Днес да следваш пътя на Левски е една несподелена любов Жертваш много от себе си въпреки, че знаеш че възвръщаемостта е нулева. А ако трябва буквално да отговоря на въпроса, защо трябва да имам един от тези портрети, ще кажа, че ще се гордея с него и ще го пазя така както български знаменосец пази българският флаг.

Гост-автор | 09/10/2020

  Здравей! Днес публикувам четвъртото емоционално писмо с автор Мустафа Люманков. Той вече получи своя портрет с лика на Дякона от каузата " Бъдеще за миналото"   Какво за мен е Левски?   Толкова прост въпрос, а толкова сложен отговор. Приятно ми е, че ми се отваря възможност да говоря за родолюбие без темата да отива към пенсиите, престъпността и корупцията.   Да, лесно е да изредя суперлативи, но на колко от тях ще имам покритие. Модерно е днес да бъдем патриоти два, три пъти годишно ами след това? За мен Левски - 147 години по-късно вече не е личност, Той е идеал, да не кажа мираж. Но най- вече Той е кауза. Каузата на връх Шипка, каузата край Сливница, каузата край Дойран, каузата на Балканската, Първата и Втората световна война, каузата на протестите при всяко правителство през най- новата ни история.   Да, може би е малко странно тези думи да излизат от устата на мюсюлманин на няколко километра от днешна силна Турция, но аз съм уверен в това, че имам право да обичам България, защото ,,За тези които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило отечество било на етническа или верска основа с цел докато се избивате по между си те да трупат богатства, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на отечеството".   Именно заради тази гениалност и далновидност на Апостола, за мен той е една свещена книга. Както тези книги така и неговите мисли виждаме колко актуални са денс. И днес не можем да се справим с тези които обещават много само, за да ги избираме, а после се отмятат от думите си и с тези които коват закони, а самите те не ги спазват, макар че знаем какво е наказанието за всички тях.   В този ред на мисли аз бях редовен на жълтите павета в първите дни от настоящите протести докато не се започна с преписването на някакви велики народни въстания, които ме отблъснаха, просто защото не се смятам за достоен спрямо истинските народни бунтовници и революционери. Това го вметнах за да споделя как през една от вечерите шествието завърши на паметника на Апостола.   Ако някога съм изпитвал смесени чувства то това е било тогава. Бях въодушевен от събралите се хора които коленичехме там в знак на почит, бях и тъжен, но най-вече едновременно с това се срамувах ,защото 147 години ние изобщо не сме мръднали и крачка към светия граал- тази чиста и свята република. За това Левски за мен е и една гузна съвест която винаги ме следва и винаги когато си повярвам, че съм направил нещо добро за родината ме сваля на земята, че всъщност това е прекалено малко. Днес да следваш пътя на Левски и да обичаш родината е една несподелена любов.   Жертваш много от себе си въпреки, че знаеш че възвръщаемостта е нулева. А ако трябва буквално да отговоря на въпроса, защо трябва да имам един от тези портрети, ще кажа, че ще се гордея с него и ще го пазя така както български знаменосец пази българският флаг.