• 358,1 млн. лв. спря ЕС след „измамите” на министър Танева, 250,4 млн. са стопираните агропари

  358,1 млн. лв. са стопираните европейски ...

• Нов дълг 5 млрд. лв., 30 млрд. за Борисов 1,2 и 3
• За първи път в нашата история излизаме на
• 5 млрд.лв. дълг взехме днес
• Икономически срив 10% като във Виденовата
• 8,2% срив на БВП април-юли: НСИ
• България изтегли ударно 3.1 млрд. евро външен

„Невярна оценка, ако се държи на българския обществен интерес, е да се каже, че новият външен дълг от 5 млрд. лева е изключителен успех при класирането на първата ни външна емисия от 2016 г. насам“, коментира проф. Христина Вучева, цитирана от БГНЕС.
 „Такава сума би била пласирана твърде лесно и много по-полезно на нашия вътрешен пазар. Винаги е по-добре да дължим „на самите себе си“, отколкото на външни купувачи“, посочи финансистът. "Емитирането на вътрешен заем би решило много повече наши икономически проблеми в макроикономически аспект.  
За нас е от значение да не увеличаваме плащанията навън в евро с оглед изискванията на валутния борд, особено ако имаме предвид очертаващия се спад на износа", обясни професор Вучева, която е бивш вицепремиер и финансов министър.
В коментара си тя пита как и защо се появи необходимостта от нов дълг, след като само преди няколко месеца (б.р. няма и два – датата на твърдението е 27 юли 2020 г., виж подробности тук) министър-председателят твърдеше, че не се налага да се вземат нови заеми, защото имаме фискален резерв около 9 млрд. лв.
„Може само да се съжалява, че нито критиките за отсъствие на ефективност при харченето на бюджетните пари, нито протестите на хората, които продължават повече от два месеца, промениха нещо в подхода при управлението на бюджета на страната ни.
ГЕРБ никога не обясняват и не отчитат значителното отклонение на бюджетни ресурси
за цели, които не са предвидени в държавния бюджет”, напомни  Вучева.
„Когато ГЕРБ идва на власт, държавният дълг, отнесен към БВП, е 13,7%. Това са данни от официалната наша статистика към края на 2009 г. През следващите години дългът расте, за да достигне през 2016 г. 27,8%. Все пак към края на 2019 г. държавния дълг е около 20%. Това е един от най-ниските проценти в ЕС. Цената обаче се плаща от целия народ, който получава изключително ниско качество на обществени услуги в областта на социалната сфера. Вместо да се потърсят причините, се премина към приемане на нов закон за социалните услуги. Резултатът, който ще видим още при съставяне на Бюджет 2021, ще бъде значително разхищение на парите в тази сфера в интерес на обособени групи, вместо в интерес на обществото“, коментира тя.
По думите й се е установила трайна тенденция за неправилно планиране на капиталови разходи в държавния бюджет, не за да се харчат реално, а да се използват като резерв за текущо разместване на парите за цели, които са далеч от предвиденото и които осигуряват подходяща за корупция среда.
„Отсъства каквато и да е информация как се регулират разчетите между фискалния резерв и т.н. централен бюджет”, алармира професорът.
По думите й пълното пренебрегване на предвидената законова процедура за обсъждане ежегодно в Народното събрание на изпълнението на Закона за бюджета за съответната година също допринася много за цялата бъркотия около бюджетния процес у нас, както и при преценката на необходимостта от нов дълг.