Това се отразява на самите тях, но и на пациентите. Обслужват ги бедни, унизени, гневни хора. Затова усмивките на лицата им са рядкост. Затова се налага да се дават левчета за уринатор, подлога, възглавница, памперси, храна, че и за консумативи. Не навсякъде, но се дават.
От МЗ повтарят едно и също: Болниците са търговски дружества, ръководителите по места разпределят парите, те да увеличат заплатите. На всички е ясно, че идиотщината „търговските дружества“ е удобна само на тези шефове, които си дават заплати от 10 хилядарки нагоре, а за лекари, медсестри и санитари – каквото остане. Наясно сме също, че едни клинични пътеки са скъпи и се превръщат в Клондайк за ползващите ги. Други – като за белодробно болните, например, са мизерни, а лечението е трудно и дълго. А туберкулозата, например, е и силно заразна и вече често срещана.
Разпределението на бюджета за здраве се разпределя на принципа „наши“ и „ваши“. Няколко частни болници – знаят ги всички в бранша, - обират каймака, а другите се бият за каквото остане. Нещо като с „абонатите“ за обществените поръчки в строителството и ремонтите.
Всичко това е реалният живот. Въпросът е, защо Министерството на здравеопазването и министър Ананиев не упражняват ефективен контрол? Медицинските сестри от болница „Лозенец“, известна като Правителствена, не протестират, нали. Там всичко е спокойно и заможно. Защото ръководството, считано за близко до ДПС, се ползва с благоразположението на политици и управленци открай време. Трънче да се забие в пръстчето на някоя баровска особа, тича в Правителствена да полежи в уютна обстановка и да я поглезят лекари и сестри.
Разбира се, нито Ананиев, нито някой друг от властта ще признае това, но то е ясно е без тяхното мнение.
Министърът, както и всички останали контролни и управленски структури в здравеопазването, са наясно с проблемите и откъде идват. Но никой не смее да ги изговори, недай Боже да посегне на неписаните привилегии. Който опита – е отстраняван моментално. Професори, доказани специалисти и експерти отказват да назоват имената на босовете на „бялата мафия“. Но ги знаят. Знаят и как действат и кой опъва „чадър“ над тях. Не е тайна, че немалко политици държат чрез поставени лица и роднини цели сектори в здравеопазването. Печалбите се измерват в деветцифрени суми.
Медсестрите, пък и повечето лекари, са възприемани от босовете като средство за осигуряване на огромни печалби. Босовете презират белите престилки и разбират колко са ценни само когато нещо се случи с тях самите или с техни близки. Неотдавна чух разговор, в който се говореше за един мултимилионер, вече е покойник. Негов познат казваше на своя събеседник: А бе наля милиони, построи най-голямата болница, събираше персонал от цялата страна, хвалеше се навсякъде колко се печели н ден, ама здраве не успя да си купи…
Колкото и богато да живееш, един ден опираш до медиците. Може да си откраднал милиони чрез далавери със здравето и труда на хората, но в един момент простият уринатор или подлогата се оказват безценни… Златни да си поръчате, като кранчетата на джакузито, бидето и мивките ви - все тая. Трябва малко акъл и морал, за да се проумеят тези простички неща. И понеже тези, за които става дума, нямат нито едното, нито другото – живота сам ще им покаже за какво става дума…
Д-р Димитър Попкутуев
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata