СЕНЗАЦИОННИ, НО ОСТАНАЛИ В СЯНКА ИЗКАЗВАНИЯ НА УЧЕНИ  
Доказателствата за това, че ние българите сме потомци на най-древния цивилизован народ се трупат постоянно. От една страна вече имаме достъп на пренебрегваните от казионната наука изследователи като Ганчо Ценов, Никола Йонков Владикин, Гавраил Юруков, Д.П. Даскалов, Иван Селимински, Георги Сотиров и др., от друга страна генетичните проучвания показаха, че типичните за нас маркери I2, E-V13, J2, R1b*L23, G2, а и значителна част от R1a, са наследени от хора обитавали Балканите преди повече от 9000 години.  

Нека не забравяме и приноса на изследователи на далечото минало като Иваничка Георгиева, Николай Колев, Евгений Теодоров, Иван Венедиков, Ангел Сарандлиев, Павел Стефанов, Борис Илиев и др. Благодарение на трудовете на тези хора стана ясно, че най-тачените ни празници, обреди, обичаи и т.н. са тракийско културно наследство.   Тракийският Конник бива почитан като Св. Георги, Бендида е получила образа на Св. Марина. Закрилящият добитъка бог Хермес е представен от Св. Модест, а пък Трифон Зарезан е остатък от култа към Дионис. Кукерските и русалийски игри са ехо от почитта към Дионис и Залмоксис. С тракийски корени са още обичаят Герман, ладуването, лазаруването, Сурва, Коледа.   Да, доказателствата за древните ни балкански корени са много. Това за жалост не пречи на представителите на казионната наука, някои от които се опитват да възкресят уж обявената за отхвърлена теория за тюрко-алтайския произход на старите българи. На какво разчитат тези хорица не зная. Днес трудно може да се наложи цензура, а и изживяващите се като тролове студенти и доценти нямат особено голям брой почитатели, докато броят на сънародниците осъзнали, че българите са пълноправни наследници на Залмоксис и Орфей расте всеки ден.   Расте и достъпа до информацията, като понякога излизат доста интересни неща, които пораждат редица въпроси. Ако хвърлим поглед към публикации на различни автори от втората половина на XX до наше време, ще намерим различни мнения по отношение на това кога е изчезнал езика на траките.   B работата си “Траки” Христо Данов е доста лаконичен относно съдбата на народа на Орфей. Нашият изследовател обаче смята, “че някои тракийски племена запазват езика си чак до VI в.от н.е”. – Траки, Изд. Народна Просвета, София, 1979, c.166.   Подобно е и виждането на Веселин Бешевлиев: “Траки, съответно тракийски лични имена, се срещат и в писмените извори от епохата след Юстиниан I. …. траки са били и пълководците Коменциол [401] и Йоан, наречен още Мистикон, [402] във времето на император Маврикий (582—602). Тракиец е бил, ако се съди по името, и споменатият у Теофилакт Симоката пълководец Κάστος. [403] Най-сетне тракиец е бил според Йоан Антиохийски и император Фока. [404] Изброените дотук траки, към които могат да се прибавят още имена, показват достатъчно ясно, че тракийският елемент е играл немаловажна роля почти в целия обществен живот на Византийската империя в VI в.”- с.64-65.  

Георги Михайлов също е убеден, че народа на Орфей е запазил речта си до VI в.от н.е: “...планините са още здрава крепост на тракийския елемент и там той е жизнен до късно. През VI в. от него все още се рекрутира най-добрата част от византийската войска и немалко траки достигат до висши административни и други длъжности, дори стават императори (става дума за Юстин I, Юстиниан I, Юстин II, Тиберий II бел.авт.) ” – В. Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, Археологически институт Епиграфска поредица № 8, БАН, София, 1965, с.288.   Общо взето – почти всички наши учени смятат, че тракийския език е жив до до VI век. Като цяло, Петър Каранис (Чаранис) поддържа това виждане, но е готов да приеме и, че определени езици на хора обитаващи територията на Византийската Империя, са се запазили дори до IX век, като дава пример с император Михаил II и неговите сънародници фригийци нехаещи за гръцката култура, а и непознаващи гръцкия (официален език по това време бел.авт.): “The Phrygians, for instance, as we may infer from what we know of the background of Michael II, seem to have been only semi-Hellenized as late as the beginning of the ninth century. Michael, who is described as coarse, ill-educated, and contemptuous of Hellenic culture, was no doubt typical of the natives of Phrygia, many of whom may not have known any Greek at all.12” - P. Charanis, Ethnic Changes in the Byzantine Empire in the Seventh Century Author(s): Dumbarton Oaks Papers, Vol. 13 (1959), c.26.   Поне за мен, да се признае, че езикът на фригите, чиято прародина е на Балканите е жив дo IX век е нещо сензационно. По-сензационно изказване обаче можем да намерим в публикувана на английски работа на Валерия Фол, Николай Овчаров, Райна Гаврилова, Борислав Гаврилов, ред. Ал.Фол. В тази работа се казва, че в Родопите тракийското  население не е асимилирано чак до X-XI век: “In some mountains though, the Rhodopes for example, the Thracian population was not assimilated till the 10th-11th Centuries.” - V.Fol, N.Ovcharov, R.Gavrilova, B.Gavrilov, ed.A.Fol., Bulgaria History retold in brief, RIVA, 1999-c.45.   Държа да отбележа, че тези наши учени не говорят за цялото тракийско население, а само за етнически анклав, или анклави в Родопите, но все пак, да се признае, че определени групи траки не са асимилирани до X-XI век, т.е. до това време са запазили езика и културата си, си остава нещо важно.  

Сега изниква въпроса – ако действително ние българите сме мешавица от азиатци, дошли от Припятските блата нашественици и шепа траки останали по планините, то как стана чудото, че типичните за най-древното цивилизовано балканско население генетични маркери са разпространени из цялата ни територия, а не само в ограничени райони като Родопите?   Прочее, маркерите приписани на носителите на земеделието J2, E-V13, т.е. на хора обитавали земите ни преди повече от 9000 години, се срещат не само в Северна България, но и в Румъния, а дори и в Украйна, като е добре известно, че тези земи са обитавани от траки. Там са живели гетите познати и като даки, костобоките, тирагетите, част от бесите и част от мизите.   Ако през 681 година, в територията между Дунава и Стара планина вече не са живеели траки (както смятат казионните учени), то как днес, не само в Северна България, но дори и в съседните ни и намиращи се на север от нас държави се срещат наследници на Залмоксис и Орфей???   Понястоящем румънци и украинци говорят езици различен от нашия, но само преди няколко века, българската реч е отеквала навсякъде из Румъния, а колкото до близостта на староукраинския и старобългарския – прочелите “Повесть о временных леть”, са се уверили, че разбирането на древния текст не е никакъв проблем за нас.   Промяната на епохата на “асимилацията” на траките от VI  на XI век е интересен ход, но нерешаващ нищо. Никой не е обяснил защо за повече от 600 години траките запазват речта си, а после, неподтискани от никого, я изоставят? Реално за това няма абсолютно никакви доказателства. Както VI, така и XI век са посочени най-произволно.   Някой с авторитет е решил нещо, то бива прието без да е доказано и така биват положени основите на заблуди, които ще изкривят съзнанието на милиони сънародници. Принос за утвърждаването на заблудата бе и жонглирането с понятия от страна на казионните учени. Без да има доказателства, че езика на Аспарух е бил различен от този на местното население, старите българи бяха набедени за тюрки, после за тюрки смесени с иранци, а накрая и за чисти иранци.   Съвестни учени като лингвистът Кирил Влахов, обявиха въз основа на проучванията си, че езиците на местното балканско население (траките бел.авт.) и прииждащите от север стари славяни са били изключително близки или дори идентични. А не показва ли това, че д-р Ганчо Ценов е бил прав, уповавайки се на свидетелствата на Теофилакт Симоката, да определи дунавските славени за потомци на гетите ?   Само ако се признае, че хората подали ръка на княз Аспарух и прогонили римляните от земите ни са гетите, а самите Аспарухови българи са потомци на гетските стари съседи и роднини мизите, нещата придобиват логичен вид. Няма нужда да се измислят шизофренични обяснения защо старите българи са "забравили" езика си, а пък и става ясно защо през IX папа Николай I гледа на дедите ни като на един хомогенен народ, а не на съюз от три различни етнически групи.
Генетиката доказа, че за изчезване на траките и дума не може да става. Нито тракийските племена на юг от Дунава са изчезнали по време на ранното Средновековие, нито пък по време на Античността са изчезнали тези траки, които са живели хилядолетия наред на север от Дунава. В края на късната Античност, те се явават не нашественици, а освободители.       ИСТИНАТА НЕ Е СЛОЖНА, СЛОЖЕН Е ПЪТЯ ТЯ ДА БЪДЕ УКРИТА