От Съмишленици на 15.08.2019 г. Избрано, История Неподправената история

Виенска гора или Българска гора около град Виена по времето на Карл Велики и българин ли е сред основателите на Болонския университет

Университетската църква St. Maria dei Bulgari в Италия

1. Виенска гора или Българска гора по времето на войната на Карл Велики срещу аварите

Информацията, че някога в днешната Виенска гора около австрийската столица град Виена¹ е имало българи и че тя тогава се е казвала Българска гора, ни дава т.нар. Саксонска световна хроника,² която е първата немска универсална хроника, създадена вероятно през 1229 г.³ Всичко това научаваме от новата книга на Хайнрих Кунстман (Heinrich Kunstmann, Die historischen Hintergrьnde der Nibelunge nфt: Baierischer Bulgarenmord, Karl des GroЯen Awarenfeldzug und die Ungarn, 2019). На страница 28 Кунстман цитира на старонемски точното място на хрониката, където се споменава Българската гора или Bulgerewalt. В хрониката между другото става въпрос за военния поход на Карл Велики срещу аварите (791 г. до 803 г.), който протича от реката Енц (около град Линц) към Българската гора (старонемски: Bulgerewalt): в контекста на войната с аварите, изразът Българската гора (Bulgerewalt) означава без съмнение днешната Виенска гора.

Българите са съставна част от Аварското царство и печелят силно политическо влияние през VII век.⁴ Саксонската световна хроника засега вероятно е единствения източник, който използва израза Българска гора (Bulgerewalt) за днешната Виенска гора;⁵ въпреки това този израз е достатъчен, за да се предположи, че тогава във Виенска гора е имало Българи, както пише цитираният Кунстман. За информация, днешна Австрия съществува от 996 г. Несъмнено Карл Велики завладява най-късно през 803 г. Българската гора (Виенската гора) и постепенно българите са асимилирани. Интересно е обаче обстоятелството, че свети Методий мисионерства на славянски в този регион (Великоморавия) от 870 г. до 885, а българският княз Борис се среща с франкския крал Людовик Немски през 864 г. в Тулн до Виена, за да сключи съюз.⁶ Днешният град Виена граничи с Великоморавия, а преди това до 803 г. е бил част от Авария.

2. Баварското убийство на българите през 631/632 и борбата на българите предвождани от Алциок за аварския трон

Кунстман съобщава информацията за Българската гора (Виенската гора) във връзка с друго по-ранно събитие, тъй нар. баварско убийство на българите през 631/632 г., което според него се е състояло на около 200 км западно от Българската гора (Виенската гора) и по-точно в района на днешното грандче Пулгарн (Pulgarn/Bulgarn) близо до град Линц и близо до тогава граничната река Енц (Еnns) между баварци и авари. За уточнение тогава районът между Българската гора и граничната река Енц е спадал към Аварското царство (570 г. до 803 г.), за чийто трон са претендирали Българите, които явно са били добре интегрирани в това царство (според Монемвасийската Хроника „аварите са хунски и български народ“) . Оригинална информация за събитията ни дава Хрониката на Фредегар.⁷ През 631/632 eдин аварин и един българин се борят за трона на Аварското царство. Българите са победени и 9000 конници от тях със семействата се оттеглят към Бавария. Те молят за презимуване, което им е разрешено. По-късно по заповед на франкския крал почти всички българи са изненадващо убити; спасява се само предводителят на българите Алциок с гвардията си от 700 конници заедно със семействата. Той се оттегля в словенската Виндиш марк (Mark Vinedorum) и остава там няколко години. По-късно Алциок с войската си се премества мирно в Италия (виж долу точка 3).

Дали и по времето на Алциок (631/632) днешната Виенска гора се е казвала Българска гора не може да се каже със сигурност. Сигурно е, че 50 години преди това този район е част от царството на Авария, където българите от началото са интегрална съставна част. Виенската гора се е казвала Българска гора през 791/803 по времето на Карл Велики. Свързващата точка между двете събития е Аварското царство: Алциок се бори за аварския трон 631/632, а Карл Велики завладява Аварското царство 791/803. Българите са били важна интергрална част на Аварското царство през цялото време на неговото съществуване от 570 до 791/803 г. Поради това е много вероятно българите на Алциок да са населявали трайно днешната Виенска гора, там да са се водили битките за аварския трон и оттам да са се оттеглили към Бавария. В хрониката на Фредегар се казва, че събитията се развиват в Панония. Град Виена и околната Виенска гора са част от някогашна Панония.

3. Преместването на Алциок (Alciocus) в Италия: Alceus Bulgarinus – Bulgarus de Bulgariis – St. Maria dei Bulgari в стария Болонски университет

След около 30 години Алциок (Alciocus) или по вероятно негов син наречен Алцек (Alzeko) се преселва мирно с цялата си армия в Италия при лангобардския крал в областта Беневето (виж. Павел Дякон/Paulus Diakonus Historia Langobardorum).⁸ Името Алциок/Aлцек e запазено в паметта на стария Болонски университет. Там по стълбите към библиотеката на старата университетска сграда и днес се намира един благороднически Герб на абсолвент или преподавател в университета наречен Аlceus Bulgarinus.⁹ За старата сграда на Болонския университет от XVI век (днес Библиотека на град Болония до централната градска катедрала) се знае, че е изградена около и днес съществуващата малка църква от XII век с име Света Мария на Българите (St. Maria dei Bulgari).¹⁰ Църквата е посветена на един от съоснователите на Болонския университет от XII век с латинското име Bulgarus (Българинът) или Bulgarus de Bulgariis/Bulgarus Causidicus:¹¹ един от най-известните болонски юристи (адвокати) на Средновековието. Право да се каже, че Булгарус (или Булгарий) е съосновател на Университета Болония, дава не само университетската църква St. Maria dei Bulgari, но и фактът, че целият стар университетски комплекс е изграден върху парцела на Булгарус, където се е намирала неговата частна и преподавателска къща наречена CURIA BULGARI.¹²

Първото учебно помагало за студенти в Болонския университет се нарича STEMMA BULGARICUM:¹³ една колекция от въпроси и отговори, която се е преподавала в правното училище на болонския юрист Булгарус (Булгарий). Последователите на правната доктрина на Булгарус за стриктно тълкуване в правото са се наричали Българи (Bulgarianer)¹⁴ и те са били водещата правна гилдия в Болония през XII/XIII век.

Дали Булгарус е имал далечни български корени не може да се каже със сигурност, но латинското име безпорно означава Българинът. Доказано е, че българи в Италия има минимум от времето на Юстиниан Велики (виж долу разказа на папа Григорий Велики). Интересно е и сведението за византийския катепан на Италия от 1028 г., наречен Христофор Булгарис/Вулгарис (Χριστόφορος Βούλγαρης/Bulgaris),¹⁵ а в латинските източници – Burgaris; преди това той е бил византийски катепан на България.¹⁶

Доказано е, че многобройните вярващи на катарската (богомилска) църква в италианска Ломбардия (и Тоскана) със седалище в Конкорецо (до Милано) са се наричали Българи (Bulgari) след средата на XII век (времето на юриста Булгарус), защото тяхна църква майка е била богомилската църква на България (ръкополагане на епископи и т.н.).¹⁷ Няма доказана връзка, освен географска, между еретиците катари (богомили) и юриста Булгарус (Булгарий). Факт е обаче, че латинското името Булгарус (Bulgarus) най-късно края на XII век (след смъртта на юриста), означава и е синоним на еретик.

4. Какви са българите по времето на Алциок или разказът на папа Григорий Велики за Българкия спатарий в Рим

Какво разказва папа Григорий Велики за българите и българския език по времето на Алциок (VI/VII век)?¹⁸ Той разказва, че български език може да се научи на небето, както и гръцки. И че българите тогава са били гвардейци мечоносци в гвардията на император Юстиниан Велики, пребиваващи с генерал Нарзес в Рим (преди и след 550 г.).

Историята накратко е следната: в къщата на един римски адвокат се разболява неговият пастир (биволар) и почти умира. След това той разказва, че е бил на небето и е научил всички езици, като за доказателство започва да говори на гръцки. Всички са много впечатлени, но искат допълнителна проверка и повикват един български спатарий (гвардейски мечоносец от гвардията на генерал Нарзес), който живее в къщата на адвоката. Пастирът започва да говори на български и така доказва, че е научил и този език на небето. Други доказателства не се искат. Tова са българите по времето на Алциок, когато се случва т.нар. Баварско убийство на българите: императорски гвардейци с език, който може да се учи и на небето, така разказва папа Григорий Велики.

Според преобладаващото мнение в науката българите преди X век са турскоговорещи. Според алтернативното мнение те са славяноговорещи от самото начало. Със сигурност от X век те не само са славяноговорещи, но имат и първата държава, в която старославянският (или старобългарският) език е официален държавен и църковен език. Безпорно е, че днешната кирилица се създава в България през X век и би трябало поради историческата заслуга на България да се нарича и Българица.

Автор: aдв. Борис Методиев (boris@metodiev.at)

Този материал се разпространява с изричното писмено позволение от автора и/или преводача, носещо дата 14.8.2019 г. Ако имате възражение към така описаните права, изпратете го на is@otizvora.com. Администраторът на „От Извора“и спомосъществувателите на инициативата за некомерсиално разпространение на такива материали не носят отговорност за неуредени въпроси между авторите и други издателства и/или онлайн платформи.

Бележки:

1. Виенската гора започва днес от престижните жилищни квартали на град Виена. [^]
2. Sдchsische Weltchronik – MGH Deutsche Chroniken. 2 Hsg. L. Weiland. ND: Mьnchen 1980, 147, 29ff. [^]
3. Kunstmann, Die historischen Hintergrьnde der Nibelunge nфt: Baierischer Bulgarenmord, Karl des GroЯen Awarenfeldzug und die Ungarn (2019) 28: 06.08.2019. [^]
4. Pohl, Die Awaren: ein Steppenvolk im Mitteleuropa, 567-822 n. Chr (2007) 217. [^]
5. Laut Auskunft des Magistrats der Stadt Wiener Neustadt vom 01.04.1986. [^]
6. Zдuner, Halbseidenes mittelalterliches Wien… (2019): 12.08.2019 [^]
7. Pohl, Die Awaren: ein Steppenvolk im Mitteleuropa, 567-822 n. Chr (2007) 269. [^]
8. Kunstmann, Die historischen Hintergrьnde der Nibelunge nфt: Baierischer Bulgarenmord, Karl des GroЯen Awarenfeldzug und die Ungarn (2019) 28. [^]
9. Гербът е отпечатан в Божков, Български приноси в европейската цивилизация, Sofia, главата за юриста Булгаро (Булгарус): 8.8.2019. [^]
10. Сведения тук. [^]
11. Вижте тук и тук. [^]
12. Вижте тук и тук. [^]
13. Kantorowicz u.a., Studies in the Glossators of the Roman Law…(1938) 81ff.: 13.08.2019; Padoa-Schioppa, A History of Law in Europe… S. 78 FN 12. [^]
14. Wilhelm von Tigerstrцm, Die innere Geschichte des Rцmischen Rechtes… Band 2 (1841) 346 [^]
15. John Skylitzes: A Synopsis of Byzantine History, 811–1057 (2010) S. 362, FN 47. [^]
16. Божилов, Гюзелев, История на средновековна България VII-XIV век, том 1, § 2. [^]
17. Fichtenau, Heretics and Scholars in the High Middle Ages, 1000-1200 (2010) 86. [^]
18. Папа Григорий Велики, Диалози, книга II, капител XXVI. Vier Bьcher Dialoge (Dialogi de vita et miraculis patrum Italicorum). [^]