално е, имат много грижи покрай многото деца, на които се стремят да дадат добро възпитание и образование. А те после да защитават правата им.

И тъй като ромите прависти все още са малцинство, изникна мнозинството на НПО-тата. В природата и държавата нищо не остава празно, така че е логично надлъж и шир да се пръкнат повече комитети от времето на Людмила Живкова. Тези структури дишат, работят, живеят (и то никак не лошо) в името на правата на онеправданите, на унижените и оскърбените.

Та, комитите (разбирай борци за правда) от тези комитети поясняват, че братята роми от Войводиново нямали претенции заради разрушаването на незаконните им къщи, ами за това, че им било отказано да се върнат в селото и така били подлагани на несъвместими с европейските ценности унижение и дискриминация. Не е ясно само защо същите тези комити, запасани с чифте европейски ценности, мълчаха като пукали, когато братя роми подложиха командоса на унижение и дискриминация, и то такива, че замалко да станат несъвместими с живота. Или когато в пловдивски автобус, пълен с жени, ром сред тумба роми, на когото явно любимият предмет е история, им демонстрира познанията си, наричайки ги „гяури“ и пояснявайки, че „200 години турците са ви е*али, сега сме ние“. Записано е на видео, но никой от комитите не вдигна глас, че млади жени и майки са подложени на унижение и дискриминация.

Защо? Вероятно комитетите са създадени да вардят правата само на малцинствата. От което следва, че българите просто трябва да поизчакаме още малко време, за да можем също да се порадваме на благоволението на комитетските хора, вече като малцинство.

Дотогава обаче в името на всеобщото оцеляване гордиевият ромски възел все пак трябва да бъде разсечен. Ето един умален негов модел: в едно село има чуден басейн, но е за предпочитане да го посетиш семейно преди обяд. Понеже, както предупреждават на входа, следобед идват ромите. И от тишината и спокойствието не остава и помен. Посетителите трябва да търпят крясъци, викове, скандали, блъскане и пушене на цигари в басейна и най-вече – олимпийски скокове на стокилограмови мургави плувци точно от табелата „Скачането е абсолютно забранено“. И ако спасителят им направи забележка, те му отговарят в стилистиката на бабаита от пловдивския автобус. А е въпрос на време някое дете да бъде премазано под тежестта на скачачите, след което социолози, политолози, антрополози и зоолози ще озвучат сутрешните блокове на телевизиите. И така, какви са възможните решения за тази драматична ситуация, която от години се разиграва в басейн „България“ и ще става все по-драматична?

Първо: кметският наместник забранява ромите да бъдат допускани до басейна. Редът е въдворен, децата са опазени и в селската икономика се увеличават приходите от билети. Само че на следващия ден кметският наместник ще си търси заместник, тъй като това е чудовищно погазване на човешките права, зловещ расизъм, нацистки подход и комитети и НПО-та ще реагират светкавично, разпъвайки го на няколко еврокръста.

Второ: кметският наместник се оплаква на същите тези комитети, че българските семейства са подложени на дискриминация, а животът на децата им е застрашен от скачащи ромски индивиди. Може и да адресира копие от жалбата си и до арменския поп.

Трето: оплаква се на органите на реда, откъдето му се отговаря учтиво, че след като още няма регистрирано неумишлено причиняване на смърт след скок в басейна, нищо не могат да предприемат, тъй като превенцията е работа на други институции.

Четвърто: кметският наместник задължава ромите да посещават вечерно училище, а децата им – дневно, да узаконят къщите си, да си плащат ток и вода, да се къпят, да чистят и изхвърлят боклуците в контейнерите, да посетят селската библиотека, пътуващото кино, гостуващия театър. Така осъществява ромското включване и хармонично съжителстване на басейна. А комитите от комитетите остават безработни и хващат гората.

Само че кметският наместник няма тази власт. И ако държавата с цялата си мощ и мощните и недотам мощни партии и движения не влязат най-сетне в ролята на един целокупен кметски наместник, ни чака едно особено бъдеще.

В което и комитите от комитетите ще пропищят за правата си. Ала ще бъде късно.

от Красимир Димовски

http://www.marica.bg