Шефът на Европейското вирусологично сдружение проф. Джорджо Палу посочи, че собствените му изследвания са доказали , че ако някоя ваксина може да работи превантивно срещу коронавируса, това е БЦЖ. Какво е българското участие в нея ще разберете от една удивителна история?
Едва ли сте чували, че освен в киселото мляко, българският бацил се съдържа и във великия препарат. Невероятно, но факт! Ваксината съдържа български бацил (туберкулозен бактерий на Калмет и Герен). Оттам идва и съкращението БЦЖ - Bacillus of Calmette and Guerin.
Но не само нашият бацил, а и една българка имат принос за ваксината. Едва ли сте чували за д-р Сребра Родопска. Тя е човекът, който свързва страната ни с едно от най-гениалните изобретения на медицинската наука, благодарение на масовата ваксинация с което по време на соца, имаме като народ поне някакъв щит срещу Ковид19. Сребра Родопска е родена на 17 април 1913 година в София. Сигурно не би се занимавала с медицина и с наука, ако малкият й брат не се беше разболял, а после и починал от заушка. Тази трагедия я кара да се захване с мисията да спасява човешки животи. След като се образова, Родопска започва работа в това, което днес е Научноизследователският институт по епидемиология и микробиология. От който в тази пандемия не чуваме и не четем нищо по неизвестни причини, а вместо истинските учени по вирусология, говорят хирурзи и лекари по гъбичките.
През 1948 година дамата с име на планина заминава за Франция. Тя е заедно със съпруга си – специалиста по вътрешни болести проф. Ташо Ташев. Сребра продължава да се обучава като специализира не къде да е, а на най-престижното място, където се изследват вирусите - института Пастьор. Така участва в създаването на живата френска ваксина срещу туберкулоза. Пренася я в България и я адаптира, използвайки московския ваксинален субщам 374А. Благодарение на нея ставаме втората страна в света, след Япония, въвела задължителното БЦЖ – ваксиниране. Това става през 1951 година, когато хиляди деца у нас страдат от туберколоза в гладните следвоенни времена. Благодарение на нея огромната част от тях са спасени, а тази болест на мизерията постепенно изчезва и днес сме изненадани, че поради влошаването на здравеопазването през последните 10 години имаме 151 жертви от нея. През 1956 г. нейният петилетен опит в потушаването на зловещото заболяване е отличен на световно равнище на международна научна конференция в Женева. Родопска е толкова добра в това, което прави, че нейният челен опит, както се казва навремето, се възползват в 180 държави. От 1991 година българската лаборатория е сред едва трите в глобален мащаб, одобрени от Световната здравна организация за доставчик на УНИЦЕФ, което вече е резултат на създадената от нея национална школа в бранша.
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69